Какви видове отводи е възможно да се използват

Размножаването на лозите по вегетативен начин се използва от немалко стопани, и то успешно. Всеки си е хванал чалъм и го прилага. Един от начините за това е чрез отводи, т.е. чрез вкореняване на лозова пръчка или леторасъл без първоначално да е прекъсната връзката им с майчиното растение.

Обикновен отвод

На народен език в различни райони у нас той още се нарича далдарма, положеница или поведеница. Масово се използва за попълване на празни места в лозето между две лози. От здрава лоза до получилото се празно място се изкопава канавка, дълбока около 50 см и широка 35-40 см.

Дъното й се постила с добре угнил оборски тор, примесен с фосфорен и калиев тор и рохкава почва.

От здравата лоза се избира добре развита и узряла най-ниско разположена пръчка. Премахват се колтуците, мустаците по нея, както и зимните очи, но без крайните две – те трябва да останат над повърхността на почвата.

Пръчката се извива и се полага да легне в канавката. Краят й внимателно се извива вертикално нагоре и се привързва към колче.
След това канавката се запълва с почва и добре се притъпква и полива. А чепът с двете очи се покрива с купчинка рохкава пръст. Така се попълват празнините през есента, след листопада или напролет преди сокодвижението на лозата.

Прекъсването с лозата-майка

може да се направи на втората или третата година.
За попълване на празните места в едно лозе може да се използва и т.нар. отвод от зелени леторасли. Той много прилича на обикновения отвод, но разликата се състои в това, че вместо зряла пръчка в случая се отвежда достатъчно дълъг и вдървесинен в основата си зелен леторасъл. Премахват му се листата, които се намират в частта, покрита с почва, а върхът му се оставя да се развива.

Така положеният леторасъл трябва да се полива, за да образува през вегетацията коренчета.

Операцията се прави в началото на лятото – рано през месец юли, а наесен леторасълът се реже на чеп с две очи и се загребва.

При високостъблените формировки се използва въздушен отвод и за попълване на празните места. Това представлява на практика удължаване на един от кордоните на лозата в посока на празното място, след това по него се формират и плодните звена.