Биоземеделието е истинската и стабилна зелена практика

И то с висока доходност, казва Благовеста Василиева, отглеждаща 1200 крави месодайно направление по биологичен начин

Жени Владинова

Да си животновъд, и то в днешно време, е отговорна и трудна работа. Не е за всеки. Защото отглеждаш жива стока, а за това трябва не само кураж, но и професионализъм, за да успееш да се справяш с проблемите и да продължиш напред. Още по-трудно е, когато се захващаш с биоживотновъдство – биофермите у нас се броят на пръсти.

Но за да добием представа как се отглеждат крави по биологичен начин, търсим мнението на професионалист. И това е Благовеста Василиева, чиято биоферма, известна като „Дивата ферма,” се намира в полите на Източните Родопи, в началото на с. Горно поле, до гр. Маджарово.

Пасищното биоживотновъдство се нуждае от отделни правила, които не важат за конвенционалния начин на отглеждане на добитък, категорична е Благовеста. Но нека уточним, че цялото й стадо е от три ценни месодайни породи - Родопско късорого, Българско сиво и френската Обрак. Те искат свободно пасищно отглеждане и не се нуждаят от обор и родилно отделение. При биологичното производство кравите отглеждат телетата си на открито и ги раждат по инстинкт, усамотени в гората. А не както им диктува наредба 44 в родилни отделения и клетки. Стадото на Благовеста не познава вкуса на концентрирания фураж. От ноември до декември изпасват тревата, която родопските яки им осигуряват, после от януари, когато започнат снеговете ги хранят с окосеното и балираното биосертифицирано сено. И така до ранна пролет, когато отново са на паша по тучните родопски ливади и пасища, но за съжаление тя бързо свършва. Затова през юли кравите «тръгват» на дълъг път до планинските пасища в Рила. С двадесетина ТИР-а стадото се превозва на 250 км от Родопите към Белмекен, където остават чак до края на октомври. Там са в буквалния смисъл на

алпийска паша на над 2000 метра надморска височина

Този начин на изхранване отоваря на изискванията за биологично животновъдство. И позволява на Благовеста да реализира перфектното биотелешко месо, суджуци, сухи деликатеси, биосаздърма и др.
За качеството на биомесото допринася и уникалната по състав трева в Източните Родопи. Това е доказано от специалист от френската Асоциация на породата Обрак, който изследва родопските треви. Французите остават силно изненадани от резултатите – тревният състав е уникален. И признават, че такава богата на хранителни вещества естествена тревна смес досега не са срещали.

Но колкото и да е ценна пашата, в Източните Родопи тя е кратка и 4000 дка не са достатъчни. Защото за едно животно се искат поне по 12-13 дка, за да е нахранено и спокойно.

За да завърши целият истински биологичен цикъл, Благовеста води административни битки от години. Освен да наема земя от общината и хората в Родопите, но и за да успее с 2-те хиляди декара ливади в Национален парк Рила.

Някой би попитал веднага – как се финансира цялото
това смело, отговорно, но и високо рисково начинание?

Това се случва не за ден и ли година, а бавно и полека за повече от четвърт век. Преди 26 години скоромните средства са от семейството (наследственият апартамент е продаден за първите 16 крави) и приятели, а

по-късно идват банкови кредити,
а след това и европейски средства

казва Благовеста. И си припомня как дълго време по подмярка 4.1 от ПРСР не им признават машината за чистене на ливадите, защото я няма в списъка и експертите я смятат за строителна техника. А към днешна дата тя върши чудесна работа за почистване от камъни и храсти.

В последните години биофермата получава плащания по линия на пасторализъм, за необлагодетелствани райони, СЕПП и за животните. С тях се покриват разходите за земята, за биосертификацията и работната ръка. Но не може да запълнят всички финансови дупки. Най-скъпото перо е транспортът за отвеждане и прибиране на хилядното стадо в Рила – само за един ТИР трябват над 1500 лева, а не е само това.

Другият голям проблем всяка пролет е наемането на пашата в Рила, защото договорът се прави година за година. Добре би било, ако МОСВ разреши договорът да може да е дългосрочен, поне за 5 г. Колкото траят ангажиментите по Пасторализъм.

Не са за пренебрегване и загубите: годишно в "Дивата ферма" се раждат около 400-500 телета, но 10% отпадат, нападнати от вълци и чакали и други природни загуби. Така че и това е сериозен разход.
Останалото отива в затворения вече цикъл от

биосертифицираната кланица
– единствената в България

която произвежда най-вкусното и крехко биотелешко в буркани, саздърма, костен бульон (с превъзходни качества),телешки бахур, уникалната сачънлийкса луканка, суджук и чоризо, както и други сухи месни деликатеси.

