Цената на фуражните картофи в ЕС се срина до 2,75 евро/100 кг

Фермерските асоциации препоръчват на животновъдите да купуват, за да осигурят изхранването до пролетта

Цената на картофите на фючърсните пазари от реколта 2020 тръгва надолу още в края на юли – срива се до 5,50 евро за 100 килограма. В средата на юни фючърсният пазар в Лайпциг все още е 12.50 евро за 100 килограма (за сравнение миналата година по същото време цената е малко под 16 евро/100 кг), информира холандската маркетингова организация PotatoNL.

Спадът в цените

е факт и досега няма варианти за печалба за производителите от други канали за продажба, категорични са анализаторите от PotatoNL. Според мониторинга на холандската маркетингова организация цените на картофите за износ се колебаят между 3 и 4 евро за 100 килограма в продължение на седмици. А „изобилието” от фуражни картофи се предлага само за 2 до 2,75 евро/100 кг. Така че за поредна година картофите ще изместят зърното като фураж. През последните 2 години в много държави от Европа реколтата от картофи удря всички рекорди, което води до пропадане на пазара и по-ниски цени. Явно метеорологичните условия са по-подходящи за високи добиви от картофи, отколкото от зърнени фуражи, и то в цялото им разнообразие.
И когато това се случи, картофопроизводителите търсят алтернативни възможности да използват своите продукти. Нека проверим дали картофите могат да представляват интерес като храна за млечното говедовъдство. Трябва ни професионална оценка и я намираме в изследванията на Института "Хохенхайм" в Германия. А оттам са категорични:

картофите са перфектната
сочна храна за животните

Клубените понякога са повредени поради лоши метеорологични условия или в резултат на транспортиране и просто не отговарят на изискванията за търговия. За разлика от повредените или зелените картофи, клубените, които не отговарят на изискванията на клиента, например по размер, могат напълно да отговарят на всички други стандарти за качество. В миналото (а и сега в малките семейни ферми) такива "отхвърлени" картофи се използват във варена форма само за хранене на прасета и свине.

При подготовката за хранене на преживни животни варенето, напротив, би имало отрицателен ефект. Защото, когато се нагрява, нишестето се желира и бързо се превръща в мастна киселина. Това от своя страна увеличава риска от ацидоза. Но пък при храненето на високопроизводителни млечни говеда са необходими дажби с високо съдържание на нишесте.

Дали всички сортове са еднакво добри?

Институтът "Хохенхайм" в Германия проучва различни сортове картофи, сравнява съдържанието им на хранителни вещества, както и сухото вещество, протеина и нишестето, за да се оцени по-точно може ли картофите да бъдат включени в дажбите на млечните крави.
Едва ли има човек, който да не признава изключителните кулинарни качества на картофите. Но специалистите бързат да обяснят, че по време на готвене на различните сортове картофи съдържанието на сухо вещество в клубените варира от 22% до 18%. А съдържанието на нишесте е от 12 до 20%. Що се отнася до протеина, който е около 2% от теглото на пресния клубен, то той може да бъде пренебрегнат. В сравнение със зърнените култури разликите в хранителното съдържание са доста незначителни. Съдържанието на нишесте в картофите е най-високото, което прави грудките много хранителни. При анализа на картофи се посочва и съдържанието на захар, което дава основание да се мисли за активността на метаболитния процес при грудките по време на съхранение: дори при благоприятни условия нишестето се разделя на захари. А това означава, че грешките по време на съхранението ще доведат до увеличаване на дела на захарта и намаляване на съдържанието на нишесте. Енергийното съдържание на изследваните сортове картофи се различава незначително. Много високата хранително-физиологична стойност на картофите идва от високия процент на скорбяла, устойчива на разпадане в търбуха. При изследванията е установено високо ниво на нишесте в изследваните сортове - между 62-65%.

Налице са и остатъци (35-38%) - това е "неразтворено" нишесте в търбуха или т. нар. байпас-нишесте, "изпаднало" в тънките черва. Но учените установяват, че при ниско ниво на хранене и нисък процент на преминаване на хранителната маса (5% на час), процентът на нишестето остава на ниво от 25 до 28%.
Резултатите са недвусмислени:

картофеното нишесте е
по-стабилно от това на зърното!

А ако се сравни смилаемостта на нишестето с различни фуражи, картофите са след просото и царевичното зърно, но преди фасула, ечемика, овеса и пшеницата.

В дажбите на преживни животни нишестето трябва да бъде ограничено до около 1,7 кг на ден. Ако по-голямо количество нишесте навлиза в тънките черва, то не се използва, но води до последваща ферментация в дебелото черво.

