Лозата, като многогодишно растение, от засаждането до изкореняването преминава през два цикъла – годишен, който се нарича малък или биологичен, и голям - жизнен.
Годишният съдържа различни фенологични фази, резултат от генетичните характеристики, които взаимодействат както с условията на околната среда, така и с практиките на отглеждане.
Годишният цикъл е верига от ежегодно редуващи се два периода – на вегетация, и на покой.
Периодът на вегетация
или вегетационният период се състои от следните 6 фази: сокодвижение - плач, активен растеж - напъпване, цъфтеж, нарастване на зърната – омекване, избистряне, прошарване, зреене на гроздето, листопад. Продължителността му е около 180 дни.
Растежът и развитието на всички надземни и подземни органи се случва именно по време на вегетационния период, когато е много важно как ние се грижим за растението.
При сокодвижението
То започва, когато температурата в кореноообитаемия почвен слой достигне 7-10 оС и завършва с напъпването.
Корените всмукват вода, която чрез осмотичното налягане и капилярността на проводящите съдове се придвижва към надземните органи на лозата и изтича от раните или отрезите. Тогава казваме, че лозата плаче.
Плачът е с обем около 0,2 литра, а ако опресняваме отрезите достига и до 0,5 литра и повече. Тече почти чиста водица, което не оказва влияние на силата на лозата.
Сокодвижението е променливо - то може да тръгва и спира в зависимост от температурата и влагата на почвата. Към края на фазата започват да се образуват хранещите корени и хранителните вещества започват да се придвижват към надземните части на главината – главно в пъпките, които наричаме зимни очи.
Тогава съдържанието на вода в зрелите леторасли се увеличава, пръчките стават гъвкави, пъпките набъбват и лесно се ронят.
Студоустойчивостта на лозата силно намалява.
Именно през тази фаза се извършва резитба, събиране на пръчки, привързване на плодните пръчки, торене с азотни торове и обработка на почвата.
При активен растеж
Корените усилено се разклоняват и образуват хранещи коренчета. Фазата започва от напъпването и завършва до началото на цъфтежа. Тя продължава 40-50 дни. Всички новообразувани органи активно растат.
Летораслите са с леко изкривено младо връхче, листата, съцветията и мустаците нарастват много бързо и към края на фазата достигат почти две-трети от нормалната си големина.
Съцветията се отделят от леторасъла, Корените усилено се разклоняват и образуват много хранещи коренчета.
Лозата през тази фаза се нуждае от температура 20-25 оС, влага около 70% и хранителни вещества.
През тази фаза се правят обработки, резитби на зелено, връзване. Започват растителнозащитните мероприятия срещу болестите и неприятелите.
При цъфтеж
Това е кратка, но важна фаза – около 10-20 дни. Решаваща е за реколтата. При неблагоприятно време – хладно и дъждовно, или горещо и сухо, опрашването е затруднено, защото прашецът се разкалва и изсъхва, а не покълнва. Същото става и при буен растеж на летораслите.
Опрашването се извършва от вятъра.
Залагат се в зимните очи съцветията за следващата година.
При нормално оплождане опадват около две-трети от цветовете и завръзите.
Необходима е умерена влажност и температура над 15 градуса С.
През този етап лозата оставяме на спокойствие.
Нарастване на зърната
Продължителността на фазата е от 30 до 60 дни, в зависимост от срока на зреене на различните сортове. Гроздовете нарастват и се оформят. Зърната бързо се променят – от тъмнозелени и твърди, постепенно омекват, прошарват се, придобиват характерното за сорта оцветяване.
Появяват се и се увеличават захарите, киселините намаляват.
Листната повърхност нараства и се засилва фотосинтезата. Лозата се нуждае от много хранителни вещества, влага и слънце.
Правят се летни обработки, напояване, връзване, зелени резитби.
Зреене на гроздето
Продължителността й е от 20 до 100 дни, в зависимост от сорта. Зърната достигат своя обем, захари, киселини, багрилни вещества, плодов вкус.
Завършва и узряването на семената, които стават годни за възпроизводство.
Настъпването на физиологична зрялост се определя по външни признаци, или на вкус, или с химични методи - захарите и киселините се задържат без промени в продължение на 7-8 дни.
Технологичната зрялост пък показва, че захарите и киселините имат оптимални стойности за сорта.
През тази фаза растежът на летораслите се забавя, а към края й –спира, а върхът им изтънява и се изправя, те започват да зреят. Листната маса достига своя максимален размер.
Нуждата от минерални торове се повишава, особено от калий, а от вода намалява.
Топлото и сухо време благоприятства узряването на гроздето.
Може да се прави прореждане на листата и гроздовете, както и частитен гроздобер.
Листопад
Фазата трае около 30-60 дни, в зависимост от срока на узряване и климатичните условия.
Лозата се подготвя за презимуване. Летораслите узряват, водното им съдържание намалява. В тях се появяват два мъртви пласта – първична кора и сърцевина, и остават два живи – дървесината и вторичната кора.
Асимилацията в листата продължава, тя спира, чак когато те пожълтеят или почервенеят в зависимост от сорта.
В основата на листната дръжка се образува изолационен слой от клетки и поради това листата опадват.
Корените спират растежа си, хранителните вещества обаче се придвижват към тях и към старата дървесина – стъбло, рамена, кордони.
Лозата преминава в относителен покой.
Покой
Започва от листопада и завършва с напъпването. Продължителността му е около 180 дни. Всички живи части се покриват с корков слой, който ги предпазва от ниските зимни температури.
Изпаряването се свежда до минимум, част от хранещите корени умират, но иначе основните корени нямат зимен покой и продължават да всмукват вода и разтворени в нея минерални соли. Те продължават да попълват хранителните запаси на лозата, в която протичат физиологични процеси.






Коментари