- Д-р Синапов, какъв е Вашият опит като ветеринарен лекар?

- Опитът, който имам като ветеринарен лекар, е доста голям. Още не бях завършил висшето си образование, но упражнявах ветеринарна медицина на база на дипломата, с която бях завършил Техникум по ветеринарна медицина в Стара Загора. Успоредно с университета, още във 2-3 курс започнах работа в една от големите ферми в страната при Минчо Иванов в с. Кортен. Това са вече около 18-19 години практичен опит. В момента обслужвам към 17-18 от България и Република Македония. Повечето са с млечно направление, но имаме и месодайно. Малки, големи, всякакви. Най-голямата е около 3000 крави, но повечето са около 1000-1200 животни.

- Какво е Вашето мнение във връзка с новите технологии, които навлизат по отношение на отглеждане на телета? Да не се отглеждат в индивидуална клетка, ами групово?

- Като погледнем как се развива животновъдството, с какви темпове и особено, ако обърнем внимание на работната ръка... От всичкия ми опит досега груповото отглеждане е най-доброто. Ползите са много. Първо, на по-малка площ могат да се отглеждат повече животни. Следващото нещо е, че дава възможност да се внедри робот за хранене и самите теленца ще имат непрекъснат достъп до мляко през робота. Освен това роботът ги храни с дозатор, на няколко малки хранения, вместо 2 или 3 големи хранения, като превантивна мярка да се избегнат храносмилателните разстройства. По-естествено е за телето да се храни често по малко. Освен това може да се добавят в робота пробиотици автоматично за конкретни телета.

Друго нещо – абсолютно пълен, неограничен достъп до роботизираната система за собственика. Може да се следи направо от телефона, кое теле се е хранило, кое не е.

Още един плюс на груповото отглеждане е трудът. Ако отглеждаме теленцата индивидуално, един работник може да отглежда не повече от 120-150 теленца и започне ли да си повишава тази бройка, някои от телетата биват пренебрегнати и това води до проблеми. При груповото отглеждане един човек може да отглежда без никакъв проблем около 500 телета.

- Има ли ползи по отношение на растежа на телетата, на тяхното развитие, и най-вече на последващия млеконадой, когато стане млечна крава?

- Има много голямо значение. Една крава, за да може да дава мляко, първото най-ключово нещо е, че през млечния период, тази крава или това теле, което е било, трябва да си поеме необходимото количество мляко. Няма как ние да храним телето и да го ограничаваме в млякото, с идеята да се намали разхода, защото тогава тази крава няма как да бъде такава върхова крава, която да дава огромно количество мляко.

Освен това социализацията има голямо отношение към развитието на телетата. Индивидуално отглежданите телета по-трудно се асоциират, по-трудно се социализират и даже когато се пускат после по групи по стада, по-трудно преодоляват стрес. Това също се отразява после.

Освен това прирастът, който ще имат телетата, без значение дали се гледат за месодайно или млечно направление, ще бъде значително по-голям.

- Какво трябва да има предвид един фермер, за да няма проблеми, когато отглежда телетата си групово?

- Нещо на което трябва да се обърне голямо внимание, е профилактиката.

Но не профилактиката след раждане, а профилактиката преди раждане, относно майките. Идеята е да се спазва стриктно профилактичния вакцинационен план за майките, за да може да бъдат имунизирани и коластрата, която се получава от тях, да бъде богата на имуноглобулини за по-висок имунитет при телетата.

Друго нещо, което е важно без значение дали е свободно отглеждане или клетъчно отглеждане: Ако помещението е затворено, е голям проблем за пневмониите. Много от самите животновъди не знаят, те мислят, че проблемът идва от кофичка, от нещо друго, без да се замислят, че когато вътре не се прави необходимият обмен на чист въздух и когато имаме едно теле с дихателен проблем, започват масови проблеми.

Но при свободното отглеждане на телетата с робот, ако помислим за хигиената, това е най-добрия вариант. Защото за всяко теле, самата роботизирана система така е проектирана, че да се извършва почистване и дезинфекция на всяко теле.

- Какви са съветите, за да няма подсукване?

- При свободното отглеждане много, много, много рядко се наблюдава подсукване. За да няма подсукване, си има пак технология.

Винаги телето трябва да не остава без концентриран фураж, за да може като спре сученето, то веднага да започне да си задоволява нуждите чрез концентрат. Така губи инстинкта за смучене. Подсукване може да се наблюдава най-вече в периода на отбиване. Особено, пак го казвам, ако отбиването се случи рязко, а не постепенно, или ако нямат достатъчно мляко и са гладни.

- А за по-малките ферми, които са с няколко десетки телета, при тях има ли някаква значителна разлика в количеството работа дали ще са индивидуално или групово?

- За малките ферми, по-скоро може би самите собственици ще приемат да ги гледат свободно-групово. По-лесно е, защото те бързат. Но вече телетата, ако бъдат 20, 40, 50, тук вече ще бъде трудоемко, ако го няма роботът.

Ако го няма роботът, факт е, че трябва да бъде много добре подготвен работникът, за да може да обслужи групата телета.

Най-лесно става, като предварително 10 кофички ги заредиш с мляко и ги поставиш едновременно и наведнъж. Всички телета пускаш и всяко отива на биберон. Не е невъзможно. Но роботът си е най-добре.

Интервюто е направено на 29 септември, 2025 г., от инж. Стефан Димитров, председател на „Невидими животни".