Сорт Молдова е десертен сорт грозде, създаден в резултат на междувидова хибридизация в Кишиневския институт по лозарство и винарство.

Отнася се към среднозреещите или къснозреещите сортове (в зависимост от условията, при които се отглежда).

Узрява около 15-25 септември.

В някой по-северни райони и с по-голяма надморска височина в отделни години може да не успее да узрее напълно.

Листата са средно големи, слабо нарязани, почти целокрайни, 3-5-делни.

Гроздът е цилиндрично-коничен или коничен, полусбит, средно голям. Средната маса на грозд е 385 г. Отделни гроздове обаче могат да достигнат тегло и до 1 кг.

Зърното е едро, яйцевидно, тъмновиолетово, с плътен восъчен налеп.

Кожицата обикновено е дебела, плътна, здрава и интензивно обагрена, което е характерен белег за сорта.

Месестата част е хрупкава. Вкусът е неутрален.

Растежът е силен, не понася сгъстяване, поради което трябва да се внимава при избора на схема за засаждане.

Подходящи за него са високостъблените и асмовидните формировки със свободно разположение на прираста. Леторастите се разполагат хоризонтално.

Сортът проявява най-добре своите стопански качества при хоризонтално разположение на едногодишния прираст при асмовидно отглеждане. В този случай гроздовете и зърната достигат своите максимални размери.

Вертикалното разположение на едногодишния прираст не е за предпочитане, тъй като стимулира още повече и без това силния растеж на лозите и е в ущърб на добива.

При вертикално разположение на едногодишния прираст също може да се получи висок и качествен добив, ако бъде постигнато оптимално съотношение на едногодишния прираст и натоварването на самите лози. За съжаление това не винаги се получава.

Лозите не понасят както претоварване, така и недостатъчно натоварване с плодни звена.

Болестите не го плашат

Лозите встъпват рано в пълно плододаване.

Обичат топлите, добре обезпечени с вода и хранителни вещества почви.

Сортът е чувствителен към варовитите почви. Чувствителността му към ниски зимни температури е средна.

Към гъбните болести е с повишена устойчивост.

Против мана практически не се води никаква химическа борба, а срещу оидиум - в отделни години с повече превалявания, когато са необходими само 1-2 пръскания.

Притежава също повишена устойчивост към кореновата филоксера, поради което позволява да се отглежда на собствен корен в личното стопанство.