10° C, слаб дъжд
Камарата направи 1 г., ще гоним всички започнати теми и политики, независимо кой е министър, казва изпълнителният директор на Българската аграрна камара (БАК)
- Г-жо Боянова, изненада ли ви министерската рокада на Кирил Вътев с Георги Тахов?
- Да, беше изненадваща, но не и сензационна. Изненадваща е, защото в твърде кратък срок беше направена тази смяна. Миналата седмица всичко беше наред, сега изведнъж не е, а са минали само 7-8 дни от назначаването на служебното правителство. За съжаление, никой вече реално не говори за политики. Дори когато се сменят - не е заради политики, които не са изпълнени.
- Важният въпрос е как това ще се отрази на агробизнеса. Има ли опасност парите по украинската помощ да не се платят в понеделник, както е записано в споразумението от протестите?
- Уточнявам, че в момента говоря чисто експертно. Причините на премиера Главчев за смяната на Вътев, казва че са експертни, но той ги използва за политически цели. А пък аз ще направя обратното. Двете причини според Главчев: забавянето на кампания 2024 и неизплащането на украинската помощ.
Но, ако погледнем чисто експертно, забавянето се дължи на това, че законодателството не е подготвено, защото първо имаме изменение на стратегическия план, което е изпратено в Брюксел и чакаме одобрението на ЕК. И, ако става действително въпрос за това нещо, е отговорна зам.-министър Таня Дъбнишка, ама тя не е махната. Тук има някакво противоречие. Така или иначе и Тахов като дойде, който и да е министър, докато не бъде одобрено първото изменение и съответно пренесено в законодателството, кампанията ще се забави.
- По този начин, и с чакане, кампанията ще започне чак през май, а по регламент е от 1 март?
- Да, защото ние чакаме одобрението на изменението. В министерството са подготвили безспорните неща, които вече са изчистени с ЕК. Но в крайна сметка ние настояваме тези изменения да влязат от тази кампания. Тоест, ние чакаме да се случи това, което сме поискали като държава.
Така че абсолютно експертно и обективно погледнато, това няма как да е причината за смяната. А също и неизпълнение на споразумението за украинската помощ в частта за зърнопроизводителите. Ние сме страна по това споразумение - и Българска аграрна камара и зърнопроизводителите. А на нас
никой не ни се е обадил да ни каже,
че има такъв проблем
- Значи за вас няма проблем, но парите не са осигурени?
- Очевидно има някакъв проблем, но не го знаем какъв е. Защото към нас - както е редно с двете страни по договор, би трябвало да ни предупредят и да ни кажат: има такъв проблем и да го решаваме. А не да се прави предизборна драма от това. Но дори и този аргумент е леко странен, защото споразумението е подписано и от Тахов.
Ние си стоим на абсолютно експертното ниво, не им се мешаме в политическите игри. Когото искат, него да сменят. По принцип това ни вълнува, но не и в смисъла, в който се опитват да го направят политиците. Нас ни интересува това споразумение да се изпълни. Така или иначе ние със сигурност ще искаме среща със служебния министър-председател и задължително с министъра, който и да е той, и ако трябва с финансовия.
Ако гледаме наистина експертно и обективно, на мен не ми приличат това да са причините за смяната. И за мен остава да са чисто политически, в които ние като БАК не се месим.
- Ако в понеделник не бъдат платени парите по украинската помощ, ще има ли реакция от БАК?
- Със сигурност ще има действия, но въпросът е да разберем какви са причините. Защото ние до момента не сме уведомени за някакви причини за неизплащане.
Задължително ще има реакция, но въпросът е каква ще бъде. В момента обаче не мога да кажа, защото естеството на проблема не ни е ясен.
Само ще уточня, че ние допълнителни пари от бюджета не сме искали. Ние искахме временно преразпределение вътре в бюджета на фонда. Затова да не се спекулира с това, че нямало пари.
По двете пера - за зърнопроизводителите и чувствителните сектори като цяло, сумата я изчислява Тахов и това е в рамките на бюджета на фонда. Сега, ако кажат, че има някакъв друг проблем и не им захранват сметките на фонда, това вече е отделен въпрос. Но това е по-скоро нещо, което държавата трябва да реши. На нас ни беше обяснено, че тъй като някои от плащанията по бюджета на ДФЗ ще станат по-късно, такова вътрешно преразпределение очевидно е възможно. И сега като Тахов става нов служебен министър, на него му е ясно, че няма как някой друг нещо да прави и отговаря. Това е несъстоятелно, защото Тахов е участвал в целия преговорен процес и е абсолютно наясно.
