Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Ранните картофи се отглеждат главно в южните райони на страната. Те се засаждат, когато температурата на почвата на дълбочина 10-12см. достигне 7-8?С, обикновено от края на февруари до средата на март.

Картофите за средноранно и по-късно производство се засаждат от средата на април до средата на май. Те могат да се отглеждат и като втора култура (лятно засаждане). Лятното засаждане се извършва от средата на юни до средата на юли.

У нас най-благоприятни условия за отглеждане на картофи има в полупланинските и планинските райони на страната.

Биологичният минимум необходим за поникване на картофите е 7-8оС. Минимални температури от порядъка на минус 1-1,5оС са критични за вегетативните части на растенията. Оптималната температура за развитието на надземните части на растенията е от 18 до 25оС, а за образуване на клубени – 17-18оС. Температури над 25оС подтискат образуването на клубени, а при температури над 29-30?С процесът се прекратява. При определяне сроковете за засаждане на ранните картофи трябва да се имат предвид датите на обичайните за дадения район късни пролетни слани.

Картофите са взискателни към светлината. При недостиг на светлина развитието на вегетативната маса е незадоволително, което се отразява негативно върху добива. Изискванията на културата към почвената и атмосферната влажност са най-високи през фазите бутонизация и цъфтеж. Засушаването и преовлажнението се отразяват неблагоприятно на растенията. Излишъкът на влага забавя развитието на кореновата система и стимулира растежа на надземната вегетативна маса.

Картофите се развиват добре на структурни, водопропускливи и добре аерирани почви, богати на органични вещества. Подходящи са торфените, наносните, алувиално-ливадните и ливадно-канелени почви, а неподходящи - тежките, засолени , с високо ниво на подпочвените води.

Добри предшественици на картофите са бобовите (фасул, грах, леща), зърнено-житните култури и представителите на сем.Тиквови (тикви, дини, пъпеши),. Картофите не трябва да се отглеждат продължително време на едно и също място, а също така - и на площи заемани от култури от същото семейство (домати, пипер, патладжан), които се нападат от едни и същи болести и вредители.

След прибиране на предшественика на площите предвидени за отглеждане на картофи се извършва дълбока оран (25-30см). С дълбоката оран се внасят фосфорните, калиевите торове и разложен оборски тор (при наличие), а с предсеитбените обработки се извършва торене с азотен тор.

Посадъчният материал трябва да е здрав, рътен, с тегло на клубените 50-70g.. Картофите се рътят в светли помещения при температура 15-16?С и относителна влажност на въздуха над 80%. Процесът продължава около 30-40 дни и приключва, когато по клубените се образуват кълнове с дължина 3-4см.

Картофите се засаждат в редове при междуредово разстояние 60-70см., вътре в реда – 25-35см., на дълбочина 7-8см. Кълновете на рътените картофи трябва да сочат към повърхността на почвата На малки площи се практикува и гнездово засаждане.

Грижите през вегетацията включват окопаване, загърляне, напояване, борба с болестите и вредителите. Първото окопаване се извършва след поникване на растенията, второто - 2-3 седмици по-късно. С второто окопаване се извършва и загърляне.

За нормалното развитие на картофите съдържанието на влага в коренообитаемия почвен слой трябва да се поддържа над 70% от ППВ, особено през периода на образуване и нарастване на клубените.

Картофите се нападат от редица болести и вредители. Икономически най-важната болест по картофите е картофената мана. Тя се причинява от гъбния патоген Phytophtora infestans. Гъбата се запазва в клубените и в растителните остатъци в почвата. Първите признаци на болестта се появяват по периферията на долните листа на растенията. Те са воднисти зелени петна, които при висока влажност се покриват със сиво-бял налеп от спори. При силна зараза листата прегарят, а стъблата добиват тъмно кафяв цвят. По клубените се образуват твърди сивокафяви петна, които проникват в дълбочина.

Важно значение в борбата с картофената мана използването на здрав посадъчен материал и своевременно провеждане на профилактични пръскания. За профилактика могат да се използват следните контактни фунгициди: Полирам ДФ - 0,2%, Фунгуран - 0,15%, Купроксат ФЛ – 0,3%, Икуейшън Про – 0,04% и др..

При появата на първите признаци на болестта е наложително да се прилагат комбинирани и системни фунгициди: Ридомил голд МЦ ВГ – 0,25%, Витене Трипло Р- 0,4%, Корсейт Макс ВП – 0,15% , Куантум Рок – 0,25%, Инфинито СК – 0,12% и др. Третиране се извършва през две седмици. За да не се създаде резистентност е необходимо редуване на препарати с различни активни вещества.

Фунгицидите срещу картофената мана са ефикасни и срещу друга гъбна болест по картофите – алтернария (Alternaria solani).

От вредителите по картофите най-вредоносен е колорадският бръмбар. Вредят възрастните и ларвите. Те се хранят с листата на растенията. Подходящи фунгициди срещу този неприятел са: Карате Зеон 5 КС – 0.015%, Ефциметрин 10 ЕК – 0,02%, Суми Алфа 5 ЕК – 0,015%, Шерпа 100 ЕК – 0,02%, Фюри 10 ЕК – 0, 01% и др.

Картофите се нападат и от вирусни болести (ипсилон вироза, листно завиване). Вирусните болести се разпространяват от листните въшки и борбата срещу тях е насочена срещу преносителите.