Нашите мъркащи приятели са хитри и точни ловци – умение, за което могат да благодарят на зрението си

Много хора са очаровани от красотата и мистерията на котешките очи, но как всъщност виждат те света? Дали разпознават цветове? А как се справят в тъмното?

Собствениците на котки понякога имат усещането, че техният пухкав любимец може да види нещо, което те не могат. Често това е вярно, но не поради причините, които може би си мислите. Котките може да нямат шесто чувство, но имат трети клепач – тънка мембрана, която осигурява допълнителна защита.

Нашите мъркащи приятели са хитри и точни ловци – умение, за което могат да благодарят на зрението си. Тяхната зрителна острота им позволява да видят дори най-малкото движение или добре скрита форма. Котките (като хората) имат ограничено периферно зрение, но компенсират това със силата на зрението си, както и с разположението на очите си. Тъй като са обърнати напред (като при хората), четириногите могат да определят точното разстояние между себе си и плячката си, като гарантират прецизност и успех в надминаването на противник.

В дебрите на нощта 

Котките нямат нощно виждане. Въпреки това могат да виждат шест пъти по-добре при слаба светлина от хората, според специалистите. Това се дължи на големия брой пръчковидни клетки (пръчици), един от двата типа фоторецепторни клетки (другият е конусни клетки), които котките имат. Пръчковидните клетки са по-чувствителни към светлина от конусните. Тъй като четириногите имат толкова много от тях, те са в състояние да възприемат повече форми и движения при слаба светлина.

Друга причина, поради която зрението на котките е толкова добро в тъмното, е т. нар. „огледален слой“ зад ретината им. Той отразява светлината, погълната от окото. Ако пръчица в човешката ретина не „вижда“ светлината, описва ABC Science Australia, тя се абсорбира в черния слой зад ретината. При котките обаче „ако светлината не е ударила пръчица, тя ще се отрази от огледалния слой и ще отскочи. Така тя има втори шанс да удари пръчица и да проработи“, обяснява ABC.

Тези вълшебни огледални очи са причината котките да виждат неща, които се движат из стаята, а вие не можете да видите.

Черно-бяло или цветно? 

Мит е, че котките виждат света само в черно и бяло, но четириногият ви приятел определено не преживява същия цветови спектър като вас. От една страна, котките технически са далтонисти, защото не могат да видят всички цветове, от друга – те могат да видят някои приглушени цветове.

Физическата структура на котешкото око е това, което им забранява да виждат дъгата. Според специалистите хората имат три фотопигментни рецептора, а котките имат само два, което ограничава тяхната цветова проницателност. Цветовете, които биха ни изглеждали много наситени, са по-пастелни за котките. Това отново е работа на конусните клетки. Мъркащите ни другари са чудесни с нюансите на сивото и се справят добре със синьо и жълто. Но точно като хората, които се считат за далтонисти, котките имат проблеми с разграничаването на зеленото и червеното.

Зрение срещу слух 

С всички невероятни качества на зрението, може да се изненадате да научите, че то не е най-острото сетиво на котките. Това е техният слух.

Усещането им за слух е толкова усъвършенствано, че, както описва Animal Planet, „животно на разстояние до един метър от източника на звук може да определи местоположението си с точност до няколко сантиметра само за шест стотни от секундата. Котките също могат да чуват звуци на големи разстояния и да открият най-малките отклонения в звука, като разграничават разликите от само една десета от тона, което им помага да идентифицират типа и размера на плячката, излъчваща шума.“

Има много митове и погрешни схващания за котките. И макар биологията да обяснява голяма част от мистериите за начина, по който виждат света, все още има много странни котешки поведения, правещи ги загадъчните същества, които всички обичаме.