Всички сметки ги правиха Вътев и Тахов. И ти да смениш единия с другия, а причината да е една и съща - ами няма логика, нали? Иначе
Тахов показа във фонда,
че може да го управлява - няма спор
Но министерството е различно, политиките са различни. Тези опасения ги казахме и за Вътев - едно е да водиш предприятие, друго е министерството.
- След като двете посочени причини за рокадата според вас са несъстоятелни, каква тогава е истината?
- Това е въпросът, на който и аз нямам отговор. Нещо се случи междувременно - не може отначало да е добре и сега изведнъж секторът не бил доволен, защото не започвала кампанията, но кой сектор всъщност? Нас не са ни питали, а ние сме подписали споразумението.
- Да, но имаше писмо до Главчев на други 25 браншови организации.
- Най-вероятно. Това обаче още повече доказва, че всъщност причината е политическа, а не земеделска. Ние също сме притеснени от забавянето на кампанията, знаем причината и затова не го превръщаме в политически въпрос.
А още като се пишеше държавния бюджет за 2024 г. всички партии казаха, че ще защитят украинската помощ в бюджета. Но Асен Василев се запъна и не ги включи. Виновни ли сме ние, че точно от народните представители не са включени? Главчев казва, че по украинската мярка нямало заложени пари, но нали точно депутатите го гласуваха?
- През миналата седмица БАК отпразнува първата си годишнина. Наложи се камарата бързо да проходи - имаше протести, постоянни кризи свързани с вноса от Украйна и зелените изисквания, работа и промени на законодателството за земята и още много други. Как оценявате вие тази първа година - какво успяхте да постигнете и какво не?
- За нас като камара тази година е много успешна. Защото ние не само проходихме, но и наистина направихме промени, които са в полза на земеделските производители. Видяха се, усетиха се, за всички са - не за зърнопроизводителите, а за всички браншове - дори такива, които не участват като членове в камарата. Защото ние сме водени от това целият земеделски отрасъл да просперира, а не отделни организации. Това е и най-големият ни успех -
общият интерес всъщност надделя
над личното, дърпането към себе си на чергата
Това, което успяхме за краткото време, на първо място беше законодателството, което променихме - закона за собствеността и ползването на земеделските земи. И тези промени са в полза именно на зеленчукопроизводители, овощари, животновъди, разбира се и на зърнопроизводителите в различните текстове, които ги касаят. Едните бяха в търговете от ДПФ да имат предимство овощари, зеленчукопроизводители и животновъди. Другите текстове бяха за преразпределението на пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд. С приоритет са местните животновъди. И накрая промените за създаването на масивите за ползване, които засягат предимно зърнопроизводителите, защото те ги работят.
Друга важна промяна беше в наредбата за употреба на продукти за растителна защита, тъй като там се изискваше от земеделците да имат една взета проба за самоконтрол през годината. И всъщност ние успяхме да отменим този текст и то аргументирано да отпадне това изискване, защото и финансово, и административно усложнява дейността на земеделските производители.
Започнахме и ключови промени по отношение реализация на продукция на земеделските производители и засилване на тяхната позиция в агрохранителната верига. Всъщност това е закона за веригата на доставки на земеделски продукти и на храни.
- Къде са споровете, за да стои толкова дълго на междуведомствено съгласуване и да не се внася към парламента?
- Стои защото има съображение от страна на преработвателите, абсолютно очаквано. Междувременно излезе и един "нон пейпър" документ на ЕК, който всъщност налага да бъдат преразгледани текстовете, свързани с нелоялните търговски практики. И трябва да се изменят и допълнят текстове в закона за защита на конкуренцията, но това ще бъде паралелен процес, защото и на европейско ниво се работи по този въпрос.
Засилване на ролята на писмените договори между производителите и преработвателите.
- Защо преработвателите са против?
- Ще дам конкретен пример - има текст
търговец на едро да не може да продава
на друг търговец на едро
Те обаче са против, защото им ограничавал свободата на договаряне.
А тук идеята е да се намалят звената във веригата, да се намалят прекупвачите и потребителя да получава продуктите на по-ниска цена. По принцип преработвателите и търговците са съгласни с това, но не и с този текст, как го разбирате?
По този закон ще има сериозна дискусия и в общественото обсъждане, и в парламента, и ще има много заинтересовани страни. Тук се очертава трудна битка.
