Ограниченият растеж и слабата коренова система също възпрепятстват постъпването на вода и хранителни вещества

Храненето на културните растения в последните години достигна нови измерения. Разработиха се иновативни технологии, които са задължителна част от добрите земеделски практики.

Целта на торенето е от една страна да увеличи съдържанието на хранителните макро- и микроелементи в почвата, а от друга - те да са достъпни и лесноусвоими от културите, за да се достигнат максимални количествени и качествени добиви.

Ефективността на торенето зависи от много фактори, като:

0 състав и свойства на торовите продукти, определящи тяхната разтворимост, рН, мобилност в почва и в растения и т.н.;

0 почвена характеристика - механичен състав, структура, рН, плътност, органична материя и др.;

0 климатични условия, както и възможни метеорологични явления;

0 начин на внасяне;

0 достъпност на елементите;

0 условия на почвата - влажност и температура;

0 възможни коренови патогени;

0 плевелна растителност и други.

Подвижността и достъпността

на химическите торове за културите

се определя от общата им характеристика и специфични свойства.

0 Азотните торове по принцип се отличават с добра разтворимост и са с лесна усвоимост. В същото време обаче те са много мобилни и се характеризират с чести загуби чрез различни механизми - измиване, изпарение, имобилизация. Неправилното им използване може да доведе до вкисляване на почвата и опасност от повреди по растенията.

Поведението на амониевия нитрат, карбамида и течния КАН в почвите е много различно и от това зависи начина на употребата им.

0 Фосфорни торове - суперфосфати (обикновен и концентриран, гранулиран и праховиден), амониеви фосфати и фосфоритно брашно (хиперфосфат), също имат различни характеристики.

0 При почвено приложение на микроелементите също се наблюдава специфично „поведение", което зависи от рН, съдържание на карбонати, съпътстващо макроторене, а също и от състоянието на растенията.

Ефективността на торенето зависи в голяма

степен от климатичните условия за периода

Достъпността на торовете е по-слаба в райони със сух и топъл климат в сравнение с умерена температура и повишена влажност. Сухите условия ограничават кореновата активност при повърхностно и плитко внасяне и намаляват достъпността на торовете за растенията. Ниските температури ограничават усвояването на хранителните елементи и забавят метаболизма в растенията. Например, усвояването на фосфор е около три пъти по-високо при 20 оС в сравнение с 10-12 оС. Дефицитът на бор е най-голям при хладни и облачни, и в крайно сухи условия.

Когато се наблюдават неблагоприятни климатични условия, съвсем резонно, се увеличават загубите от почвата и се понижава усвояването от културните растения.

Ефективността на торовете е

силно зависимо от основни почвени свойства,

като механичен и структурен състав, почвена реакция, плътност, наличие на токсични съединения и други.

0  Дефицитите на хранителни елементи са най-силно изразени в леките песъчливи почви, които са с ниско съдържание на органично вещество и кисела реакция.

0 В скелетните и песъчливи почви валежите и поливането причиняват загуби чрез отмиване на хранителни елементи. Обратно, в сухо състояние торове остават неразтворени и недостъпни.

0 Неутралната и слабо кисела реакция на почвата е оптимална за подвижността и достъпността на торовете изобщо. Силно киселата реакция ограничава достъпността на фосфорните торове, тъй като се фиксират във форма на алуминиеви и железни фосфати. Киселата реакция редуцира силно подвижността и достъпността на молибдена в почвата. Алкалната реакция на карбонатните почви намалява разтворимостта и достъпността на някои от елементите - калий, цинк и бор.

0 Почви, които са с високо съдържание на хумус, обикновено са с по-добра структура и с добри водно-физични свойства, което води до по-добро усвояване на хранителните елементи от торовете.

0 Необработените почви обикновено имат по-висока обемна плътност (по-уплътнени са) от конвенционално обработените. Почвеното уплътняване редуцира растежа на корените и усвояването на хранителните елементи.

Стартовото торене и лентовото внасяне противодействат на вредните ефекти на почвено уплътняване върху кореновия растеж и усвояването на хранителни вещества.

Концентрацията на хранителните елементи

в кореновата зона стимулира

растежа на корените и силата на растенията.

0 Поставянето на тора под дълбочината на семената може също да подобри кореновия растеж и усвояването на торовете.

0 Поставянето на тора в близост до семената и кореновата зона увеличава възможността корените да се „срещнат" с хранителните вещества през вегетационния период.

Условията и спецификата на кореновата система на културите оказва влияние върху начина и дълбочината на внасяне на торовете, за да бъдат те по-лесно достъпни.

Достъпността на фосфора за посевите обикновено е по-голяма, когато торовете са внесени локално, отколкото разпръснато. По този начин се ограничава контакта им с почвата, вследствие на което фиксацията в трудно достъпни форми е по-слаба.

0 В консервационната обработка поставянето на торовете под растителните остатъци подобрява ефективността на торовете.

Поглъщането на хранителните вещества,

движението им към корените

и почвените химически реакции са много по-бавни при по-ниски почвени температури. Усвояването при по-ниска температура може да се ускори чрез стартово торене или лентово внасяне Това е особено важно за ранните пролетни култури в хладни и влажни пролети, поради бавния коренов растеж. Тъй като почвената температура обикновено е по-ниска при консервационните и редуцираните обработки, поставянето на торове близо до корените е по-важно.

Растенията усвояват хранителните вещества

за растежа си чрез водата в почвата

Повърхностното торене на суха почва ограничава силно усвояването. Поставянето на торовете при възможност в по-влажните почвени зони увеличава достъпността и усвоимостта на торовете. От друга страна преовлажняването увеличава загубите на азот чрез измиване и денитрификация (излитане на елементарен азот и азотни окиси в атмосферата). Опасност от измиване има също при серни и борни торове, особено на леки песъчливи почви.

Ограниченият растеж и влошеното здраве на кореновата система възпрепятстват силно усвояването на вода и хранителни вещества от торовете. При такива условия лентовото торене под дълбочината на семената и в близост до корените подобряват усвояването и повишават потенциалния добив от посева. Това важи също при приложението на директни сеитби и минимални обработки. Обратно, локалното торене е от по-малко значение за посеви в оптимално състояние при плодородни почви и добри производствени практики, при които кореновата система е добре развита.

Подвижността на хранителните елементи,

съдържащи се в торовите продукти,

зависи както от взаимодействието помежду им, така и от това с почвата. Например при по-високо фосфорно торене може да се потисне достъпността на цинка при царевица и други култури. Това взаимодействие е по-силно проявено при алкална почвена реакция (карбонатни почви). Високото съдържание на калция намалява усвояването на бор и мед. Интензивното азотно торене предизвиква молибденов дефицит при слънчоглед и царевица на почви с кисела реакция. Тези взаимодействия варират силно по райони и полета.

От друга страна хранителните торови елементи се различават по своята подвижност в растенията при растежа им през вегетацията. Някои от тях са много подвижни и се преизползват (реутализират) от старите листа в новите и накрая в реколтата. Други остават слабо подвижни или неподвижни в растението след усвояването и не се преизползват за нов растеж и в крайния добив, поради което дефицитът е силно проявен към края на вегетацията им.