25° C, разкъсана облачност
Какви са ползите от технологията разясни доц. Милена Йорданова от Лесотехническия университет на семинар, организиран от Националната служба за съвети в земеделието
Ваня ВЕЛИНСКА
Онлайн-семинар на тема „Мулчиране с органични материала при зеленчукови култури - ползи за растенията, околната среда и почвеното плодородие“ организира Националната служба за съвети в земеделието – София и Лесотехническият университет. Събитието бе подкрепено от хъб България на мрежа №7 „Подобрена ефективност на използване на хранителните вещества в градинарството“ на проект NEFERTITI. Лектор на семинара бе доц. Милена Йорданова, преподавател в Агрономическия факултет към Лесотехническия университет, с направления в работата си мулчиране, компостиране и други техники и технологии при производството на зеленчукови култури.
Какво представлява мулчирането?
Думата мулч има немски произход и означава мек, разлагащ се. Мулчът е слой от растителност, който може да бъде мъртъв, разлагащ се, но също и жив със защитна роля върху почвената повърхност.
В естествените месторастения – гори, ливади, пасища, т.е. навсякъде, където природата е оставена да се развива без човешка намеса мулчирането е естествен процес. Например падащите през есента листа в горите, отмиращите чимове в ливадите и т.н.
Природата сама мулчира своите територии, а ние просто взаимстваме тези процеси и ги прилагаме в практиките при отглеждане на културните растения, подчерта доц. Милена Йорданова.
Най-ранният пример за използване на мулчиране в земеделието е от Китай около 500 г. пр. н. е. Съвременните техники за мулчиране се прилагат обаче чак през 17-18-ти век, когато френските градинари са използвали слама и дървени стърготини при отглеждане на ягоди. Едва през 1900 г. то започва да се прилага масово в ландшафтния дизайн – цветни градини, паркове и т.н.
Кои видове материали се използват в мулчирането?
Те могат да бъдат класифицирани по най-различни показатели, според приложението им. Най-често обаче се разделят в две групи: неорганични и органични.
* Органичните от своя страна, в зависимост от тяхната форма на приложение, могат да бъдат като платна (листове), насипни материали, спрейове и др. Според цвета им, който играе важна роля в избора на мулч, се делят на светли и тъмни.
* Неорганичните материали, които се използват за мулч, може да са под формата на платна. От пластмасите те са: полиетиленови платна, тъкан полипропилен, нетъкан материал и др. От тези, които са под формата на насипни материали, се използват камъни, чакъл и други разнообразни нерастителни материали. Те обаче рядко се влагат в зеленчуковите градини. Най-използваният е пластмасата, като се разработват и тестват платна с различен цвят – едноцветни, двуцветни, а също и такива, които селективно да филтрират фотосинтетично активната радиация, да пропускат инфрачервената светлина, за да се затопля почвата. Най-често в практиката се използват белият, черният и прозрачният полиетилен. Всички те имат както предимства, така и недостатъци, прилагат се и с определена насоченост.
Като сериозен проблем с неорганичните покрития се изтъква това, че в края на сезона мулчът затруднява подготовката на почвата за следващата култура, особено когато има растения с по-дълга вегетация, изтъква доц. Милена Йорданова. Остарелият полиетилен може да се накъса и да замърси почвата. Като противодействие на този проблем вече се произвеждат биоразградими продукти на основата на растения, а също и платна от хартия и други естествени материали. Те обаче не са много трайни, тъй като при мокрене, последващо изсъхване, отново мокрене и т. н., се свиват и разтягат и в един момент се разкъсват.
Органичните мулчове са живи и разлагащи се
Като живи мулчове се определят т. нар. покривни култури, но те биват окосявани или заоравани преди основната култура. Например в ръж се засява бобова култура, като двете се съвместяват много добре, подчертава доцентката. По-рядко това може да се практикува при зеленчукови видове.
