10° C, облачно
„Биоселена" и Norgel Vel дават отговор с демонстрация на успешен пример за иновативно биоземеделие – предприятието за сокове „100 процента Био"
Инес ЗЛАТАНОВА
С ден на отворените врати в предприятието за преработка на плодове „100 процента Био" в Кюстендил, Фондацията за биологично земеделие „Биоселена" и норвежката неправителствена организация Norges Vel, запознаха производители с ползите от кръговата икономика, енергийната независимост и повторната преработка на отпадните продукти.
За енергийния добив разказа Павел Желязков, съосновател на фирмата „100 процента Био" за производство на биологични плодове и сокове с минимален отпечатък вълху околната среда, без добавени захари, консерванти и оцветители. Неговият съдружник, Христо Близнаков, има основен бизнес в международната логистика и отдаване на търговски площи под наем. Функционираща от 2014 г., фирмата започва в сферата на селскостопанския добив, докато през 2022 г. не се включва и в преработката, с отварянето на цех с капацитет от 1000 тона годишно. Отначало отглеждането на плодове било хоби за Павел, включително купуването на земя и създаването на първата черешова градина, докато не се запалил сериозно по земеделието и създава компанията за биопроизводство.
Разполага с приблизително 800 дка трайни
насаждения в селата около Кюстендил,
като отглежда ябълки, череши, сливи, малини, арония, орехи и вишни. Въпреки че има финансова изгода и предложения за конвенционална преработка, Павел ги отхвърля и не премества погледа си от биологично произведените продукти. Цехът за преработка не прави компромис с биологичното земеделие. По негови думи предприятието е открито преди 2 години, като първата била тестов период за продуктите и пазара. Соковете с марка Frum baya се продават на пазара в над 500 обекта в България, като целта е да станат 2000 до края на годината. „Комуникацията с търговци и дистрибутори е тежка. От начало стартирахме със собствена логистика, в момента ползваме дистрибутори до различни краища на страната, работим с някои по-големи търговски вериги. От чужбина редовно получаваме имейли за мостри, но искаме първо да си изчистим грешките в страната и след това да гледаме навън. Пазарът на биологични продукти извън страната е в пъти по-голям, но все пак и у нас го има все повече. Имаме позиции в Румъния, запитвания в Гърция, от Западна Европа – Франция и Холандия, цел ни е да достигнем скандинавските страни, разбира се", отговори Павел на въпроса на Йорун Торнесен от норвежката организация за реализацията на соковете Frum baya на пазара. Плодовете за производството на соковете са предимно от собствени градини, като в случай на нужда се докупуват от български земеделци, произвеждащи биоплодове и зеленчуци. Много овощари и производители на ягодоплодни срещат проблем в реализацията на пазара, затова бяха дошли да разберат дали предприятието изкупува продукция. Още повече деформираните и повредени плодове, които не могат да се продават в суров вид и вместо да бъдат изхвърляни, могат да се преработят в сокове.
Целият покрив на цеха е
с фотоволтаични панели,
като в топлите дни от годината над 80% от енергията за производството идва от естествен източник. Не може да надвиши 90%, поради технологични причини, но според Павел практиката е задължителна за всяко производство, което позволява монтажа на соларни панели по две причини: първо, защото енергията се използва на момента, докато работи предприятието, по време на голямото слънцегреене, между 10 и 14 часа, а пък на второ място през останалото, извънработно време, остатъкът от енергията се продава. Когато се налага консумация на ток през нощта се използва софтуер за минимална поддръжка на температурите. Слънчевата централа включва 80 кв. м. панели и действа от година и половина. Инвестицията за нея е в размер на 90 хил. лв., изпълнена със самофинансиране, а не по схема на държавно подпомагане, въпреки че имало одобрение за такава, но с ограничението на този вид финансиране остатъчните количества електричество да не могат да се продават свободно в мрежата. За 2023 г. е произведена 118,59 mWh ел. енергия, 37,348 mWh от нея е използвана в предприятието, а остатъчната 81,242 mWh енергия е на стойност 11 хил. лв. по цени на свободния пазар. Сметката показва, че стойността на използваната енергия е 17 647 лв, по цени на свободния пазар, 6 251 лв енергия е заплатена по фактури, а спестените средства са 11 396 лв. За цялата година финансовата ефективност е приблизително 22 400 лв., като според иновативния преработвател, инвестицията ще се възвърне за около 4 години, и то дори предприятието да не работи на пълна мощност, а на 25-30% от годишния си капацитет.
По отношение на кръговата икономика, Павел Желязков е на мнение, че „боклукът е злато" и затова разработва системи и се старае да използва повторно всичко, което може от плода. Той намира приложение на най-големия отпадък при производство на сокове – пресовката на плодовете, която е между 40 и 50% и обикновено преработвателите се чудят къде да я изхвърлят. Това което прави Павел Желязков е бартер с животновъдни ферми, които вземат пресовката за храна на животните и в замяна се отплащат с оборска тор, която след прегаряне отново се използва в овощните градини. Разработена е и тестова компостна площадка с вложени биодинамични препарати, като идеята да се компостира и аерира пресовката, оборска тор и сухи клони от градините, които представляват проблем за много овощари. Впоследствие готовият компост ще се вкарва обратно в градините. А те не се орат, само се косят, което подобрява година след година почвената структура. При окопаване се насипва около дръвчетата с дървени стърготини или друга органична материя, за да не се заголва почвата. До минимална степен са сведени технологиите за напояване. Друга цел от естеството на кръговата икономика е отпадъкът да може да се превръща в храна. Например
с пресовката от ябълки се експериментира
за производството на мармалад,
така че генерираният краен отпадък за компостиране да се сведе до минималните 2% и да се намали отпечатъка върху природата. От ябълковата пресовка могат да се правят още и бисквитки, но за тяхното производство се изисква по-задълбочена технология, която би била осъществима след пускането в експлоатация на вторите мощности на предприятието – за сушене и замразяване, което предстои до месец.
Планираният цех за сушене и замразяване на плодове и зеленчуци също е с капацитет от 1000 т годишно и също ще разполага със соларни панели. Присъстващите имаха възможността да се разходят и в него, въпреки довършителната ремонтна обстановка. Показани бяха минусови и плюсови камери, за шоково замразяване, африкански махагонов инвентар за сушене на плодове, методи за сушене през нощта и т.н. Софтуерът е собствена разработка, като поддържа вентилацията през нощта с малка мощност, с помощта на инвертори. Производственият капацитет на действащия цех за производство на сокове е 2 хил. тона годишно, а на предстоящия за пускане в експлоатация цех за сушене – 500 т на година.
Коментари