По метода семейство произвежда 300 кг разнообразна продукция от половин декар

На петнадесет минути от центъра на Лос Анджелис, само на 30 метра от голяма магистрала, сем. Дервейс превърна малко дворче в мини рай. На половин декар те отглеждат около 300 кг плодове и зеленчуци без синтетични торове. Тази продукция им осигурява 90% от консумацията на зеленчуци.

Каква е тайната на изобилието им? Когато Жул Дервейс и неговото семейство се преместват тук през 1985 г. не е имало пръст, а глина и камъни. В годините те са използвали пермакултурни методи, които имитират природата за създаване на богата на хранителни вещества и бактерии почва. За да възстановят земята те използвали азомит (натурално минерално вещество, добивано от пустинята или от вулканични находища), пилешки и кози тор, ферментирал компост и ефективни микроорганизми. След 2007 г. фамилията вече не използва органични торове.

Но още по-интересното е, че спазват метода наречен „градинарство на квадратни фута/ метра“ (Square foot gardening). Така те се възползват максимално от малкото си пространство с модифицирана версия на градинарството с квадратни декари.

Защо го правят?   

Растенията са възможно най-близо едно до друго, за да пестят вода

Семейство Дервейс вярват, че почвата никога не трябва да бъде гола и изложена на стихиите, които в техния район не липсват, особено сушата, която преборили така. Когато закупили имота си, поддържането само на морава им струвало твърде много вода, пари и време. Решението било да мулчират и посадят „нещо полезно“ без родове и мотики. „Татко започна да превзема всеки квадратен метър, хоризонтално, вертикално, предния двор, задния двор и алеята“, казват дъщерите му Анаис и Джордана.

Те игнорират препоръките на гърба на опаковките на семената за раздалечаването им и ги поставят възможно най-близо едни до други в симбиотични аранжименти. По-големите зеленчуци като броколи или чушки са засадени заедно с килима от зеленчуци - маруля, рукола и т.н., отдолу. Зеленият килим действа като жив мулч, предотвратявайки плевелите и поддържайки почвата влажна, казват те. Така не само се използва най-ефективно пространството, но и изисква по-малко поддръжка.

Всичко се прави на ръка, с изключение на един от любимите им инструменти - почвен блокер. Той им позволява да започнат нови разсади в почвени блокове, готови да заменят едногодишните култури веднага след изтичането на сезона им.

„Вярвам, че отглеждането на храна е една от най-опасните професии на Земята, защото има опасност да станете свободни“, казва вече покойният Жул. Семейството също произвежда собствен биодизел и домът им е почти изцяло слънчево захранван.

Подходящ е за малки и градски дворове 

1. Засяване на семена близо едно до друго. В природата семената не измерват разстоянията в метри, както се препоръчва на пакетите със семена.

2. Разстоянието между растенията по-близо едно до друго действа като „жив мулч“ - предотвратява изпаряването от почвата и спестява разходи за поливане.

3. Многослойна градина. Например, по-големи зеленчуци като броколи или чушки се засаждат отдолу с килим от зеленина - маруля, рукола и др. С този тип техника, зеленият килим действа като жив мулч, предотвратявайки плевелите и поддържайки почвата влажна.

Чрез смесване на принципите на биоинтензивното градинарство и градинарството с квадратни метри, можете да създадете персонализирана, високопродуктивна интензивна система, която максимизира градски парцел или вътрешен двор.

Автор на метода е инженер     

Строителен инженер, Мел Бартоломю, пръв измислил метода „градинарство на квадратен метър“ през 70-те. Запален в хоби градинарството той се чудел защо трябва да засаждаме толкова много семена и след това трябва да разреждаме растенията; защо губим тор и вода върху празното пространство между редовете, когато всичко, което е произвело, са плевели? Според него още 80% от градината е загубено пространство - „пространство, което не се нуждае от торене, поливане или подобряване, но трябва да се плеви“.

Разочарован от плевене и поливане, той приложил инженерния си опит, за да създаде плътен подразделен парцел, от която има и изобилна реколта. Какво всъщност прави той?

Изгражда квадратни повдигнати лехи, с дървена рамка в размер 1,20 на 1,20 м. Отгоре поставя решетка, която разделя площта на 16 квадратчета, които са в размер на около 30 кв. см всяко. Във всяко квадратче засажда различен вид култури въз основа на формулировка от едно, четири, девет или шестнадесет растения в зависимост от общия размер на растението и вегетационния му период. Броят на растенията на квадрат зависи от размера на отделното растение. Например, едно доматено растение отнема 1 квадратче, както билките като риган, босилек или мента, докато марулите в едно квадратче ще бъдат четири; шестнадесет ще бъдат растения като репички или моркови. Високите растения са с решетка от северната страна на леглото, за да се избегне засенчването на по-малките растения.

За два месеца градина с 9 повдигнати лехи или легла ще произведе най-малко 32 моркови, 12 връзки листна маруля, 18 връзки спанак, 16 репички, 16 люспи, девет репи, пет килограма грах, четири глави салата ромен, една глава карфиол и една броколи. Такова повдигнато легло може да се постави на веранда, вътрешен двор или покрив.

Заедно със сестра си Алтея Мот инженерът е създател на Фондация за градинарство „Square Foot“, която инициира програми за засаждане в домове за възрастни хора и училища, общински градини и класове за обучение по хранене в САЩ и други страни.