Хоята, или още известна сред цветарите като восъче, е много обичано и много мразено саксийно растение. Двата лагера са разделени между онези, които успяват да накарат красавицата да цъфти, и онези, които отглеждат листно декоративно растение. Което всъщност, също никак не е лошо предвид лъскавите и шарени листа. Но, ако искате да усетите божествения меден аромат на хоята, предлагаме да прочетете докрай тази статия и да се постараете в създаването на подходящи условия.

Ако една хоя не цъфти, трябва да се търси проблем в условията на средата. Друг вариант е да сте се сдобили с нецъфтяща красавица по природа. В много от случаите светлината е основният проблем. Когато слънчевите лъчи не достигат, потенциалът за цъфтеж на хоята е много нисък, дори граничещ с нулата.

Следваща причина за отсъствие на цъфтеж може да се търси в субстрата и неговата запасеност с хранителни вещества.

Обикновено восъчето цъфти през пролетта и лятото, но има и такива видове, които ароматизират есенните и зимните дни. Цветовете се залагат предимно на стари клонки. Следователно с резитбата трябва да се внимава.

Естествено, необходимо е време да пренастроите хоята в цъфтежен режим. Ако пък имате младо растение, ще трябва да почакате година-две, дори повече, докато набере сили и е готово да ви зарадва с цвят и аромат. Веднъж успеете ли обаче, стига да не променяте условията на средата, стига да балансирате добре поливането, торенето и другите грижи, ще се радвате на всички суперлативи, които това цвете може да ви даде. Ето и тънкостите:

Светлина, много светлина

Хоите, като типични лиани, предпочитат ярка, но не директна слънчева светлина. Все пак, ако вашето растение получава 3-4 часа сутрешни слънчеви бани или последните лъчи за деня, би било от полза. Пазете я само от следобедната жарка светлина, която може да нанаесе сериозни щети по красивата листна маса.

Ако мястото на хоята е на много слънчев прозорец, използвайте ефирни завеси, за да я защитите от директните лъчи през летните следобеди. Добре е дори да помислите за рокада и от южен прозорец да я преместите така, че да гледа в някоя от другите посоки на света.

Храна, балансирана и питателна

Балансираната диета е от съществено значение за благосъстоянието на всяко цвете и хоята не прави изключение. Тор с високо съдържание на основните макро елементи – азот, фосфор и калий, примерно 20:20:20, плюс микро елементи е идеален. Концентрацията е препоръчително да бъде разредена двойно спрямо препоръката от етикета. Такъв тор може да се внася през 2-3 седмици през топлата част от годината, а ако спазвате точно графика, ще направите чудеса.

В случай, че забележите натрупване на соли (побеляване) по подложката и ръбовете (горни/долни) на саксията, разредете подхранването, за да не „пресолите манджата“. Винаги съобразявайте торенето с размерите на саксията и на самото растение.

Правилната температура

Най-подходящата температура за отглеждане на ароматните красавици е в диапазона от 15 до 25 градуса по Целзий. Ако градусите са под 5-7, очаквайте окапване на листа и трудно възстановяване. Над 30-35 пък стресират растението и отново не е добре.

Ръка за ръка с температурата върви и въздушната влажност. За хоите идеална е около 40%. За да я постигнете, достатъчен е съд с изпаряваща се вода върху парното или в близост до цветето.

И като стана дума за вода, поливният режим трябва да включва обилни, регулярни поливки, между които се допуска леко засушаване на горния почвен слой. Летните поливки са по-чести, докато зимата, в зависимост от температурата в помещението, 2 до 3 поливки месечно може да са напълно достатъчни.

Преполиването, както и системното засушаване са опасни и със сигурност се превръщат в основен фактор за отсъствие на цъфтеж.

Наблюденията на опитните градинари

Много опитни цветари споделят, че конкретно хоята (както и мушкатото, цимбидиума и други) предпочитат да им е тясно на корените. Тоест, пресаждане се извършва в краен случай. По този начин растенията не насочват енергия към образуване на корени, а към по-естетично развитие.

Прехвърлянето в по-голяма саксия трябва да се направи, когато корените излизат от дренажните отвори. Но и тук има уловка – ако поливате по-рядко или оставяте вода в подложката за повече време, корените по презумция ще я търсят. Следователно, първо проверете какво е състоянието вътре в саксията, а след това взимайте решение за пресаждане. Най-правилно е кореновата система да бъде равномерно разпределена из целия субстрат. Ако не е, променете поливния режим.

Още една тънкост, този път свързана с резитбите – не режете прецъфтелите цветоноси, позволете им да опадат сами. Нови цветове може да се развият именно от същите точки, а отстранявайки ги, намалявате шансовете за цъфтеж.