Като цяло за страната обаче реколтата е с 39,2% надолу, в сравнение с миналата година

В средата на октомври приключи прибирането на хибридите царевица от опитните полета на Института по царевицата - Кнежа. Започва подготовка за ронене и заготовка за продажба и окачествяване на семената.

Търсенето е разнообразно, но в последните години се налагат по-ранните групи хибриди царевица, които отдават по-бързо влагата си. Търсят се старите хибриди царевица, от които се произвежда царевично брашно, но те са по-трудоемки и производството от тях в Института е по-ограничено. През миналата и тази година има интерес към силажните хибриди за производство.

Институтът в Кнежа предлага царевица и за неполивното земеделие. Това каза пред „Български фермер" агроном семепроизводство Виктория Симеонова в Института по царевицата – Кнежа.

Задоволителни резултати

„Българските хибриди царевица просто са си пригодени за условията на средата. Вносните хибриди масово не издържат на сушата, докато нашите хибриди в демонстрационните ни полета до последно устояват на сушата. Разбира се, каквото и да се посее, при големи жеги то не издържа, но въпреки неблагоприятните условия от всичките ни хибриди имаме резултати - няма хибриди, които да не са дали някакъв добив. Спрямо рекордната година те се представят задоволително", посочи агроном Симеонова.

Повечето клиенти на Института по царевицата в Кнежа са с полета в Южна България, но има и такива от Северна България: „Разбира се, привличаме и нови клиенти. Последно ми се обади клиент от Хасково, който отглежда късния хибрид за силаж Кнежа 683 А. Той беше изключително доволен от семената и изсяването като цяло.

Пропуски при изсяването

Опитът показва, че когато заготовката не е хубава, при по-прецизните сеялки не може да се направи точна калибровка на семената и има пропуски при изсяването. Фермерът ми сподели, че е много доволен от заготовката ни и растенията се развиват добре. Все още не знам как се е представил точно хибридът като добив и на поливни условия. Сега фермерът насява както чужди хибриди, така и от нашите, за да си направи той сам съпоставка. Нашите хибриди наистина са на по-ниска цена в сравнение с чуждите в световен мащаб.

Ние не произвеждаме толкова големи количества семена, за да задоволим целия български пазар, защото нямаме толкова много земя, а за да се създаде един хибрид, е необходима изолация – на разстояние от 200 метра до хибрида не трябва да има друга царевица.

Предизвикателствата при соргото

Заради промените в климата много земеделски производители се ориентират към отглеждането на сорго за зърно като близка по качества алтернатива на царевицата. Соргото е по-сухоустойчива култура и е близка по химичен състав до зърното. Добивите са в порядъка на 300-350 кг от декар. Но пък и там има предизвикателства в отглеждането. Аз лично съм правила опити тази година със сорго и мога да кажа, че не е лесна за отглеждане култура. Семената са различни, гъстотата на отглеждане е различна, технологията е по-различна, препаратите за борба с плевели и неприятели също са различни.

Отглеждането на земеделските култури става по-трудно в променящите се климатични условия, тъй като вече не можеш точно да прецениш кога да започнеш да сееш. Защото пролетта стана студена, а после изведнъж се засушава и се получава забавяне при поникването и при обработките. През март-април, когато се сее царевицата, би трябвало времето да се изпролетява, а то се зазимява. През декември и януари се затопля, а после застудява. Следва период на малко дъждове.

Екстремно високите продължителни температури са по-голям проблем за царевицата дори от сушата, тъй като те прегарят прашеца и няма какво да опраши женското съцветие, от там идват и ниските добиви.

Ако продължават тези екстремно високи температури и това засушаване през най-важните периоди за царевицата юли и август, ще бъде необходимо въвеждането на поливна система. Капковото напояване е единственото спасение."

По думите на агр. Симеонова, климатичните условия принуждават фермерите да се насочат към есенниците, тъй като след сушата падат валежи през октомври, ноември, декември. „Царевицата все още дава добри добиви, въпреки че миналата година добивите от есенниците бяха по-добри, отколкото тази година", отбеляза агроном Виктория Симеонова. Като цяло обаче в национален мащаб реколтата от царевица е зле. Според оперативните данни на земеделското министерство към 9 октомври е за спад от 39,2% на реколтата, в сравнение с миналата година. Това е в резултат на съществено по-малко засети площи в съчетание с понижение на средния добив от декар.

Още за българските хибриди царевица четете в новия брой на в. "Български фермер" от 20-26 октомври