Много от най-популярните ястия са обикновени и много засищащи храни, които са измислени в „дълбоката провинция“. В миналото пастирите са изкарвали много време на открито, далеч от дома. Ето защо те са приготвяли храната си от това, което им е било под ръка.

Фондю 

Фондюто е национално швейцарско ястие. За първи път се появява преди около 700 години, благодарение на алпийските овчари. В онези дни скотовъдците в продължение на месеци са обикаляли плланините, за да намерят пълноценна паша за стадата си. Със себе си те са вземали онези продукти, които им се намирали в изобилие - сирене, вино и хляб. След известно време сиренето и хлябът остарявали и ставали твърди. За да могат да ги ядат и да се нахранят с топла гозба, овчарите поставяли твърдото сирене в глинен съд и го загрявали на огън. След това добавяли вино. В този млечно-винен сос топяли залците хляб, които били твърди и почти не можели да се ядат.

След време вкусното и засищащо селско ястие започнало да се появява в богаташките домове и било любима вечеря за прислугата. Скоро то се настанило и на господарската трапеза. Разбира се за богатата аристокрация фондюто се е приготвяло с най-добрите сортове сирене и вино, предлагал се е и най-пресният хляб.

Впоследствие швейцарското ястие се появява във Франция и Италия, където рецептата е видоизменяна и усъвършенствана многократно. Във Франция получава и името си - „фондю“, което се превежда като „разтопено“.

За класическата рецепта се използва бяло вино, приготвя се от два вида сирена и се добавят чесън и кирш (черешов ликьор).

Гаспачо 

Испанското гаспачо представлява студена супа, приготвена от настъргани зеленчуци, която се сервира през горещия сезон. Супата произхожда от южните провинции на Испания и е измислена от бедните водачи на мулетата.

Супата се е приготвяла в глинен съд . Там са слагали стар хляб, напоен с вода, добавяли черен пипер, чесън, сол и настъргани зеленчуци, които са им се намирали под ръка. След това всички продукти са заливали със зехтин. За да охладят съда, той се е увивал с мокри дрехи и се е оставял на сухо място под палещото слънце. Когато дрехите изсъхнат, супата се смятала за готова.

През 19-ти век, когато в Европа доматите и някои други зеленчуци придобиват популярност, към традиционните продукти за гаспачо започват да добавят домати, краставици, сладки и люти чушки. След време, на празничната трапеза на богатите испанци започва да се сервира и освежаващото селско ястие. Съпругата на Наполеон III е пренесла рецептата на испанската доматена супа във Франция, а по-късно тя става известна в цяла Европа.

Чураско 

Ястието е телешки или говежди шиш в латиноамерикански стил. Измислено е от бразилските пастири. Появило се е преди около 400 години, когато бразилците овладели говедовъдството.

За да си приготвят обилна вечеря по време на дългия престой на открито, постирите използват най-простия и удобен метод - готвене на месо на огън. Изкопавали дупка в земята и там запалвали огън. Отгоре поставяли железни шишове, на които нанизвали големи парчета месо.
Разликата между бразилските шишове и барбекюто е, че месото за чураско не е мариновано, а основната подправка е морската сол, с която парчетата обилно се разтриват преди готвене. С течение на времето печеното на въглища месо се превръща в любима храна за жителите на Латинска Америка, а в Бразилия се смята за основно ястие от националната кухня.

Първоначално основната съставка в чураско е говеждо месо, но по-късно започват да се използват други видове - свинско, агнешко, телешко, пилешко и пуешко.

Гулаш 

Гулашът е национално ястие на Унгария. Колкото и невероятно да звучи, гъстата супа се е появила преди повече от 3000 години. Името на ястието идва от унгарските думи "gui" и "yash", които се превеждат като "овчар" и "месо".

Овчарите първи приготвили това ястие на открито, в големи казани над огън. Пастирите първо изпичали големи парчета говеждо месо с подправки, след което ги изсушавали на слънце и ги вземали със себе си, докато обикаляли далечните пасища.

Когато трябвало да си приготвят вечеря, овчарите поставяли подготвените предварително и изсушени парчета месо в голям котел, добавяли вода и изчаквали да кипне. Благодарение на подправките, използвани при печенето на говеждото месо, бульонът се получавал много ароматен. Супата се приготвяла доста продължително - докато стане гъста. По-късно пастирите започнали да добавят червен пипер и див лук към бульона.

С течение на времето простото ястие започнало все по-често да се появява в градските таверни. Измислени са и различни варианти на рецептата. Традиционното телешко месо може да бъде заменено с пилешко, свинско и агнешко, а към супата могат да бъдат добавяни и различни зеленчуци: боб, моркови, картофи, гъби и домати. Но червеният пипер е задължителна съставка, която придава на гулаша разпознаваем и характерен вкус.