Друг закон, който се подхвана, и ако изобщо се продължи работата по него, е регламентирането на формата на европейските кооперативи, най-вероятно с изменение в закона за кооперациите. След което започнахме първи стъпки в консултативния съвет по напояването, което винаги е била тема номер 1, само че сега има малко повече конкретика. Има 2 посоки - едната е хидромелиоративната инфраструктура като цяло, стопанисвана и от „Напоителни системи", и другата - облекчаване на някои изисквания по законодателството, свързани с поливното земеделие. Тоест за земеделските стопани да се облекчат процедурите за сондажи, разрешителни от РИОСВ и басейнови дирекции, конкретни неща, които искаме да се случат като промяна в законодателството.
Подхванахме и темата за земеделието в планинските региони. Даже там колегите ме избраха за председател на консултативния съвет. Целта е малките производители и животновъди да могат да бъдат подкрепени, защото са в тежки райони за работа. Това също е една добра инициатива, която се започна.
Също така в споразумението сме посочили, че искаме промени и по закона за виното, за пчеларството, за облагане доходите на физическите лица, за корпоративното подоходно.
- Какво стана с предложението субсидиите да не се облагат с данъци?
- Трябва да се промени закона. По подписаното споразумение трябваше да започнем работни срещи с премиера, като си мислехме тогава, че ще е Габриел, както и с финансовия и земеделския министър. Да подхванем концепциите на промените. Но, както виждате, нямаше време за тези неща. Това не значи, че няма да си ги гоним, който и да е на линия.
Но за една година изкарахме напред много ясно кое ни е важното и започнахме. Да, всичко е на различни етапи. Единственото, което много настояваме и имахме само принципна подкрепа от Вътев, но реално тепърва трябва да се работи, това е законът за аграрната камара и браншовите организации. МЗХ ни изпратиха примерни структури на такъв закон, но по-скоро като концепция с два варианта, ние си казахме мнението и всъщност нещата останаха дотам.
Друга тема, по която БАК работи, но пак очевидно няма да ни стигне времето, е работната ръка. Защото това е един от най-големите проблеми - специално в секторите на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството.
- Какво предлагате да се направи, за да се реши проблемът с работната ръка в земеделието?
- Ние имахме няколко предложения, както и среща в Министерството на труда и социалната политика. От тяхна страна обаче много бавно се случват нещата или дори не реагират. Но това ни е тема, която задължително ще работим. Тук искаме
да има програма за субсидирана заетост
или както искат да си я кръстят. Тук и финансовото министерство трябва да се включи. Има подобни програми в други държави, с които фермерите да могат да покриват някаква част от разходите, за да задържат съответния работник в стопанството. Имахме голяма дискусия и за еднодневните трудови договори, както и да се облекчи възможността за наемане на работници от трети страни. Тоест, конкретни неща предлагахме, по точки.
Това, което излиза като проблем е, че няма актуални данни - например колко са заетите по отделните длъжности и класификации в земеделието. Например, колко са агрономите, зооинжинерите - специализираните длъжности. Тук пак ни чака борба, защото секторът няма информация, а и държавата и университетите каква е нуждата на реалния сектор.
Ние искаме две неща - да си запазим хората, които има в стопанствата и да привличаме нови. Това са двете посоки, по които работим. И да се види какви специалисти липсват. Но те си искат и хубава заплата. Искаме тези, които работят в чужбина, да имат същото и тук.
Тоест, трябва възнагражденията да са по-високи. Но при сегашното трудно положение на земеделските производители много трудно могат да си позволят да плащат такива заплати като в чужбина. И това е логиката да се иска субсидирана заетост - да си задържим хората и да привлечем отвън.
- БАК е член на европейската „Копа-Коджека". Чува ли се вече гласът на българските фермери и в Европа?
- Чува се, но още не сме много активни по всички теми, навсякъде. Но по тези, които ни вълнуваха тази година, имахме отношение. Това бяха няколко ключови досиета - например по регламента за вноса от Украйна на земеделски продукти, новите геномни техники, промяната на екологичните изисквания за облекчаване на Зелената сделка и ОСП, по индустриалните емисии, по регламента за устойчива употреба на пестициди, който ЕК каза, че ще преразгледа, по торовете, биологичното производство. Бяхме част и от европейските протести, за да заявим ясно позициите си.
- Те все още продължават на някои места в ЕС, за 4 юни се прави организация за голям протест в Брюксел. БАК ще участва ли в него и по какъв начин - с колко земеделци и техника?
- Да, в крайна сметка ние не искаме инцидентно и хаотично да ни обръщат внимание. За нас е важно селското стопанство на Европа да стане стратегически важен отрасъл. Имаме предвид наистина да му се обърне специално внимание, защото вече въпросите с продоволствената сигурност се въртят много. И за евроизборите искаме да им го напомним.
