Разковничето на ефективното изхранване на кравите е зърненият сенаж

Стратегическата задача при изхранването на кравите е максималното му доближаване до потребностите на преживните животни. Съвременният подход се основава на знанията за процесите на храносмилане на фуражите. Нормалното му протичане осигурява на организма на млечната крава енергия-до 80% (за сметка на синтеза на летливите мастни киселини, две-трети от които са в резултат на разграждането на целулозата), и протеин - от 60 до 80% (за сметка на образуването на микробиален белтък). Затова най-важната задача на специалистите по хранене на животните във фермата е създаването на

оптимални условия за развитие в предстомашието

на кравите на целулозолитичната микрофлора - разграждаща целулозата. Недостатъчно високото качество на обемистите фуражи съществено ограничава включването им в дажбите на кравите, а недостигът на енергия и протеин в тези случаи се попълва за сметка на скъпи концентрирани фуражи.

Дажбите за крави, в чийто общ баланс преобладава скорбялата, а не целулозата, са в разрез с особеностите на храносмилането на преживните. И затова хранителните вещества на обемистите фуражи се използват неефективно.

Фермерите трябва да знаят, че нарушението на енергетичния и белтъчния баланс при кравата води до сериозни проблеми в обмяната на веществата. Вследствие на това

намалява продуктивното дълголетие на кравите

защото се влошават репродуктивните им функции, а много често възникват и заболявания на опорно-двигателния апарат.
Концентратният тип хранене влияе зле и на развитието на младите животни.

При телетата се формира храносмилателен тракт, който не е приспособен към потребление на необходимото количество обемисти фуражи, което в бъдеще ограничава продуктивните им възможности. Не е вярна разпространената представа, че дефицитът от целулоза в дажбата на кравите може да се попълни с помощта на концентрирани фуражи и отпадъци от технически производства.

В идеалния случай

кравата преживя по 11-12 часа в денонощие

През това време животното отделя два пъти повече слюнка, която е с алкална реакция и спомага за формиране на благоприятна среда за развитието на целулозолитична микрофлора. При концентратния тип
изхранване преживянето на кравите намалява до 6-8 часа и тогава слюноотделянето намалява. Съдържащите скорбяла концентрати стимулират развитието на микрофлора в търбуха, синтезираща основно млечна и пропийонова киселина. Това намалява рН на търбуха до 6 и повече. Времето за удвояването й тогава отнема 1-2 часа, докато за развитието на целулозолитична микрофлора е необходима рН 6,2-6,8, а времето за удвояването й е 8-10 ч.

Ясно е, че при тези условия е

невъзможно да се постигне ефективно преработване на целулозата

съдържаща се в обемистите фуражи. В резултат на това намалява образуването на оцетна киселина в търбуха, която е основен източник на енергия и предшественник на млечната мазнина.

При концентратния тип хранене на кравите се променя и съотношението на синтезираните оцетна и пропийонова киселина в полза на последната, което води до отлагане на мазнини в организма на преживните.

Влошаването на преработката на целулозата води не само до значителни енергетични загуби, но и до намаляване на производството на микробиален белтък. В организма на животните въглеродната и белтъчната обмяна са тясно свързани. За образуването на микробиален белтък са необходими захари и азотсъдържащи съединения (амоняк и свободни аминокиселини). Най-пълно се усвояват захарите, съдържащите се в обемистите фуражи. Преживянето способства за ритмичното постъпване на захари в сока от предстомашията. Нерядко заради ниското съдържание на захари в обемистите фуражи и заради техния недостиг в дажбите за крави част от амоняка се отделя от организма на животните във вид на карбамид чрез урината. Като цяло високата млечност, получавана във фермите предимно за сметка на концентратите, всъщност е истинска пирова победа. Като правило тя се плаща с

* развитие на болести;

* скъсен живот и

* намалена продуктивност.

Затова е необходим системен подход за решаване на проблема. За да се избегне негативното въздействие на концентратния тип хранене, е нужно да се внесат промени в структурата на производството на фуражите, в технологията на заготовката им и в храненето на животните. Отправна точка е отчитане на потребностите на кравите при наличната или планираната продуктивност.

Основни критерии за оценка на качеството на обемистите фуражи са преработката и количеството им.

Един от най-ефективните начини за решаване на проблема със съдържанието на целулоза е

заготовката и изхранването на зърнен сенаж

Високото съдържание на енергия, добрата смилаемост на сухото вещество и голямото количество ефективна целулоза прави зърнения сенаж идеален за високопродуктивните крави. Той може да замени до 50% от тревния силаж в дажбата при едновременно намаляване на количеството на концентратите в нея. Допълнителни възможности дава използването на различни пробиотици. В качествените пробиотици специално подбрани ферменти разрушават хемицелулозата и облекчават достъпа на бактериите до целулозните влакна. В резултат на това се ускорява смилаемостта и се подобрява потреблението на обемистите фуражи.

Друго, не по-малко ефективно, решение е създаването на оптимална среда за развитие на целулозолитичната микрофлора в предстомашията на кравите. Вече се произвеждат

препарати, разработени на основата на живи дрожди,

които при изхранване на животните използват млечната киселина и нормализират търбушната среда. В резултат на това дори при концентратен тип изхранване на практика се изключват предпоставките за развитието на млечнокисела ацидоза на търбуха и негативните й последствия за здравето на животните.

Специалистите настойчиво съветват фермерите да съставят дажбите на кравите си въз основа на увеличени количества собственно произведени фуражи. Това включва:

* оценка на потребностите на кравите от собствено произведени фуражи;

* планиране на структурата на фуражопроизводство и технологията на производството им;

* анализ на качеството на изхранваните фуражи;

* съставяне на дажби;

* оценка на икономическата ефективност на изхранвани дажби в кравефермата.