Те безспорно са очарователни, но имат и много по-сериозни функции

Котешките лапи са невероятни и не само защото са най-сладката част от всяко мъркащо четириного. Те са толкова меки и приятни за мачкане, стига да успееш да държиш ноктите на разстояние. Но лапите са много повече от очарователни. Те служат за много важни цели в ежедневния живот на вашия любимец – от драскане до облекчаване на стреса.

Предпочитат лявата или дясната

Последните проучвания показват, че котките, подобно на хората, предпочитат една лапа пред друга, когато изпълняват задачи. Неотдавнашно проучване на изследователи от Центъра за поведение на животните към Queen's University в Белфаст разкри, че 75% от тестваните котки имат очевидно предпочитание към лапите. То показа, достатъчно категорично, че мъжките четириноги са значително по-склонни да използват левите си лапи, докато женските предпочитат дясната.

Потят се през тях

Независимо дали става дума за публично изказване или за първа среща, вероятно ви се е случвало да ви се изпотят дланите. Но знаете ли, че за вашата котка единственият начин да се поти е през лапите.

Възглавничките са единственото място в тялото им, което има потни жлези, които са предназначени да помогнат на животните да регулират телесната си температура и да се предпазят от прегряване. Ако някога сте забелязали котката ви да оставя мокри отпечатъци от лапи, това може да е било вследствие на тревожност или защото е уплашена.

Помагат им да общуват

Котешките лапи крият още една тайна: скрити ароматни жлези. Чудили ли сте се защо мъркащите ви любимци обичат да драскат мебели например? Те използват тези жлези, за да маркират територията си.

Освен визуалните маркери след надраскването на стълб или стол, котката оставя също миризмата си – на практика претендира за своя територия. Тези феромони са почти неоткриваеми за нашите човешки носове, но други котки или животни в дома ще могат да надушат това послание силно и ясно: „Това е моята къща!“.

Това е една от причините котките инстинктивно да драскат – те искат да заложат своите претенции. Не забравяйте да осигурите изобилие от възможности за тях, като драскалка или котешко дърво.

Ходят на пръсти

Подобно на динозаврите, котките са дигигради, което означава, че ходят на пръсти. Въпреки че сме склонни да мислим за лапите им като за „крака“, те всъщност са по-скоро като пръсти – действителният „крак“ се простира до втората свивка. Котките (и други дигигради като кучета и динозаври) еволюират да ходят на пръсти, което им дава огромно предимство за оцеляване. Ходенето на пръсти позволява на мъркащите четириноги да се движат много по-тихо и много по-бързо, което ги прави както ефективни ловци, така и отлични бегълци, когато става въпрос за по-големи хищници.

Действат като амортисьори

Котешките лапи действат и като отлични амортисьори. Четириногите са страхотни скачачи, но може би сте забелязали колко леко и грациозно се приземяват след голям скок. Това се дължи на възглавничките на лапите им, които смекчават и омекотяват приземяването. Те също така действат като личен заглушител, намалявайки звука, който издава ударът – това отново ги прави тихи и ефективни ловци.

И като сензори

Добре, знаем, че сладките малки пръстчета на котката могат да бъдат доста неустоими. Трудно е да не искаш просто да ги мачкаш. Те са меки, малки и необяснимо очарователни. Но има причина повечето котки да не обичат докосването на лапите си: те са изключително чувствителни. Всъщност съдържат големи концентрации на нервни рецептори, превръщайки ги във фино настроени сензорни органи. Поради тези рецептори котките могат да усетят промени в текстурата, налягането и евентуално вибрациите през възглавничките на лапите си. Но това също означава, че те са особено чувствителни към температура, натиск и болка.

Може да имат допълнителни пръсти

Котките обикновено имат общо 18 пръста – пет на всяка предна лапа и четири на всяка задна.

Полидактилните котки могат да имат до осем пръста на всяка лапа. Те обикновено се намират на предните лапи, но полидактилия може да се появи и на задните. Доста рядко е да имате котка с допълнителни пръсти на четирите лапи.

Ако единият родител е полидактил, а другият има нормални лапи, тогава 40 до 50 процента от котенцата също ще бъдат полидактили.

Терминът полидактилия е гръцки по произход, където „поли“ означава „много“, а „дактилос“ – „пръсти“.