В този им вид субсидиите не правят по-конкурентен сектора. Страната ни продължава сериозно да изостава спрямо европейския пазар и трудно задоволява вътрешния, сочи анализ на „Интелиагро“

Производството на плодове и зеленчуци в България не успява да задоволи вътрешното търсене при 16 от 19 култури както през първия, така и през сегашния програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). В същото време ставката за обвързаната подкрепа у нас е два пъти по-висока спрямо средната от 19-те страни, които я прилагат. Това сочи неотдавна публикуваният анализ на „ИнтелиАгро“, който оценява ефекта от прилаганите политики в сектор „Плодове и зеленчуци“ и степента на задоволяване на вътрешното търсене с българска продукция.

Консултантите от неправителствената организация напомнят, че през периода 2014-2020 г. за сектора се отделят допълнително по средно още около 40 млн. евро на година обвързано с производството подпомагане, което през 2007-2011 г. не е било налично. Размерът на директното подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци през втория програмен период се изравнява и дори надминава равнището на подпомагане при основни производители в ЕС. Немалко са били и финансовите стимули по Програмата за развитие на селските райони, като по редица мерки приоритетни са били инвестиционни проекти за развитие на сектора.

Въпреки наливането на средства родното зеленчукопроизводство и това на плодове продължават да страдат от
ниската производителност
и конкурентоспособност

Производството не расте с темповете на вътрешния пазар, твърдят анализаторите. Според тях субсидиите вече не са фактор в конкуренцията, а по-скоро фактор е напредъкът в технологиите, които у нас липсват. Последното го доказва нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд.

При повечето от изследваните култури (ябълки, круши, кайсии, праскови, ягоди, домати, краставици, пипер) степента на задоволяване на вътрешното търсене с национално производство се влошава с втория програмен период. При пипера, зелето, прасковите и ябълките не се наблюдава увеличение на производството между двата програмни периода. Подобрение се констатира само при дините, зелето, лука и морковите.

Развитието на обема на вътрешния пазар в България се дължи предимно на увеличеното потребление в домакинствата на круши, меки плодове (малини, къпини, боровинки), грозде и други (по данни на НСИ); както и от увеличената преработка на ябълки, череши, праскови, домати (50-100%, по данни от земеделското министерство).

Череши, сливи и малини
са 3-те плода, които задоволяват вътрешния ни пазар и през двата програмни периода. И при трите се наблюдава увеличение на производството от 2013 г. насам. Вносът на череши е незначителен, основно на турски и гръцки ранни за прясна консумация. По производителност постигаме средни резултати (0,54 т. добив от декар за сезон 2017 и 2018 г.) в сравнение с конкурентите.

Снабдяването с малини от последния програмен период остава стабилно, като силен конкурент има възможност да е Сърбия, която има значително по-голяма производителност на единица площ – над 5 т/дка (за сравнение – България е с 3,75 т/дка). Въпреки че България задоволява напълно нуждите на вътрешния пазар на сливи, производителността от единица площ изостава спрямо редица държави износители.

Сравнително добро е задоволяването с родни кайсии – 80%. Вносът се доминира изцяло от Гърция, като в производителността спрямо южната ни съседка изоставаме значително – 0,65 тона от декар средно за сезон 2017 и 2018 г. спрямо 1,39 т/дка. На около 80% е и снабдяването с български дини и пъпеши. Гърците изкарват 5,5 т/дка дини осреднено за 2017 и 2018 г. и 2,1 т/дка пъпеши, турците – 4,2 т/дка дини и 2,2 т/дка пъпеши, а ние – 2,2 т/дка дини и 1 т/дка пъпеши. Гърция е и основен доставчик на ягоди. Производителността й е несравнима с нашата – 4,5 т/дка спрямо едва 1,71 т/дка. Делът на родното производство все пак е 70%.

Родните производители на ябълки успяват да снабдят пазара ни едва наполовина. Заради предлаганите ниски цени от последните две години №1 вносител е Северна Македония, въпреки, че по продуктивност от декар съседката ни (с 0,9 т/дка) не е по-напред от нас (1,2 т/дка). И двете страни изостават значително от конкурентни страни като Гърция (2,7 т/дка) и Нидерландия (3,67 т/дка). Както при ябълките, така и при крушите едва 50% са предлаганите у нас родно производство. Основен вносител е Гърция, след нея Турция, които изкарват над три пъти повече производство от единица площ – 0,61 т/дка – България; 1,95 т/ дка Турция; 2,15 т/ дка Гърция).

Малко над половината праскови у нас са родно производство. Останалите 40% от плода са с произход Гърция, където изкарват над двойно повече количества от единица площ от нас – 1,94 vs. 0,85 т/дка за референтния период.

При зеленчуците единствено краставиците са успели да
отговорят на вътрешното потребление

Но само в периода 2011-2013 година. Сега българските производители на краставици осигуряват 80% от нуждите на пазара. Въпреки, че изкарваме повече добив от декар (7,9 т/дка) спрямо двете ни южни съседки (7,2 т/дка – Гърция и 4,9 т/дка - Турция), те са челните вносители. Албания също внася големи количества, но основно за несезонна продукция.

България задоволява 2/3 от нуждите на вътрешния пазар със собствено производство на домати. Отново топ вносители са Турция и Гърция, в извън сезон и Германия. Производителността е чувствително по-ниска спрямо съседите вносители ( 3,7 т/дка vs 5,3 т/дка – Гърция и 6,8 т/дка – Турция).

