Есента и зимата са изпитание за лозата. В нашите условия не е рядкост температурите да паднат до –15 °С или дори –18 °С. Такива студове, особено ако са продължителни или настъпят внезапно, могат да нанесат поражения по различни части на лозата – от фините зимни очи до дебелите рамена, кордони и дори стъблата.

Най-коварното е, че на пръв поглед измръзналите очи не се различават от здравите.

За да разберем реалната картина, се

прави проверка в края на зимата, малко преди резитбата

По сортове и местности се вземат проби – зрели леторасли, които след това се оставят за около две денонощия при стайна температура (18-20 °С). Топлината „събужда" тъканите и тогава, с помощта на остро ножче, се разрязват очите – надлъжно или напречно.

Разликата става очевидна: здравите пъпки отвътре са свежо зелени, докато измръзналите са потъмнели, кафяви или дори черни. След като се установи съотношението между здрави и повредени пъпки (отделно за главната и за двете заместващи пъпчици в окото), се изчислява процентът на повредите.

Именно този процент е основата, върху която лозарят прави т.нар. компенсираща резитба при която се оставят повече очи, за да може лозата да даде нормална реколта въпреки щетите от зимата.

Живата наука в лозарството често се крие в тези тихи зимни наблюдения, защото още преди първите сълзи на лозата, човекът вече е преценил и подготвил нейната съдба за идващата година.

Когато зимата остави след себе си поражения,

лозарят влиза в ролята на лекар и трябва

да прецени колко силно е пострадала лозата

и да приложи подходящата „терапия" чрез резитбата.

Първо се оценява колко пъпки са измръзнали и дали има увреждане не само на очите, но и на дървесината.

1. Когато са засегнати само главните и заместващите пъпки

В този случай лозата все още има жизнени едногодишни пръчки и здрава дървесина. За да се компенсират загубите от измръзналите очи, при резитбата се оставя по-голямо натоварване – повече очи от обичайното. Така се увеличава шансът от останалите, здрави пъпки да се развият достатъчно леторасли и да се възстанови реколтата.

2. Когато студът е засегнал ликото и дървесината

Ако вече има поражения не само по пъпките, а и в тъканите на едногодишните и многогодишните части на лозата, резитбата се насочва към възстановяване на формировката. Тук не толкова добивът е приоритет, колкото оцеляването на лозата и съхраняването на нейната форма за следващите години.

3. При силно увреждане на едногодишните пръчки

Когато и главните, и заместващите пъпки са унищожени, а част от дървесината на пръчките е повредена, тези пръчки се изрязват късо – оставят се чепове с по две очи. От тези чепове през пролетта ще се развият нови леторасли, които по-късно ще станат основа за възстановяване на плодните звена.

4. В най-тежките случаи – загиване на надземната част

Ако студът е унищожил цялата надземна част, без значение възрастта на лозата, спасението идва от спящите пъпки в основата на стъблото. Новите леторасли, които ще се появят оттам, се използват, за да се изгради напълно нова формировка. Това е бавен процес, но при здрава коренова система лозата може да се възстанови напълно.

Така всяка зима ни напомня, че лозарството е изкуство на търпението и постоянството – загубите се приемат, но чрез умела резитба лозето се връща към живот.

Когато студът нанесе поражения и не се появят достатъчно нови леторасли през пролетта, лозарят пристъпва към по-драстични мерки. Тогава стъблото се изрязва – понякога до основата, но по-често до мястото, откъдето са покарали здрави лакомци. Така лозата започва отново, стъпвайки върху запазената жива част.

Ако обаче пораженията са само върху пъпките, се прилага по-лек, но внимателен подход – т.нар. компенсираща резитба:

▪ При загиване до 25% от главните и заместващите пъпки

Не се правят особени промени. Този процент се смята за нормална загуба .-всяка година някои пъпки по естествени причини не се развиват. Резитбата си остава обичайната.

▪ При загиване на 25–95% от пъпките

Тук вече се увеличава броят на оставените чепове и очи. Целта е проста - от повече резервни пъпки да се развият достатъчно леторасли, които да заменят изгубените.

Това увеличено натоварване се изчислява според:
процента на повредените пъпки и способността на конкретния сорт да се възстановява (някои сортове по-лесно изкарват леторасли от спящи пъпки).

