От няколко години насам се появиха неприятели, които похапват пъпките и младите листа на мушкатата, сакъзите и други техни братовчеди. Преди това пеларгониеви и гераниеви бяха сякаш бронирани, недосегаеми, но сега... гъсеници, бръмбари, всякакви мушици 

Имената на неприятелите не са толкова важни, колкото мисията да ги предпазим. Прекалено жалко е да станем някоя сутрин и да видим следи от среднощен гуляй. А няма ли да е чудесно, ако можем да избегнем нападенията?

Как да стане?

  • С химични инсектициди или домашно приготвени препарати;
  • Ако стопаните влязат в ролята на ловци на гъсеници и бръмбари;
  • Или чрез подходящи съседи на любимите ни цветя.

Мушкатото е едно от най-лесно отглеждащите се цветя, с което съвсем спокойно всеки начинаещ градинар да започне. Като прибавим и огромното разнообразие от цветове, форми и размери, както и приемливите цени, нищо чудно, че тези цветя си възвръщат позициите по градските балкони и селските дворове. Да, проблеми има навсякъде. Едни се решават по-лесно, други по-трудно.

Мушкатото като съсед

също не е за подценяване 

В градината и на балкона то ще пази останалите цветя от листни въшки и ще отблъсква или обърква някои пеперуди, например зелевата. Тоест, то има място и в зеленчуковата леха.

В някои страни се използва като цвете-капан срещу японския бръмбар, който се храни с много и различни културни растения. Мушкатото не е вкусно, както за повечето насекоми и охлювите, но и за зайци, ако имате проблем с диви такива. Просто наредете саксиите около дърветата или лехата с морковите.
В случай, че използвате растения-капани, имайте предвид, че редовно трябва да инспектирате улова и да вземате съответните мерки. Иначе се губи смисъла.

За най-добри съседи на мушкатото

се смятат онези растения,

които имат сходни на неговите изисквания 

към факторите на средата. С други думи, да бъдат сухоустойчиви, да обичат слънцето (и то много) и да не предявяват големи претенции към хранителните вещества. На тези условия трябва да отговарят, ако съжителството е в един съд. Ако пък са различни, остава само любовта към слънчевите лъчи.

Списъкът с претенденти е дълъг. Можем да започнем от хлорофитума, ангелонията, колеусите, вербените, босилека, канната, целозиите, петуниите, салвиите, някои импатиенси, тагетесите, летните гербери и да продължим да изброяваме градински и балконски цветя. Можем спокойно да добавим доматите и огромна част от билките и подправките.

Важно е и как виждат красотата вашите очи. Затова избирайте със сърце и разум какви приятелства да създавате в имота си.

Според специалистите маточината се справя

отлично с прогонването на неприятелите 

на пеларгониума. Нейните божествени аромат и свойства имат репелентно влияние върху въшки, колорадския бръмбар, японския бръмбар и още ред други, с което тя получава заслужено място в зеленчуковите лехи и сред цветята на балкона или верандата.

Маточината не е претенциозна. Справя се отлично и на слънце, и на сянка, и с много вода, и с малко вода, и в богата, и в бедна почва. Съветваме да щипвате връхчетата редовно, за да получите компактно и добре облистено растение.

Още едно хем любимо, хем сравнително

рядко срещано растение, 

с което да помогнем на мушкатото и не само е латинката. Те имат сходни нужди - пълно слънчево греене и умерено поливане. Ако бъдат засети на по-сенчесто място, цъфтежът няма да е толкова обилен.
Латинките са известни компаньони, при това много добри, за краставиците, а е известно и, че са отличен капан за белокрилки и листни въшки в оранжерийни условия. Тук, когато говорим за мушкато, веселата и слънчева латинка отблъсква японския бръмбар. Ако пък отглеждате кралски/английски мушката, латинката ще бъде перфектният магнит за същите неприятели.

С латинка можете да се сдобиете срещу един-два лева за пакетче със семена. Засейте ги на място огрявано поне 6-8 часа. Дълбочината е около 1-2 сантиметра. Важно е почвата да се отцежда добре. Друг вариант е да потърсите разсад, но излиза по-скъпо. Освен това семеначетата се развиват бързо и зацъфтяват рано.

Снимка: 4-5