Инвестициите за цифровизация и околна среда ще бъдат приоритет и през следващите приеми на подмярка 4.1, казва Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации

Радина Иванова

Приемът по 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. е вече на своя старт. По настояване на браншови организации, преди да бъде отворена за кандидатстване, още в началото на месеца най-чаканата подмярка беше разгледана повторно. В първия си вариант тя не удовлетвори земеделските производители, а това ще доведе и до липса на интерес към нея, бяха техните мотиви. Затова и земеделското министерство организира заседания, за корекции като насрочи отварянето й за 19 април. Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации бе активен участник в дебатите.

За първи път

земеделските стопани могат да кандидатстват за внедряване на цифрови технологии,

което е добро постижение, твърди Боянова. Могат да предприемат и инвестиции, свързани с околната среда, като дългоочакваното напояване. Това става възможно със средствата на инструмента “Next generation EU”, познат и като План за възстановяване на Европа. Финансите от него в 4.1 ще бъдат 130 млн. лв. от общо 422 млн. лв. в целия прием.

Планът за възстановяване на ЕС има за цел развитието именно на тези две направления. Страните-членки имат за задача средствата от инструмента, които се вливат в ПРСР, да ги заделят специално за тези цели, обяснява Боянова.

В подмярка 4.1 на кандидатите, отговарящи на целите на „Next generation EU”, се дава възможност да ползват субсидия до 75%, за разлика от традиционната 50%, напомня Боянова.

Определени са и допълнителни точки, които да поощрят фермерите да въвеждат цифрови технологии в своите стопанства.

Фермерите могат да получат до 250 000 евро за земеделска техника
Но на това ще имат право само тези производители, които се ангажират да инвестират в техника с вградена цифрова технология.

Освен през Програмата за развитие на селските райони, където бенефициенти са директно частните лица, “Next generation EU” подпомага земеделието и на държавно ниво. Едно от финансовите пера на инструмента е предназначено за средства за рехабилитация на язовирите. Ще има средства и за изграждане на електронна система на стратегията „От фермата до трапезата“.

Тази стратегия е особено важна и ценена на равнище ЕС, набляга Боянова. В нея ще има различни модули, които ще урегулират употребата на препарати, пестициди и торове. Ще включва задължителни обучения по всички елементи на земеделието, касаещи химията и производството на земеделска продукция. Ще включва и цифровизация. По тези направления бенефициент ще може да бъде само държавата.

Напояването няма да е лека инвестиция

Боянова признава, че според нея едни от най-трудните за стопаните инвестиции по 4.1 ще бъдат тези, които ще се влагат в напояването. От една страна ще стои нелекото изваждане на документи за сондажи и всички останали нормативни изисквания. От друга във всеки инженерен план на кандидатите ще се изисква и оценка на въздействието.

От трета страна е въпросът за достъп до обекта, от който ще може да се взима водата. Той трябва да бъде или собствен, или от регионален клон на „Напоителни системи“. Но ако не е на „Напоителни системи“, сложностите стават още повече.

Оказва се, че тези, които нямат достъп до такива клонове, ще бъдат ощетени. Но засега такова е решението на работната група, коментира Боянова. И все пак на ниво стопанство би трябвало да има кандидати за напояване. Всички браншове заявяват, че искат да има тази мярка, казва Боянова. И зърнопроизводителите, и овощарите, и зеленчукопроизводителите.

И други теми на работната група за подмярка 4.1 са събудили доста спорове, разкрива Боянова. Като например да се въвежда ли задължителен електронен дневник на стопанството. Как ще се прави, в какъв формат трябва да е, как ще взаимодейства с други формати – това засега са въпроси без точен отговор.

Що се отнася до инвестициите в цифровизация и в опазване на околната среда, ясно е, че те отсега нататък ще бъдат приоритетни. И то, не само през този, но и през следващите приеми на подмярка 4.1, каза още Боянова. Това е така, защото те са залегнали в стратегическите планове за ОСП и това ще трябва да се има предвид от фермерите за години напред.