Използване на картофите като фураж:

1) Повечето от фуражните картофи се доставят на пазара през есента по време на събирането и последващото сортиране.

2) Клубените, които се съхраняват, трябва да са възможно най-чисти при замръзване. Ако това не е възможно, трябва да се запечатат в трева или царевичен силаж: чистите клубени се полагат на слоеве от твърда маса и са добре отъпкани.

3) Не е необходимо специално да се разчупват грудките: в процеса на силажиране те остават непокътнати, но омекват и лесно се изяждат от животни. Може да се каже, че разходите за труд за полагането на силаж по-късно спестява време за копаенето на картофи непосредствено преди хранене.

4) Има и друга възможност: говедата да се хранят със сурови клубени. След фазата на привикване животните ги ядат с апетит. Но по време на привикването е необходимо кравите да бъдат наблюдавани. Защото е възможно понякога клубените да се "заклещват" в хранопровода, но това се случва много рядко. Този проблем може да се избегне, като давате на кравите едновременно с картофите и брашно. А ако храната се разпределя с фуражен миксер, блокирането на хранопровода е още по-малко вероятно. В същото време суровите картофи се поставят първо в смесителя и по този начин се нарязват, но не се препоръчва използването на резачка за цвекло, тъй като нишестето се разводнява от излишния сок.

5) За кравите картофите са вкусни и могат да намалят консумацията на основната храна. Затова дажбата трябва да бъде ограничена: след привикването с картофи високодоходните крави могат да ядат до 10-15 кг картофи дневно. А когато целта е угояване на говедата, тогава нормата е 3,5 кг на 100 килограма живо тегло.

6) Ако кравите са нископродуктивни, количеството картофи трябва да е доста намалено. Защото тяхната висока хранителна стойност води до затлъстяване. А именно високата хранителна стойност на картофите позволява замяната на някои от традиционните концентрати с тях. Така че клубените могат да бъдат класифицирани като фуражи с високо съдържание на хранителни вещества, които отговарят на нуждите на преживните животни.

Бъдете внимателни: соланинът е опасен!

Фермерите не трябва да забравят, че картофите съдържат вещества, които могат да повлияят неблагоприятно на производителността на кравите: група от съединения, известна като соланин. Консумацията на соланин може да доведе до възпаление на стомашно-чревния тракт, гадене и диария.

Вярно е, че съвременните сортове съдържат само 1,8 - 9,4 мг соланин на килограм прясна маса. Тази концентрация, макар и с максимално количество консумация на картофи от 15 кг на ден, е незначителна. В картофените върхове и кълновете концентрацията на соланин е по-висока и затова преди хранене кълновете трябва да се изхвърлят.

Конкурентни ли са картофите като по-евтин фураж

В почти цяла Европа пазарните цени на картофите са ниски. И ако се сравнят цените на картофите с тези на ечемика и соята (и като се има предвид хранителната стойност на традиционните фуражи), най-ниска е цената на ечемика – около 15 евро/т.

Соята варира с цена 33 евро/т. Но така нужният на животновъдите хранителен протеин в 1 тон картофи със съдържание на сухо вещество от 18% струва приблизително 20 евро. Разбира се, всеки стопанин трябва има предвид риска при транспортиране, както и съхранението заради соланина. Но и земеделието, и животновъдството са рисков бизнес, нали?

Обобщено
* Съдържанието на нишесте в картофите варира от 12 до 20% в зависимост от сорта.
* В зависимост от скоростта на преминаване на хранителните маси през търбуха от 25% до 38% нишесте влизат в тънките черва.
* Картофите могат да се съхраняват в бурета или силози с традиционните зърнени фуражи.
* При цена от 20 евро/т и със съдържание на сухо вещество 18% картофите успешно заменят концентратите, и то с финансова полза за животновъдите.

Изводите: Картофите са със сравнително висока фуражна стойност и могат да се използват като източник на енергия за добитъка. Протеинът, който се намира в картофите, е сравнително лесно смилаем. На единица площ или единица за отглеждане картофите произвеждат повече енергия и протеини, отколкото всяка друга култура. Пазарите на картофи изискват висококачествен картоф, базиран на характеристиките на грудката като съдържание на нишесте и захар, размер и форма. Когато клубените не отговарят на предпочитанията на потребителите - имат дефекти, те могат да бъдат отклонени за фураж за едър рогат добитък, овце и свине, особено в години на свръхпроизводство, каквато е 2020.