Има различни признаци на болестта, които на външен вид могат да се объркат и от специалисти

За тази болест може да се каже, че вече има разпространение в повечето лозарски райони у нас, но въпреки това не е масово позната на лозари, дори и на агрономи. Това е, защото често признаците й се смесват и се объркват с признаци на дефицит на някои основни микроелементи.

Проявите започват от основните листа на летораслите

Но трябва да се каже, че понякога някои лози не показват типичните признаци на болестта, независимо че са заразени.

В тези случаи говорим за така наречената латентна инфекция и проява на заболяването.

Болестта еска всъщност е позната с наименованието бяло дървесинно гниене по лозата и се причинява от гъби от род – Phaeoacremonium.

Съществуват две форми на болестта – бавна и внезапна акутна форма (апоплексия).

При бавната форма листата се оцветяват жълтеникаво от периферията към средата при сортове със зелена и жълтозелена кожица на зърното, и в червеникаво при сортове с червена и синкавочервена кожица на зърното.

Трябва да се проследи дали така оцветените тъкани некротират, а после дали листата окапват преждевременно, като оголват летораслите още през края на юли и началото на август. Но това може да стане и в друго време от годината.

Проявите на болестта започват от основните листа на летораслите. Повтаряме, че понякога някои лози не показват признаците на болестта, независимо че са заразени с нея и тогава е налице така наречената латентна инфекция.

Забелязано е, че внезапната форма се проявява много често, когато след продължително засушаване в лозята завалят силни дъждове, но не може да се каже, че винаги се случва така. Тогава лози с нормална вегетация до този момент могат внезапно да започнат да изсъхват частично или напълно.

Заразените части са с кафявосивкав цвят. Характерен белег е, че листата окапват бързо – това може да се случи само за няколко дни. А дървесината се напуква надлъжно.

Възможно е едното или и двете рамена на лозата да са обхванати от така наречената апоплексия, а лакомците, поникващи от основата на стеблото, да са напълно здрави. Тогава стопаните ги използват по-късно за възстановяване на лозата.

Прави се проверка дали става дума

за това заболяване

При напречен разрез на заразената дървесина на лозата тогава по-ясно ясно се вижда за какво става дума – забелязва се дифузна некроза, която включва отвън навътре тъмнокафяви, а понякога бледорозови тъкани с твърда и сбита консистенция. Най-често се забелязва и една тънка, твърда, почти черна линия, придружена от жълти шуплести тъкани с ронлива консистенция, подобни са на прахан.

При бавната форма на болестта лозарите могат да установят, че по зърната на гроздето понякога се появяват и малки кафяво-виолетови петънца, а гроздовете започват да завяхват и засъхват.

Борбата с болестта еска трябва да се води чрез профилактични и агротехнически мерки.

При производството на посадъчен материал трябва да се вземат калеми само от напълно здрави лози.

През вегетацията лозичките, които се намират в лозовото вкоренилище трябва да се тестират поне два пъти и всички, с признаци на болестта, да се изгарят.
Лозовите насаждения е редно да се обследват през август и септември и лозите с признаци на болестта да се маркират. .

Нападнатите плодни пръчки, плодни звена или стъбла се изрязват и изгарят, а от прокаралите от основата на лозата леторасли се формира ново стебло.

При възможност стопаните трябва да се постараят да изрязват и унищожават нападнатите части на лозата още през лятото или есента.

През пролетта на следващата година да се прави резитба първо на напълно здравите лози. Инструментите за резитба се обеззаразяват с 5% разтвор на син камък или с други обеззаразители.

Внимание! Закържавяването е опасно

Бялото дървесинно гниене е т.нар. закържавяване на лозите, познато сред старите лозари. То е прогресивно, развива се бързо, като първо се забелязва издребняване, редуциране на растежа, деформация на листата и рязка промяна на цвета им, некротиране.

Цели леторасли, цели клони и растения могат да загинат, и то бързо. Характерно е, че дървесината на нападнатите лози омеква, става ронлива и придобива белезникав цвят.

Болестта може да се прояви като внезапно увяхване и изсъхване на растенията.
Може да се прояви и при стари лози, и при млади лози, които са на 3-5 години.

Снимки: Типичните прояви на болестта