Бел. ред. Докъде стигна страната ни в изработката на стратегическия си план - четете интервю със Светлана Боянова в следващия брой на в. „Български фермер“.

4.1 стартира, какво ще подпомага?

Най-много точки ще вземат чувствителните сектори за автоматизация на процесите и напояване

Бюджетът на подмярка 4.1 от ПРСР е 422 218 104 лева като минимум 130 млн. лв. от тях трябва бъдат за цифровизация и опазване на околната среда, финансирани от Плана за възстановяване на ЕС.

Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 29 337 лв. А максималният - 2 933 700 лв. Разходите за закупуване на земеделска техника не трябва да надвишават 488 950 лв.

50% е самоучастието, когато проектът не надвишава 1 955 800 лева, 65% е когато са повече. В случай, че инвестициите са свързани с допустимите по Плана за възстановяване, субсидията е 75% (с изключение за прикачна техника) за проекти до 1,9 млн. лв. и 60%, ако инвестицията е между 1,9 млн. лв. и 2,9 млн. лева.

Проекти под 1,9 млн. лв. на групи и организации на производители ще се субсидират до 60%, а тези над тази сума – с 45%. Финансовата помощ за инвестиционни разходи в земеделска техника и общи разходи по проекта е в размер до 35 на сто.

При изчерпване на финансовите средства от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, тези разходи се финансират от ЕЗФРСР до размера на финансовата помощ.

За какви дейности могат да кандидатстват земеделските стопани?

Накратко те са свързани с ефективното използване на ресурсите, възстановяването и укрепването на екосистемите, както и новаторство за подобряване на жизнеспособността на стопанствата.

Как ще бъдат класирани

Най-много брой точки – 20, се дават на проекти в секторите "Плодове и зеленчуци", и/или сектор "Животновъдство", и/или сектор "Етеричномаслени и медицински култури". 20 точки се дават и на проекти, подадени от групи или организации на производители.

15 точки ще получат проектни предложения с най-малко 30% разходи за инвестиции в иновативни за стопанството, като: иновативни производствени технологии, цифрови технологии за производство и организация в селското стопанство, автоматизиране на работните процеси в селскостопанското производство, включително подходи, приложени чрез Европейското партньорство за иновации.

Същият брой точки е за минимум 35% инвестиционни разходи за напояване, когато използването на вода ще е от клон на “Напоителни системи”. Тук влизат водовземни съоръжения, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода, както и закупуване на техническо оборудване за тяхната експлоатация, включително нови тръбопроводи, системи за капково напояване, инсталации за дъждуване, помпени станции, техники/съоръжения за съхраняване/опазване на водата. С пет точки по-малко взимат кандидатите, които няма да ползват вода от „Напоителни системи“.

За проекти с възобновяеми източници, когато разходите за тях са най-малко 15%, се дават 10 точки.

Биопроизводителите получават допълнителни 10 точки.

Ако най-малко 70% от обработваемите площи на земеделското стопанство или животновъден обект са разположени на територията на необлагодетелствани райони с природни и други ограничения или в места по Натура 2000, се дават 5 точки.

5 точки се дават на млади фермери, както и такива, които не са печелили проекти по 4.1. Тези, които ще запазят заетостта в стопанствата, също получават допълнителни 5 точки.

Точки ще се дават и ако печалбата от последните 3 години на кандидата е по-голяма от стойността на проекта му. Съответно между 5 и 10 точки ще се дават в зависимост от това дали  оперативната печалба е по-голяма от стойността на проекта, когато той е умножен по 5 (10 т.) или например, когато е умножен по 10 (5 т.).

Одобреният проект се изпълнява в срок до 24 месеца. А за инвестиции, включващи разходи за създаване на трайни насаждения и/или строително-монтажни работи, за които се изисква издаване на разрешение за строеж - в срок до 36 месеца от датата на подписването на административния договор. Крайният срок на изпълнението е не по-късно от 15 юни 2025 г. Кандидатстването се извършва единствено по електронен път в ИСУН.