Разлагащите се органични мулчове, които обикновено са в насипно състояние, са с растителен или животински произход. Предимствата им са, че са леснодостъпни, разградими, могат да бъдат заоравани в почвата след приключване на вегетацията. Като недостатъци се посочват:
* разлагането им може да доведе до азотфиксация, т.е. до намаляване на наличния азот в почвата;
* естествените фитотоксини, които се отделят при разлагането, могат да потиснат и културните растения;
* често мулчиращите материали са недостатъчни за по-големи площи.
Когато се използват органични материали,
трябва да се вземат предвид няколко основни момента. Кои са те:
* Цена на материала. Препоръчително е да се използват такива, които са налични и подходящи – с растителен или с животински произход, но с възможно най-ниска цена. Това е целта на екологичния ефект на мулчирането.
* Културата, която ще се мулчира. Не трябва да се използва растителен остатък от същата култура или от вид от същото семейство. Например, ако се използват растителните остатъци от ранни картофи, то те не трябва да са мулч за късните такива.
* Сезон, през които се мулчира. Светъл мулч е по-подходящо да се използва през лятото и началото на есента, за да може да се отразява топлината и така да има по-добра температура в корените на растенията. И обратно – мулч с тъмен цвят в началото на пролетта, за да има по-добро затопляне на почвата.
Видовете мулч са:
* Хартия
Могат да се използват различни хартиени отпадъци, включително вестници. Те например са високоцелулозен материал, с високо съотношение на въглерод и азот. Тук обаче има особеност. Преди да се използват, почвата трябва да е добре подхранена, за да не се получи азотфиксация. Обикновено се прилагат като слой, върху който ще се постави ценен мулчиращ материал, който е в недостатъчно количество.
Ако целта е да се реши проблем с плевелите, ще трябва по-дебел слой мулч. Когато няма достатъчно компост или някакъв друг вид органични материали, които биха подхранили растенията, е добре да се поставят няколко слоя вестници и след това да се разстеле на слоеве по-ценният мулч.
Хартията може и първо да се подложи на компостиране преди да се използва като мулч, уточняват специалистите.
* Дървесина
Тук отново трябва да се внимава за съотношението въглерод/азот. Дървесината има опасност да вкисли почвата. Например боровите иглички са подходящи за мулчиране на култури, които се развиват добре при по-ниско рН.
Като цяло и хартията, и дървесината, които са продукти с дървесен произход, а също и дървесните стърготини и чипс и листата, са по-подходящи за прилагане при дървета и храсти, при трайни пътеки, т.е. в озеленяването. Не са обаче особено подходящи за зеленчуковите градини.
* Дървесни стърготини и дървесен чипс
Като недостатък при тези материали се посочва, че когато са смлени по-ситно, при навлажняване започват да се слепват. Мулчът става по-плътен и няма достъп на въздух до корените на растенията и може да се стигне до азотфиксация.
* Листа
Те са много добър органичен мулч. Листата обаче също се слепват и затрудняват достъпа на въздух до корените на културите. Затова препоръката е те да се сместват със слама.
* Царевични кочани
Важно е да не са смлени на много дребно, за да не се прояви по-горе описаният проблем.
* Слама
Не трябва да се използва сено, тъй като в него има плевелни семена, защото то се коси, когато растенията са в напреднала фаза. Подобен проблем може да има и при сламата, тогава когато тя съдържа цели класове от растения или семена от плевели.
* Тревен откос
От него се получава много добър мулч, който доставя на растенията и хранителни елементи. Може да се използва и зелено окосен, но пластът не бива да е много плътен, защото започва да гние. Препоръката е той да се влага 1-2 дни след окосяването, а не веднага. Но задължително трябва да е запазен зеленият му цвят.
* Компост (от растителни остатъци)
Това е най-добрият мулч. Съветът тук е първо да се разстелят картони от кашони например, а след това да се постави тънък слой компост. Така се използват по-малки количества от ценния материал, който път спомага за разграждането на хартията.
Коментари