7° C, предимно облачно
Оцеляването на малките и средните ферми е обвързано с цената на млякото, казва животновъдът от бургаското с. Драчево Михаил Михайлов
Директните продажби и личният контакт с клиентите се оказаха устойчив начин за реализация на фермерска продукция в условията на спекула и инфлация. Така е за множество малки и средни стопанства в страната, едно от които е говедовъдната ферма на Михаил Михайлов в бургаското село Драчево. Важно предимство за бизнеса е близостта до големия град и възможността за прием на посетители, които могат да видят как се отглеждат кравите и да си купят млечни продукти директно от фирмения магазин.
Михаил Михайлов вече е в пенсионна възраст и е земеделски производител от 2004 г. В момента отглежда 60 дойни крави Холщайн-фризийско говедо, които дават общо приблизително 800 л мляко дневно. През последните 3 години успява да реализира част от продукцията си по наредба 26 за директни доставки на храни. Млечните продукти - сирене, кашкавал, пастьоризирано мляко и кисело мляко, продава в над 20 магазина в Бургас и Варна. Два от тях са негови собствени и се намират в Бургас на общинския пазар Краснодар и в квартал Славейков.
С лично внимание към клиентите
„В началото трябваше да спечеля доверието на купувачите. Това е много важен момент и ако той не се прецени добре, може да настъпи разочарование и отдръпване на хората от нашите продукти. Никой не може да накара клиента насила да купува повече продукти. Ето защо маркетингът трябва да бъде направен така, че качеството на продуктите да отговоря на очакванията на клиентите, и това трябва да бъде постоянно във времето“, казва Михаил Михайлов.
Според него много хора нямат достъп до информация за здравословно хранене. Потребителите могат да изградят навика да търсят истинска храна, ако фермите покажат възможности да доставят качествена продукция и да поддържат това качество във времето.
„Фермата ни се радва на чести посещения от хора, които искат да се хранят с качествена храна. Предимство на стопанството ни е това, че се намира близо до Бургас. Тук на място имаме и магазинче, където продаваме продукцията от нашата мандра. Този интерес е доказателство за желанието на хората да знаят повече за произхода на храната, която купуват, за начина, по който е произведена, как се отглеждат кравите“, разказва стопанинът и допълва, че кравите в стопанството се отглеждат на свободна паша, а през зимата са на люцерна собствено производство. 2/3 от площите на стопанството отговарят на условията за биологично производство на фуражи.
Семеен бизнес на кредит
„Не знам по какви причини наредба 26 ограничава до 30% количеството мляко, което може да се продава директно, от общото количество произведено мляко във фермата. Заради това изискване се принудих да си направя мандра по подмярка 4.2 и така успявам да реализирам повече продукция на пазара. По този начин избегнах ограничението в наредбата, което е пореден абсурд в българското животновъдство. В момента цялото количество произведено мляко преработвам в тази мандра“, разказва Михаил Михайлов.
„Цялото ни семейство – съпругата, дъщерята и зетят сме заети във фермата и в магазините ни. Имаме още 14 работници, защото отглеждаме и фуражни култури, но имаме голям проблем с работната ръка. В същото време Държавен фонд „Земеделие“ поставя толкова много изисквания, свързани с проектите, че един човек от нас трябва да се занимава само с тях. Трудно се спазват всички условия по проектите.
„Незнам дали администрацията си дава сметка за това, че когато една ферма изчезне, това означава загуба не само на материални и финансови активи, а и на умения, знания, традиция, поминък“, посочва стопанинът. Според него има огромна необходимост от удължаване на гратисния период за изплащане на кредити по бизнес-проектите. „Условията за изплащане на кредитите за фермите са много тежки, особено когато става въпрос за кредити за проекти на стойност над 1 млн. лв., свързани със строителство. Срокът за изплащане на такива кредити е 3 години, през което време цените по бизнес-плана могат да се променят. Гратисният период при такива проекти е 1,5 години, което е прекалено кратък период. В Турция, например, гратисният период за такива ферми е 7 години за проекти между 2 млн. лири и 4 млн. лири.“
Мечти за бъдещето
През новия програмен период Михаил Михайлов се надява да снабди фермата с роботи за хранене на кравите, доене и съхранение на млякото, защото това е най-трудоемката част от производството. Споделя, че имал мобилен магазин с млекомат, но банката му го отнела. „Ако държавата има истински намерения този сектор да бъде запазен, защото вече до там са стигнали нещата, има два варианта: или да се направят модерни ферми с хиляди крави, или средните ферми до 150 крави да получат по-добри условия за подпомагане. Оцеляването на средните ферми е обвързано с цената на млякото. Директните доставки са добра възможност в тази посока. Може да се започне с малко и да се разшири търговията“, отбелязва стопанинът.
Разликата в цената между фермерските продукти на семейство Михайлови и млечните продукти в магазина преди огромното увеличение е била около 2 лева. При това клиентът получава качествен млечен продукт, произведен по ясен начин, докато продукта в големия магазин не е ясно кой и как го е произвел, казва стопанинът. „Винаги съм искал нашите продукти да бъдат наредени в магазина така, че да се посочва ясно и точно, че са фермерски, точно къде са произведени. В магазина нашите продукти се нареждаха заедно с продукти с неясен произход. Не ставаше ясно, че това са чисти фермерски продукти, произведени в даден регион. Това беше една от причините да изляза от две големи търговски вериги с магазини в цялата страна“, посочва фермерът.
Пътят към стабилността
„Опитвал съм да определя ставката на надценката при продажната цена в магазина, но за съжаление не можем да се разберем с търговците, тъй като оборотът ми зависи от това. Сега продавам сиренето на 13 лв., което е увеличение заради повишените производствени разходи, а те го продават на 18-20 лв. и това е неприятно. Затова реших, че е по-добре да си направя магазинчета – имах едно, сега правя второ и вече съм почти готов. Ще поканя в новия магазин колеги, които също да продават своята продукция“, споделя Михаил Михайлов и допълва: „Единственият критерий за определяне цената на един продукт в моите магазини е това, дали тя е поносима за потребителя.“
Според опитния стопанин кооперирането е нещо, което българските земеделски производители рано или късно трябва да създадат. „Участвал съм в различни сдружения, кооперации и асоциации, но никъде не оправдават дори минималните очаквания, които имаме. Аз съм „за“ коопериране, но все още не сме узрели за тази идея, а това наистина е едно спасение за нас производителите. Ето например, когато направих мандрата по подмярка 4.2, поканих колеги от Средец. Дойдоха и им казах: колеги, ето мандрата – колкото е моя, толкова и ваша. Можем да работим заедно, но срещнах мълчание. Продажбата на продукцията също е една отговорност, която изисква по-широки познания и увереност в това, което човек е решил да прави. Най-правилното решение за производителите е обединението и въпреки увереността на хората, че това е правилният път, нещата не се случват. Ние самите не сме дорасли за този модел“, споделя своето мнение Михаил Михайлов.
Коментари