Проблемът поставя отново пред земеделското министерство стопанин от Подбалкана

Въпреки, че месец март е далеч, когато темата за разпределение на общински пасища е най-актуална, спорните въпроси около нея не са забравени …. и как противно на закона се разпределят облагородени от честни стопани площи на други, съмнителни. За това алармира с жалба до министър Бозуков и районен съд Карлово Манол Атанасов, говедовъд от гр. Клисура с 10-годишен опит и 250 животни.

Законът за собствеността и ползването на земеделски земи (в чл. 37и) ясно казва, че с приоритет при разпределението на мери и пасища, са тези, които последно са имали договор за наемане („предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок“). Това обаче не е спазено от комисията, която разпределя земите на общината.

От 2014 г. Атанасов е наемател на две пасища в землището на Клисура, за които през годините е полагал всички нужни грижи. Едното е 890 дка, а другото - 150 дка, което е непосредствено до фермата му. Договорите за наем все още не са приключили – до септември 2021 г. Въпреки това комисията ги третира като свободни и разпределя на друго лице за стопанската 2021/2022 без да се е аргументирала с мотиви защо.

„Само казват „ново разпределение“. Но на каква база, не се обосновават. Ако не съм платил наем или съм намалил животинската единица… ще бъдат прави да зявяват, но в случая не е така“, казва потъпевшият.

По думите му новият ползвател е нов стопанин с 37 коня и няколко овце. Също така твърди, че според процентното отношение на броя животни и ползваната общинска земя коневъдът е задоволен на 110%. Докато Атанасов с останалите свои  колеги в района са с по 40%.

В такъв случай не е ли редно всички да сме със 70 или 60%, пита риторично фермерът, на който му се полагат 2450 декара.

Той ни споделя още, че през есента на 2020 г. от администрацията са го заставили вместо да поднови 6-годишния си договор за допълнителни 5 или повече години, да подпише анекс за удължаване на договора за още една година. Крие ли нещо това и какво, самият Манол не може да си отговори.

Да си фермер днес трябва да си адвокат

казва той, объркан още повече пред думите на общинската администрация, че законът (чл. 37и от ЗСПЗЗ) „е препоръчителен, не е задължителен“.

Сигурен е, че след неговото „немълчание“ и с жалбите до държавните институции ще последват редица проверки на стопанството му.

Но той не се плаши: Елате и вижте!