Нейното изграждане и пускане в експлоатация е отнело цели 5 г. до 2019 г. Благовеста се надява да я изплати за 10 години. Казва, че като съоръжение не е сложна, но това, че е биосертифицирана налага да се спазват безброй изисквания. Всичко, което се влага в преработката, също трябва да е сертифицирано, без грам химия и консерванти. Могат да се ползват само биосертифицирани подправки и биоразградими материали. И за потвърждаване на биосертификата и за анализи всяка година също отиват немалко пари. Средстава са заделяни и за допълнителни анализи, които ще се възвърнат многократно, надява се Благовеста,защото показрат едни невероятни резултати: в костния бульон има рекордните 8164.38 микрограма витамин В3 (който лекува от алцхаймер през високо кръвноналяга и диабет до ставни проблеми и млада и красива кожа). В другия изследван продукт на този етап – саздърмата, са открити рекордните количества магнезий 152.09 млг и калций 175.39 млг, селен 15 млг, желязо 7.15, които се равняват на една таблетка, а телешката лой има 18.36% от омега 3 незаменими киселини. Това доказва,че

продуктите на «Дивата ферма» са
не просто храна,а лекарство!

Естествено е с такава уникална и лековита в същото време продукция от биокланицата да се търси начин за влизане в големите вериги. Но и това се оказва трудна работа. Благовеста след повече от една година почти успява да се договори с "Метро", но над 1,5 месеца очаква друга верига да разгледа документите им.

Доказала се като една от най-опитните в планинското говедовъдство, Благовеста споделя, че в лицето на министър Танева и Дирекция «Биологично производство» и Дирекция «Животновъдство» към МЗХГ среща огромно разбиране и подкрепа. За новия програмен период вече е прието

биопасищата да се дават само на хора с животни

Същото трябва да се случи и с всички останали конвенционални пасища, защото вече категорично не достигат. А сега те се дават и на животновъди, и за поддържане и косене. Но при втория случай на много места от общините ги наемат фирми, приближени на кметове и общински съветници, които само ги косят и получават субсидии за това. А животновъдите остават на сухо. И като се появи млад човек, който иска да отглежда животни, за него земя няма. Но ако това продължава, нито ще имаме животновъди, нито ще се «отлепим» от ужасяващата сегашна статистика –

внасяме 96% от говеждото месо в страната!

Затова и има предложение МЗХГ да промени за пореден път наредба 44 за отглеждане на едрия преживен добитък и да започне да разграничава конвенционалното от биологичното животновъдство. Защото планинските пасищни животни не могат и не трябва да се сравняват с изтънчените черно-шарени крави например, за които се изискват и обори, и родилни отделения.

Но въпреки всички негативи и трудности досега, оценката на Благовеста за състоянието на българския агробизнес днес е положителна. Според нея секторът се е развил до нечувани размери в последните 10 и повече години. И това е благодарение на схемите и мерките за подпомагане, които доведоха до огромен скок в развитието на българския фермер. За съжаление обаче това разпределение не е в полза на най-малките земеделски стопани - те останаха ощетени и все още няма път за тях, смята Благовеста.

Но за да стане устойчиво и стабилно нашето земеделие, му липсват много неща. Едно от най-важните и изначални е

комасираната земеделска земя!

Разпокъсаността, малките парцелчета и никому ненужните (в болшинството от случаите) проектни общински пътища водят до една тотална каша в земеползването, твърди Благовеста. И напомня, че именно земята ни дава онази устойчивост и стабилност, която е в основата на всеки успешен агробизнес. Това имат нашите колеги на Запад, което за нас все още е мираж. За това обаче общините отново са основната пречка! На теория изглежда осъществимо, но когато човек тръгне да го прави, е абсолютно невъзможно, посочва тя.
Ето защо е от жизнена необходимост да има твърда воля и ясна визия за промяна на Закона за комасацията. Защото не е толкова важно в дългосрочен план колко пари ще се заделят за новата ОСП след 2023 г. И как ще се разпределят, а това как да се промени законът за комасацията така, че да създаде една стабилна и сигурна перспектива пред агробизнеса.

Ако се решат правилно проблемите, родното земеделие ще става все по-добро и устойчиво. Но това ще се постигне с добронамерена и работлива администрация, с лостове, които контролират и отстраняват злоупотребите на всички нива, подчертава Благовеста. И добавя, че същото се отнася и за земеделските производители, които да не ламтят само за бързи печалби,а да мислят за земята и това какво ще оставим след нас.

Защото, както е казал великият вожд Сиатъл: ”Ние не сме собственици на земята си, ние сме я взели назаем от децата си.”
Ако така започнем да мислим поне малко, ще развием колосален агробизнес в България, убедена е Благовеста Василиева.