По този начин лозето може да даде сравнително нормална реколта дори след студена зима.

Има още един, най-тежък сценарий - когато над 95% от пъпките са унищожени. В този случай резитбата се свежда до къси чепове (по 2 очи), за да се спаси формировката за бъдещите години.

След силни зимни студове резитбата на лозите трябва да се направи внимателно и според конкретната ситуация. Първо се оценяват повредите по пъпките и дървесината. Ако не се развият леторасли през пролетта или те са твърде малко и слаби, тогава се преминава към по-драстична мярка – изрязване на стъблото. Това изрязване се прави от есента до пролетта на следващата година и не винаги до самата основа, а до мястото, откъдето са покарали здрави лакомци.

Когато пораженията засягат само пъпките в зимните очи, се прилага т.нар. компенсираща резитба. Ако загиналите пъпки са до 25%, лозите се режат нормално, защото това се счита за естествена загуба, която се среща всяка година. При загиване на 25 до 95% от главните и заместващите пъпки се оставят повече чепове и очи от обичайното. По този начин се осигурява необходимият брой леторасли, които да възстановят добива и да компенсират повредите.

При сортове, при които родовитостта на заместващите пъпки е слаба, като Дунав, Болгар, Супер ран Болгар, Брестовица, Перла, Тамянка и Рубин,

натоварването се изчислява само

върху процента на запазените главни пъпки

При сортове със средна родовитост на заместващите пъпки – Каберне Совиньон, Ркацители, Алиготе, Ризлинг, Мускат Отонел, Мерло, Шардоне, Юни блан и Мискет хамбургски – натоварването се определя по средно аритметично между главните и заместващите пъпки. А при сортовете Димят, Памид, Зарчин, Сензо и Мискет червен, които имат добра родовитост на заместващите пъпки, натоварването се изчислява основно върху тях.

Този подход позволява, дори след силно измръзване, лозето да се възстанови постепенно и да запази своята формировка и добив в следващите години.

Когато пораженията от зимните студове са особено тежки и загиват 95–100% от главните и заместващите пъпки, подходът към резитбата и възстановяването на лозите става още по-специален. В тези случаи се оставят увеличен брой чепове, които ще послужат за формиране на бъдещите плодни звена, а всички останали пръчки заедно с колтуците по тях се запазват. Премахват се единствено недозрелите и тънки връхни части.

През пролетта се извършва филизене – операция, при която се премахват излишните леторасли, за да се регулира натоварването и да се подпомогне възстановяването на формировката през следващите години. Филизенето се прави веднага след очертаването на ресите. Ако върху някои от оставените плодни пръчки всички леторасли се окажат безплодни, те могат да се отстранят, за да се насочи силата на растеж към останалите плодни леторасли. При по-силно филизене трябва да се има предвид, че се отнема част от резервните вещества на лозата, затова е добре преди това да се направи азотно торене.

Когато измръзването е още по-сериозно и зимните очи са загинали напълно, всички едногодишни пръчки се изрязват много късо – на 1–2 см от основата. От ъгловите и от спящите пъпки по кордоните и рамената през пролетта покарват лакомци. Чрез филизене се подбират най-подходящите от тях, за да послужат за възстановяване на лозата.

В случай на пълно загиване на надземната част се изрязват до основата всички едногодишни пръчки, а кордоните и рамената се съкращават. Изчаква се напъпването и, ако основата на стъблото е била защитена от сняг или почва, оттам ще излязат нови силни леторасли. При филизенето се оставят два от тях, които да служат за основа на възстановяването. Интересно е, че старите измръзнали стъбла често се използват като временни индивидуални опори, които се премахват на следващата година.

Когато обаче надземната част е загинала напълно и не се развият нови леторасли, лозата може да се пререже и да се присади на разцеп. Тази операция може да се направи още през първата пролет след измръзването, но често се практикува и на втората или третата година, ако се очаква възстановяване от кореновата система. Друг начин е при покарване на леторасли от подземното стъбло те да бъдат присадени. При този метод формировката на лозата се възстановява за 2–3 години.

Тези мерки показват, че дори след най-тежките зимни студове лозето има възможност за живот, стига грижите да са търпеливи и правилно насочени.