С нетърпение
чакам да видя българските
кандидатури за евродепутати
Защото за нашия сектор, за разлика от другите, политиката се прави в Брюксел, каквото и да си говорим. И затова ни е много важно кои ще са евродепутатите. Защото общата селскостопанска политика се кове от ЕК, Съвет на министрите и от Европарламента, най-вече в Комисия по земеделие. За нас е много важно и на трите места да имаме политици, които защитават българското производство.
- За земеделците по-важни ли са европейските избори от националните?
- В крайна сметка всички тези нови регламенти и директиви са от там, а ние само ги прилагаме по държави. За разлика от другите политики - селскостопанската е обща.
- „Зелената сделка" е големият общ проблем на всички европейски стопани. Направиха се някои дерогации, но достатъчни ли са?
- Тя се превръща в проблем, иначе като цяло всички са съгласни, че трябва биоразнообразието ни да е запазено, водите и въздуха да са чисти. Никой не спори за това. Но цената става твърде висока и не искаме да я плаща само земеделския производител за сметка на неговия доход.
Друга тема, която на европейско ниво е ключова и трябва да работят освен по „Зелената сделка" и ОСП, са търговските споразумения с трети страни - МЕРКОСУР, за Украйна, Молдова.
Реално тези стоки влизат на европейския пазар и това веднага означава изместване на някой продукт, дори и български.
Сливите от Молдова не влизат в България, но те като отидат в западните страни губим наши пазари,
например в Германия.
- Какво ще се случи с европейското земеделие и ОСП при евентуалното членство на Украйна в ЕС?
- Първо да видим каква ще е новата комисия след изборите и какви ще им бъдат нагласите. И дали отново земеделието ще стане жертва на геополитиката. Не разбирам военните неща, но какво общо има земеделието с това.
- Решен ли е проблемът с евтиното украинско производство, което не отговаря на европейските стандарти?
- Ние вече не говорим само за Украйна, а за пропорционалност на качеството на вноса от трети страни по принцип. Това е тема от „Копа-Коджека" и ни е много важна. Защото иначе се оскъпява нашето производство и ставаме неконкурентни. Затова и на европейско ниво ни трябват подготвени и активни хора.
- Кои са приоритетите на България в земеделието, които трябва да отстояват и новите ни евродепутати, и МЗХ в Брюксел?
- Да са по-реалисти по „Зелената сделка", като се залагат изискванията и административната тежест да се намали още. Ако се тръгне като политика към Украйна да не бъде за сметка на бюджета на страните-членки. Да увеличават бюджета по ОСП.
Украйна на чисто пазарни принципи
ще ни затруднят, но поне да спазват
едни и същи стандарти
Дори във война се произвежда сериозно там. Трябва да се продължи стратегическия диалог, започнат от Фон дер Лайен.
- Животновъдството винаги е било приоритет на хартия, но все повече ферми се затварят. Защо?
- Много са причините. Със сигурност не са само субсидиите, както някои хора се опитват да го изкарат. Да, важно е да се получават навреме, но може би в животновъдството не е довършен изцяло бизнесмодела на производство. А и хората имат много проблеми - първо с работната ръка, с реализацията на продукцията, да се плащат парите бързо при изкупуване, а не да ги чакат по 1 г. В сектора има неща да поправяне. Хубаво е, че поне тези, които могат да си изхранват животните вече по-лесно могат да имат земя.
- Какви са непосредствените цели на БАК за втората ви година?
- Важното е тези политики, които сме започнали да се продължат. Дали от Тахов, или от някой друг - за нас е без значение. Ние като професионална организация на земеделските производители сме длъжни не да си избираме, а да работим с министър, който политиците са сложили, по каквито и да е съображения.
Ние влияем върху политиката в земеделието,
но не и върху политиците
Има сериозна разлика. А не както го правят други - пишат декларации: не ни харесва този, дайте ни друг. Така не се работи!
- Вие сте начело и на агрохъба. Има ли вече интересни иновации, които са приложени в българското земеделие?
- Няма фирма, която да не предлага нещо хубаво и ние да не го пробваме. Всъщност идеята на хъба е земеделците да могат да тестват безплатно работещи решения. Работим с Аграрния университет, Института по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив, Центъра за растителна биология и биотехнологии. Много добре върви, това е един много хубав проект. За разлика от всички останали, той не направен, защото просто има някакви европейски пари и програми. Тук по правило не могат да остават пари като печалба в хъба. Всичко, което се получи трябва да отиде под формата на услуга към земеделските производители. Нашите услуги са 4 вида и ще се предлагат в нашите демоточки, които ще бъдат на 14 места в страната. Три от тях ще са научни точки, а другите ще бъдат земеделски стопанства.
(Интервюто е взето на 17 април)
Коментари