20° C, облачно
Подсяването на площите се извършва с подходящи бобови и житни видове
Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ
През последните няколко години в страните с развити тревостои намери практическо приложение новата технология за бързо подобряване на тревния състав на ерозираните ливади и пасища чрез директното им подсяване с културни бобови и житни ливадни треви и смеси.
Основна предпоставка за утвърждаването на тази технология е биологичната особеност на повечето ливадни треви добре да се развиват на почви с уплътнен „А“ хоризонт (до 10-20 см).
Досега прилаганите начини на подсяване чрез разхвърляне на тревните смеси на повърхността на ерозираните ливади и пасища дадоха слаб резултат. Причините са две: семената не намират благоприятни условия за покълване и поникване поради по-малкия обем почва, или ако поникнат, скоро загиват от голямата конкуренция на тревите от стария чим. При предложената технология тези недостатъци са избегнати с използването на сеялка тип – Джон Диър 1500 и 1550. Интересното при тези сеялки е, че едновременно извършват обработката на почвата и засяват посредством специални режещи дискове, монтирани към сеялката. Те отварят браздички на дълбочина 2 см без предварителна обработка на чима. Същите апарати подават семената към ботушите, които копират отворените бразди. Сеялките са снабдени с апарат за пръскане с хербициди на ленти и слято.
При подсяване на естествени и изкуствени
тревостои със силно деградирана тревна покривка
и ниско покритие на почвата, използването на хербициди не се извършва.
Съществен елемент на технологията е правилният подбор на тревните видове за подсяване. В някои европейски страни с повече валежи и умерени температури през годината, естествените тревостои са формирани от ценни житни ливадни треви, като пасищен райграс, ливадна метлица, ежова главица и др.
Подсяването на ерозираните ливади и пасища се извършва с подходящи бобови видове, като бяла и черна детелина. Целта е да се повиши качеството на тревната биомаса чрез увеличаване на протеиновото ѝ съдържание.
Директно подсяване се прави предимно на наклонени терени, където основната обработка е приложима и се появява големия противоерозионен ефект, дължащ се на съществено подобряване на покритието на почвата.
За директно подсяване трябва да се подбират силно ерозирани и деградирани, с малка тревна растителност ливади и пасища. По-голямо внимание фермерите трябва да обърнат на пасищата, където при нерегулирана паша на животните ценните видове са потиснати или липсват. Подсяването на тези площи
трябва да се извършва не само с бобови, но и с житни ливадни треви,
които по-добре понасят стъпкването и са с по-голяма дълготрайност.
За предпланинските райони на нашата страна с валежи около и над 600 л/кв. м са подходящи ежова главица, червена власатка и ливадна метлица. През първите две години, 25% може да се отреди и на пасищния райграс. Основното изискване е от житните ливадни треви да има представители на видове от групата на къснокоренищните - ливадна метлица, червена власатка и др.
Голямо е значението на бобовите тревни видове за директна сеитба. За условията на нашата страна, при сухи години, за по-тежки почви, за терени с високо ниво на подпочвени води, за райони с по-ниски температури през зимата, за почви с по-ниско pH и други те са универсални. Най-добър в това отношение е звезданът, той може да се използва за пасищно сенокосно, или комбинирано използване.
Друга бобова култура за ливади с деградирал тревостой е
червената детелина, която може да се използва и при подобряване на естествените пасища
Основно условие за успеха от подсяването ѝ е районът да е осигурен с валежи, равномерно разпределени през годината и температурите да не са високи. Такива са западните райони на страната и северните склонове на Стара планина. В тези райони може да се използва и бялата детелина.
Там, където се извършва директното подсяване на ерозирани ливади и пасища, трябва да се обърне внимание на торенето. Азотните торове да се използват и в случаите на подсяване с бобови треви, с норма на торене, между 10-12 кг/дка азот. Почвите в планинските райони са бедни на фосфор и калий, и за това трябва да се внасят най-малко 6-8 кг/дка.
Важно правило за поддържане на подсетите площи е начинът на използването им. При пролетно подсяване е правилно площта да не се използва за паша. През следващите години задължително трябва да се прилага парцелна паша. По този начин се създават условия за по-голяма дълготрайност за културните тревостои и икономически по-изгодното им използване.
Коментари