С покачването на температурите през лятото, животновъдите и управителите на угоителните стопанства ще трябва да наблюдават и да предприемат допълнителни стъпки, за да могат техните говеда да се справят с опасните нива на топлина и влажност. Горещините могат да стресират добитъка, отглеждан навън, и да променят консумацията му на вода. Това може да доведе до лошо наддаване на тегло, болести и дори смърт.

Според специалистите, най-важно е да се наблюдават както температурата, така и влажността при говедата. Обичайно пасищните говеда не са толкова податливи на топлинен стрес, колкото животните в угоителни ферми. В идеалния случай е необходимо пасището да разполага със сянка, чиста вода и да има движение на въздуха, за да могат животните да се охладят.

В угоителните ферми топлината

на въздуха се повишава

вследствие на излъчването от нагретите бетонни повърхности или от пръстта. При температури над 27 градуса по Целзий говедата изпитват физиологичен стрес, опитвайки се да се справят с топлинното натоварване на своите тела.

Говедата не могат да се справят така ефективно с високите температури, за разлика от други животни, тъй като не се потят ефективно и разчитат на дишане, за да се охладят. Процесът на ферментация в търбуха им генерира допълнителна топлина в тялото. Когато обаче охлаждането през нощта не е достатъчно, говедата натрупват топлина, която не могат да разсеят.

За да се създадат добри условия

за преживяване на говедата в обора,

много важно е да се осигури въздушен поток в угоителните боксове, за да се помогне на животните да се охладят, както и да се осигури сянка и пръскачки, за да се ограничи топлинния стрес върху тези говеда. Достатъчният достъп до вода също е важен, тъй като консумацията на вода е най-бързият начин за намаляване на телесната температура.

В горещите дни е добре говедата да бъдат обработвани в угоителните боксове рано сутрин преди 10:00 часа. Говедата, които отиват на паша, могат да повишат телесната си температура в зависимост от условията на околната среда и времето за обработка.

Съществуват мнения, че обработката

на говедата вечер е добър вариант,

но все пак съществува риск поради повишената телесна температура на животното от високите температури през деня. През най-горещия период е добре добитъкът да се обработва на по-малки групи, така че да не стои в зоните за задържане повече от 30 минути. Производителите на добитък също трябва да обмислят осигуряването на сянка и добра циркулация на въздуха в съоръженията. Препоръчително е да се работи бавно с добитъка, тъй като обработката на едно животно при каквато и да е температура повишава неговата телесна топлина.

При работа в условията на горещ и влажен въздух по-тежките говеда изискват повече внимание. Увеличеното отлагане на мазнини пречи на говедата да регулират ефективно топлината си. Също така, говедата с черна кожа могат да имат повече проблеми с топлината, отколкото говедата с други цветове кожа.

Онези говеда, които са имали

тежко респираторно заболяване

в началото на периода на хранене, обикновено трудно регулират топлинното си натоварване. Добре е да се осигурят допълнителни резервоари с вода, за да се гарантира, че животните консумират необходимото количество чиста вода. Едно животно от 453 кг се нуждае от около 6 литра вода на час.

Друга препоръка е говедата да изяждат поне 70% от храната си два до четири часа след пиковите температури на околната среда, тъй като производството на топлина от приема на храна достига пик четири до шест часа след хранене. Промяната на дажбата чрез намаляване на енергийното съдържание на диетата също може да намали топлинното натоварване. Контролът на мухите е важен както в угоителното стопанство, така и на пасищата. Хапещите мухи карат говедата да се струпват и намаляват охлаждането на тялото.

Проблемът с липсата на вода

може да се появи едновременно

със състояние, наречено солена токсичност

Когато животното се дехидратира, тялото изтегля течност от мозъка. Натрият, съхраняван там, се задържа и неспособността на животното да се освободи от този натрий извън мозъка може да доведе до токсичност. Симптомите на солена токсичност при говедата могат да включват слюноотделяне, повишена жажда, повишена агресия, коремна болка и диария, последвани от клатушкане, въртене в кръг, слепота, гърчове и частична парализа, влачене на заден крайник или свиване на ставите на крака.

Когато топлината и влажността доближат нивата на топлинен стрес, говедата се нуждаят от 3,8 л вода на 0,45 кг консумирано сух фураж. При очаквана скорост на пиене на вода от 4 до 14 л в минута, всяко животно трябва да прекарва от 7 до 22 минути дневно на поилката.

Ако животните вече са дехидратирани

и страдат от солена токсичност, и ако им позволите да изпият достатъчно вода твърде бързо, това може да причини водна интоксикация и те ще проявят клинични признаци доста бързо. В рамките на 60 минути след прекаляване с пиенето, мозъкът им ще се подуе и те могат да получат гърчове, да се сринат и да не могат да станат. Някои животни могат да станат агресивни поради увреждането на невроните в мозъка. Ако състоянието прогресира бързо, това може да доведе до смърт.

Дехидратираните животни, които страдат от солена токсичност, трябва да пият вода в малки количества на чести интервали. Тежко засегнатите животни може да се нуждаят от вода чрез стомашна тръба.

Преди настъпването на

екстремно високите температури,

добре е да се инсталира устройство за наблюдение на системите за разпределение на вода, за да се гарантира, че се получава достатъчно количество вода.