Възможно ли е въобще да се радваме на красива градина, но да не сме роби на маркуча или лейката?

В днешните времена на климатични промени, глобално затопляне, дефицит на вода и налагане на водни режими в много от по-малките населени места, трудно може да се подържа цветна градина в изряден вид. За много хора това може да е равносилно на разхищение. И сигурно са прави. Ако няма за пиене и ежедневни нужди, не е ли лудост да поливаме? Лудост е. Лудост е обаче и да се примирим, да оставим двора да пустее, да не си осигурим мъничките радости на първите цветове или на цветното кътче за отдих в прохладните вечери.

Да се върнем на въпроса - Да! Възможно е! Просто трябва да подходим умно и да подберем правилните растения. Ето няколко предложения, които в никакъв случай не изчерпват разнообразието от подходящи сухоустойчиви цветя.

Започваме със синьо-лилави краски, за да ви

заведем, макар и виртуално, до морето 

Perovskia atriplicifolia или руска салвия произхожда от Централна Азия. Там си расте в диво състояние по скалисти местенца. Сами разбирате, че там вода няма.

Перовския е многогодишно растение с презимуващо коренище. Достига височина и ширина до около 100-120 см. Листата са сивкави, което прави растението интересно и извън фазата на цъфтежа. А тя започва в края на лятото и продължава до късно през есента.

Руската салвия обича слънцето, добре дренирана почва и няма нужда от много вода. Напролет се подрязва ниско, за да се разклони и цъфти по-добре. Важно е да се предвиди какви размери ще достигне до края на сезона, за да не си пречи със съседни растения. А те могат да бъдат такива, които имат сходни изисквания.

От морето поглеждаме към небето, а там слънцето грее ли грее... точно това прави и следващото растение, което издържа продължителни периоди без вода. В същото време цъфти неуморно през цялото лято и до късно през есента с минимални грижи и поддръжка.

Гайлардията е студоустойчиво тревисто

растение с интересно нарязани листа 

Цялата е покрита с власинки, което е предпоставка за сухоустойчивост. Цветовете най-често са в огнени багри – жълто, оранжево, червено. Цъфтежът е продължителен и обилен.

Братовчедката на маргаритите предпочита слънчево изложение и отцедлива почва. Ако прецъфтелите цветове се почистват се стимулира образуването на нови и нови.

Още една маргариткоподобна красавица може да се похвали със завидна сухоустойчивост. Това е ехинацеята. За нея сме писали много пъти. Освен красива, тя е и много полезна. Цветовете в зависимост от сорта могат да бъдат едри до много едри, а краските им са предимно в розово-кремавата гама.

Ехинацеята има нужда от малко повече вода 

само докато се прихване на мястото си и се приспособи добре. Предпочита слънчеви до частично, съвсем леко засенчени местенца. Толерира бедна и суха почва. Естествено, би се отплатила пребогато на малко повече грижи като поливки в най-най- сухите периоди, почистване на прецъфтели цветове и т.н.

Към списъка със сухоустойчиви многогодишни растения ще добавим още:

  • Книфофия ( ) - екстравагантно растение с интересни цветове в огнени багри, книфофията обича слънце, жега и понася сериозни засушавания.
  • Розмарин - билка и подправка за различни ястия, розмаринът даже и ще украси градината, без да има големи претенции относно обгрижването си.
  • Равнец - у нас най-широко е разпространен белият, но сред декоративните видове има още розов, червен, жълт и техни нюанси.
  • Седум - седумите са голяма банда сухоустойчиви растения. Най-известното сред тях е дебелата мара. Тук можем да включим и сукулентите.
  • Лавандула - още една билка, произхождаща от Средиземноморието и обичаща жега, много слънце и добре дренирана почва.