19° C, облачно
Идеята за диалог между хора и животни отдавна вълнува човешкото въображение. Дълго време тя принадлежеше на митове и приказки, докато в реалността успявахме да разпознаваме само най-простите сигнали – махане с опашка, настойчиво „мяу". Това обаче винаги беше еднопосочна интерпретация, а не истински разговор. Днес, благодарение на изкуствения интелект, в науката протича тиха революция. Технологиите се превръщат в своеобразен преводач, който може да ни разкрие кодовете на други видове. Въпросът вече не е дали е възможно, а кой ще стане първият ни пълноценен събеседник.
От шум към смисъл
Доскоро изследването на животинските звуци приличаше на опит да уловиш непозната радиостанция, заглушена от шум. Учените можеха да записват китови песни или щраканията на делфините, но без ясна представа за структурата и значението те оставаха само като акустични архиви. Огромният обем данни се оказваше непреодолим за човешкия мозък.
Изкуственият интелект промени това. Невронните мрежи могат да обработват терабайти записи, да улавят закономерности и да разкриват „фонетика" и дори „синтаксис" в животинските сигнали. Работата с кашалотите например показва, че техните щракания не са хаотични, а образуват цяла система от повторяеми модели, които се променят според контекста. Подобни открития се наблюдават и при гърбатите китове, чиито песни притежават структура, напомняща на човешка граматика.
Какво наричаме език?
Една от най-големите пречки пред междувидовия диалог се крие в нашия антропоцентризъм. Свикнали сме да мерим всичко според собствените си критерии: сложна граматика, абстрактни понятия, разговори за минало и бъдеще. Когато не откриваме същото у животните, решаваме, че те нямат „истински" език.
Но новите изследвания доказват, че комуникацията може да бъде различна. Сепиите например използват пипалата си като своеобразен „език на знаците". Те съзнателно прилагат жестове, реагират на сигнали на себеподобни, дори когато ги виждат само на запис. Това не е вокален език, а структурирана форма на обмен на информация. Такива примери ни карат да преосмислим самото понятие за език – може би основната му цел е предаването на смисъл, независимо дали чрез звук, движение или друг канал.
Значението на контекста
Дори когато ИИ успява да разграничи „думи" в животинската комуникация, остава въпросът за значението им. Без контекст всеки сигнал е като непозната дума в речник без превод. За да разберем смисъла, е нужно да знаем какво точно е правило животното в момента на издаването на звука и каква е била ситуацията около него.
Това се оказва особено трудно при животни като китове и делфини, които живеят в океанските дълбини, или при орангутаните, чиито сигнали за опасност могат да бъдат отложени във времето. Без контекст транскрипцията остава непълна и рискът е да се превърне само в каталог от звуци.
Кой ще бъде първият събеседник на хората?
Няколко групи животни изглеждат най-обещаващи за първи истински диалог:
- Делфините – в Сарасота учени наблюдават една и съща популация вече шест поколения, познавайки биографията на отделните индивиди. Разкрити са специфични „свиркания-имена" и сигнали за изненада или тревога, а данни сочат, че те може да обсъждат дори отсъстващи роднини.
- Китовете – с десетилетия акустични записи и сложни социални системи, те разполагат с богат материал за обучение на невронни мрежи.
- Птиците - особено социални видове като сойките и папагалите, които в лабораторни условия демонстрират забележителна способност за вокално обучение.
Защо това е важно?
Разчитането на езика на животните може да промени не само науката, но и начина, по който се отнасяме към планетата. Представете си да можем да попитаме китовете за състоянието на океана или да научим от птиците как климатичните промени влияят на техните маршрути.
Най-големият ефект обаче може да е философски. Щом осъзнаем, че сме заобиколени от интелигентни същества със собствени мисли и гледни точки, ще бъде трудно да ги възприемаме като бездушни ресурси. Диалогът няма просто да ни каже какво мислят животните - той ще промени как ние мислим за тях.
Любопитно
Салон за чакащи домашни животни отвори врати в международното летище Ханчжоу-Сяошан в източната китайска провинция Чжъцзян, част от усилията на страната за подобряване на условията за пътуване на любимците, предават месните медии и БТА. Разположен на 220 квадратни метра, салонът е оборудван с интелигентна система за наблюдение, която регулира температурата, влажността и качеството на въздуха. Залата включва отделни места за котки и кучета и може да побере 30 котки и 20 кучета.
На всяко домашно животно е осигурена „умна" клетка с дистанционно наблюдение и гласово взаимодействие, с които собствениците да проверяват своите любимци в реално време и да ги успокояват, ако е необходимо.
„Във връзка с рязкото нарастване на икономиката, свързана с домашните любимци, собствениците им изискват да има по-високи стандарти за безопасност и удобство за пътуването на животните", казва служител на летището. „Салонът помага да се решат проблеми, свързани с обичайното транспортиране на домашни животни като препълнени клетки, сложни процедури и недостатъчни грижи", смята той.
Според бялата книга на индустрията, стойността на китайския сектор за домашни любимци (кучета и котки) достига 300,2 млрд юана (около 42,24 млрд долара) през 2024 г. - със 7,5% увеличение от предишната година, а броят на любимците в национален мащаб надвишава 120 милиона.
Коментари