В пандемията се търсят натурални и здравословни продукти

"В пандемията хората започнаха да търсят повече натурални и здравословни продукти. На фирмите, които ги произвеждаме, лека-полека оборотът ни започва да се вдига". Това разказва Милка Андреева, собственичка на първата фабрика за хумус у нас в севлиевското село Горна Росица. Оказва се, че екзотичната разядка от източната кухня е все по-популярна у нас, защото е 100% натурален продукт, благотворен за здравето.

Началото е през 2007 г., когато за всички в България хумус е просто почвен слой и никой не го възприема като храна. Милка Андреева го открива, докато работи като строителен техник в Израел. "Там го видях в големите магазини - цели стени с регали, пълни с този продукт в различни разфасовки. И аз се чудех какво е това нещо, тези хора луди ли са, пълнят количките. Попитах съседката какво е това. "Хумус" ми каза, но аз го знам, че е почва. Казвам: "Преведи ми го". Тя ми отговори, че на всички езици хората го знаят, че е хумус. “Опитах го, хареса ми", спомня си предприемчивата севлиевка. На първата отпуска донесла на майка си и сина си да опитат. Заради хумуса възрастната жена отказала всякакви други подаръци.

Милка Андреева разкрива, че

евреите й дали цялата технология, дори проект на фабриката, без да вземат и 1 шекел

Само защото решила да се хвърли с главата напред да произвежда и продава непознатата за българската трапеза храна. Започнала в малко цехче, проектирано за месопреработка, на мястото на бащината плевня в с. Горна Росица. Фабриката изградила с 1 млн. лв. по мярка 123 на Програмата за развитие на селските райони.

Андреева казва, че културата за консумация на прясно приготвено пюре от нахут, тахан от сусамови семена, зехтин и слънчогледово олио, подобрява нивото на кръвната захар и снижава холестерола. Високото съдържание на протеини в хумуса го прави идеално допълнение за вегетариански диети. Освен това е много добър източник на диетични фибри, фолиева киселина, магнезий, фосфор, мед и манган. Има високо съдържание на желязо и витамин С, а също и витамин В6, показали изследванията на производителя.

Производството на севлиевския хумус е изцяло от натурални продукти. Минка Андреева не отглежда сама основната суровина - нахута, защото няма земя. Първоначално го

купувала от бургаския регион, но започнали да дават много замърсено качество

и се е пренасочила към производител в Разградско.

"Има български сорт нахут и той е вкусен, но когато българските зърнопроизводители вдигнат цената до невъзможност, отивам и взимам от Украйна, от Русия. Даже руският нахут е малко по-ситен, но сортът му е такъв, че от него става по-вкусен хумус", разказва собственичката на фабриката в Горна Росица.

Затова пък си прави сама сусамовия тахан. "Сусам не се произвежда в България, или ако се произвежда, е много, много малко. То е ръчно производство, не е механизиран процес", обяснява Андреева. Ползвала е индийски, сега етиопски, нигерийски и т.н. "Такива продукти ги внедрявам директно, за да може продуктът да си е от натурални суровини", разяснява производителката.

И ако от нахута и сусама има запаси, все по-трудно и става със слънчогледовото олио. "То е борсова стока и поради това, че всичкия слънчоглед се изнася за Китай, сега

олиото се вдига всяка седмица

Това много влияе на себестойността на продукта. Отделно във веригите не можеш да вдигнеш цена", казва Андреева. В една от веригите директно й поставили ултиматум, че ще блокират продукта от 1 април, ако не го доставя на старите цени. Тя признава, че бизнесът се крепи на износ. Около 80% от севлиевския хумус се експортира в 13 държави.

"Най-добрият хумус в света е израелският, но след като сложиха нашия в една верига в Украйна, сред 7 бранда се преборва и те вземат по 33 палета, Това за мен е гордост, че съм ги надскочила", казва българската производителка.

Да чуят за българския хумус в Западна Европа и чак до Катар заслуга има дъщерята на Минка. Младата жена владее 5 езика и има усет към търсене на партньори по различни международни изложения за храни. Завърнала се е от Англия, за да се включи в семейния бизнес. В развитието на предприятието е включен и брат й.

От екипа следват новите тенденции във вкусовете и освен традиционни български суровини като печен патлажан и чушки, започнали да произвеждам хумус с куркума, с киноа, с лимец.

На 200 метра от фабриката в Горна Росица вече е изградена втора, отново за здравословни храни. Там ще се прави консервиран нахут и това, което е останало от основното производство, като печен патладжан и печена чушка. Като мощности е заложено и производство на натурален ябълков оцет. Направен по класическия начин - с гъба и екологично чисти ябълки от Балкана, той ще се ползва за лекарство.

"За тази фабрика също кандидатствах по Програмата за селските райони - мярка 4.2 за предприятие за преработка на земеделски продукти, но не ми достигнаха 2 точки. Банките проявиха разбиране и ми дадоха много ниска лихва на кредита. Усвоила съм 1,2 млн. лв. до момента. За машини и съоръжения влизат още почти толкова. В момента я обзавеждам с машинния парк и до два месеца се надявам да я пусна в действие", разказва Минка Андреева. Трудностите с осигуряване на работна ръка са я принудили да сведе до минимум ръчния труд и максимално да механизира процеса. Във фабриката за хумус има 20 работници, толкова ще се разкрият и в новото предприятие.

Предприемчивата производителка на хумус има своя максима за постигнатото: "Това са две думички - дисциплина и работа. Като ги съчетаеш, и най-големият неудачник да е, и той ще успее".