Извън сезона България изкупува предимно гръцки и турски патладжани, а родното производство заема 80% от вътрешния пазар. Производителността в България изостава с около 30% тази в съседните държави.

Към двете основни вносителки се прибавя и Северна Македония при пазара на пипер като на тях се пада 30% от снабдяването на нашия пазар. В сравнение и с трите държави родната производителност изостава. Гърция изкарва средно 3,5 т/дка за 2017-18 г, Турция – 2,8, Северна Македония – 2 т/дка, а България – 1,7 т/дка.

България задоволява на 87% нуждите на вътрешния пазар със зеле. Производителността у нас изостава с около 25% (или 500 хил. кг) спрямо вносителите - Македония, Турция и Албания.

На националния пазар предимно стока от Турция, Сърбия, Гърция и Германия запълва нуждите при лука и морковите. Страната ни задоволява съответно 52 и 62% от вътрешното потребление. Авторите на изследването напомнят, че България изостава 4 пъти по производителност спрямо Германия при лука.

Страната ни почти успява да задоволи нуждата на пазара ни с картофи – 85%. Необходимите количества се набавят най-вече от Франция, Германия и в малка степен Гърция. Средната производителност е двойно по-ниска от тази в Западна Европа – почти 2 т/дка спрямо малко над 4 т/дка.

Сравнение с Европа

Както можем да видим на таблицата, въпреки, че производителността у нас е по-ниска спрямо на основните вносители на плодове и зеленчуци у нас, подпомагането ни е по-високо при съответните култури. Нетната добавена стойност на хектар, както и на работна единица, са между два и пет пъти по-ниски в овощарството спрямо разглежданите държави. В производството на плодове България изостава по отношение интензификацията, особено спрямо съседните Румъния и Сърбия, пише в анализа.

При зеленчукопроизводството нетната добавена стойност на хектар и работна единица в България изостават между три и десет пъти спрямо разглежданите държави. Само у нас използването на труд надвишава стойностите за използвана земя (на хектар).

През 2014-2020 България компенсира разликата и дори надминава субсидиите за плодове и зеленчуци с ЕС. Въпреки, че в основните плащания (базово + зелено) по първи стълб България остава много под средните нива за ЕС, страната ни е с най-високия бюджет за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци. Средната ставка по обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци е 251 евро на хектар. Най-висока е във Франция 782 евро/ха, следвана от България 541 евро/ха, най-ниска е в Словакия 106 евро/ха.

Основен проблем пред родното производство се явява ниската производителност в стопанствата, заключават анализаотрите. Нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд свидетелства за технологичната изостаналост спрямо конкурентните държави. Българското производство е конкурентно само на Турция и Сърбия като вносители от региона. Икономистите от „ИнтелиАгро“ съветват да залагаме повече на пресен пазар и по малко на преработка, за да добавяме стойност.

Как да станем ефективни?

С окрупняване и сериозни инвестиции в технологии, които ще подобрят конкурентоспособността в сектора, посочват авторите на изследването. В контекста на стартиралата работна група за разработване на Национален стратегически план за развитие на селското стопанство през програмния период 2021-2027 година консултантите от „ИнтелиАгро“ отправят и важни препоръки за ефективни политики.

„Обвързаното подпомагане да се прецизира така, че общото подпомагане за дадена култура да не надхвърля равнището на подпомагане за същата култура в конкурентните на България държави. Обвързаното подпомагане може да се прецизира още и по линията „пресен пазар преработка“ или „интензивно екстензивно“ отглеждане според нуждите“, пише в анализа. Авторите смятат, че след прецизиране на обвързаната подкрепа ще се освободи бюджет, скойто заедно с спестени средства от налагането на ефективен таван на директните плащания ще могат да се финансират инвестиционни подмерки по втори стълб, които да са с отделен бюджет за сектора. Предлагат и да са с целогодишен прием. Финансирането на проектите по ПРСР да бъде обвързано с историята и размера на стопанствата,
както и с финансовите им резултати.

Така ще могат да бъдат финансирани по голям брой стопанства и ще се намали рискът от „кухи“ проекти. По линия на втори стълб предлагат да се създадат мерки за създаване на опитни полета и демонстрационни стопанства, които да въвеждат нови сортове и технологични разработки. А тези, които са се доказали и имат положителен финансов резултат, да продължат да бъдат подкрепяни с публични средства.

Положителен ефект ще даде възможността

за интегрирани проекти със сдружаване, за скъсяване на веригите на доставка и други, смятат още анализаторите.

Както наскоро препоръча Николай Вълканов, управител на „ИнтелиАгро“, в рубриката ни „30 години Български фермер/30 решения за агробизнеса“, с публични средства трябва да се подпомага създаването на насаждения само там, където агроклиматичните условия са благоприятни. Следователно трябва да се използват знанията за районирането на културите.

При създаването с публични средства на нови трайни насаждения в райони с риск от засушавания, градушки и пр., инвестициите за напояване и противоградна защита да бъдат задължителни. Приоритетно да се финансират проекти за оптимизация на труда. При одобрение на инвестиционни предложения да се взема предвид дали заложените сортове и технология отговарят на предвиждания канал за реализация пресен пазар, или преработка, съветват още експертите от „ИнтелиАгро“.