Но всичко зависи от това дали държавата ще превърне животновъдството в реален приоритетен сектор, казва д-р инж. Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечните породи кози

Жени Владинова

- Г-н Тодоров, какво е състоянието на сектора след 1 година на ограничения заради пандемията? Има ли фалирали ферми?

- Пандемията ни показа, че ние като страна с този редуциран над 10 пъти брой животни за последните 30 години, в ситуация на преустановен внос не можем да изхраним собственото си население (в България има около 200 000 кози и 900 000 овце).

За съжаление, както в почти всички сектори на икономиката, и в животновъдството – в частност козевъдството, пандемията остави своя траен отпечатък.

Преките щети са силно редуциран пазар,

вследствие на мерките за ограничаване на заразата, логистични проблеми, карантиниран персонал, заболели или карантинирани ветеринарни лекари и др. Всичко това доведе до един сериозен дисбаланс в нормалния режим на работа.

През 2020 година освен пандемията фермерите бяха застигнати и от сушата. Това остави значителна част от колегите без необходимите фуражи за зимното изхранване на животните.

В Асоциация за развъждане на млечните породи кози членуват 328 фермери от цялата страна, отглеждащи около 80 000 кози-майки. За съжаление в края на 2020 г. 32-ма от животновъдите продадоха животните и преустановиха дейност като земеделски производители.

- До каква степен бе засегнато изкупуването на козе мляко от фермерите?

- Изкупуването на козето мляко от млекопреработвателните предприятия претърпя лек шок, който продължи до края на месец март 2020 г. След това нещата плавно започнаха да се завръщат към нормалното, но все още има трудности.

Най-големи затруднения изпитаха малките семейни мандри

регистрирани по Наредба №26. За тези производители бе истинско изпитание „затварянето“ на областните градове, тъй като хората нямаха възможност да посещават фермите им и да изкупуват продукцията.
Същото се случи и в края на годината при настъпването на т.нар. втора вълна.

- Сви ли се пазарът на козе мляко? Какви са прогнозите ви за тази година?

- Категорично пазарът се сви. Затварянето на заведенията оказа и продължава да оказва своето силно негативно влияние. Защото

около 30% от сирената и кашкавалите от козе мляко се реализират в заведенията

За съжаление при индикациите в последно време за настъпване на трета вълна, прогнозата, която мога да направя, е по-скоро песимистична относно търсенето и цената на козето мляко.

- Сега се дискутира новият програмен период на ОСП 2023-2027 г. Кои са най-дискутираните проблеми за сектора?

- Основен проблем за сектора е, че вече два програмни периода бе приоритетен само на хартия. Животновъдите като цяло бяха изолирани от мерките на Програмата за развитие на селските райони за модернизация на стопанствата си, което доведе до огромен дисбаланс сравнение с колегите зърнопроизводители. Ние като асоциация, както и НОКА, правим всичко възможно в новия програмен период това да не се случи отново.

- Как ще се работи по стратегията за цифровизация, роботизация и автоматизация в българското млечно козевъдство?

- Както вече казах, нашите

фермери бяха системно лишавани от възможността да модернизират стопанствата си

С изключение на четири проекта за модерни козевъдни стопанства, реализирани за последните 13 години, всички останали ферми са на ниско технологично ниво с голям обем ръчна работа. Това поставя нашите козевъди в изключителна неконкурентна позиция спрямо колегите от Централна и Западна Европа.

В сектора има много потенциал за развитие и внедряване на нови технологии. Но всичко зависи от това дали държавата ще превърне животновъдството в реален приоритетен сектор.

Ще дам пример: В Холандия трима души обслужват ферма с 3000 дойни животни, в България към момента са необходими 30 души. Отделен проблем е хроничната липса на квалифицирана работна ръка.

- В каква степен биха могли да се приложат и реализират целите на Зелената сделка и стратегията на ЕС „От фермата до вилицата“?

- До 2050 г. Европа трябва да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове. Стратегията цели „зелено и здравословно селско стопанство”. Това включва планове за значително намаляване на химикали като пестициди, торове и антибиотици.

В тази връзка в животновъдството у нас считам, че би могло да се работи по повишаване на енергийната независимост на фермите, внедряване на нови технологии, щадящи околната среда, повишаване на превантивните дейности с цел да се намали употребата на антибиотици.

Относно стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ ние като асоциация усилено работим в последните няколко години за скъсяване на веригите на доставка. Основна задача пред нас като общество е да повишим интереса и потреблението от страна на младото поколение към качествена и истинска фермерска храна.