С екстра качество и над 2,5 млрд. лв. в хазната, секторът доказа своя принос за България, казва Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите

Радина Иванова

Чудесна реколта, подобрени трудови договори, продължаващо финансиране до 2022 година. За разлика от всеобщите неволи 2020-а обаче ще се окаже повече от добра за сектор тютюн, разбираме от разговора си с Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите в България – 2010 (НАТ-2010) и президент на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите УНИТАБ.
Отсега е видно, че реколтата най-вероятно ще повтори тази от 2019 г., когато заради чудесното качество на тютюна изкупната цена достигна 5-годишен пик. Тогава тя имаше 10% годишно увеличение, а на места и до 30% при два основни сорта дребнолистни Басми и Каба Кулак, напомня Филев. Именно добрата реколта и добрата цена от миналата година бе повод производителите на тютюн да увеличат площите си с около 1/3 тази година.

През този сезон климатичните условия са идеални за вегетацията и на четирите основни сорта у нас - дребнолистните Басми и Каба Кулак, и едролистните Бърлей и Виржиния, които в момента са на около 30% от вегетацията. Ако времето се запази и през следващите два месеца, ще повторим екстра качеството от 2019 г., уверява Филев. Но, както и останалите земеделски сектори, тютюнопроизводството е завод на открито. Затова не може да даде конкретна прогноза.
В страната вече е минала беритбата на първите 5-6 зрели листа, като са прибрани 60% от първи беритбен пояс, а останалите 40% са по-късно засадени площи. При добра година се стига до 5-ти пояс, както бе предходната, което се дължеше не само на климатичните условия, а и на целияпрофесионален опит и добри производствени практики, който родните производители спазваха, казва председателят на НАТ-10.

Дефектите от пандемията са ефекти за бранша. Тя възпрепятства голям брой сезонна работна ръка - бивши тютюнопроизводители, да отидат в съседни и по-далечни държави. Така те помагат сега на тютюна. Освен това от тази година вече могат да бъдат наети сезонни работници до края на октомври без да губят помощи от бюрото по труда. Не по-малко съществено е спокойствието, което се даде на производителите на тютюн, че след 2-годишни преговори, вече и еднодневните трудови договори са факт, както е при плодовете, зеленчуците, маслодайната роза. Защото, разкрива ни от кухнята Филев, някои стопани досега са разнообразявали площите си с друга земеделска култура, само и само да се възползват от еднодневните трудови договори.
Все пак за производителите с по-големи площи

проблемът с набирането на работна ръка не е изцяло решен,

тъй като конкуренция се оказва не само чужбина, но и останалите земеделски сектори у нас с кратковременни кампании на беритба. Брането на плодове е атрактивното за работниците препитание, където за кратко двумесечно усилие получават повече средства - по 50-70 лв на ден, смята Филев. А тютюнът изисква ръчен труд в продължение на 6 месеца - от април при обработката на лехите до септември при заготовките на суровината за продажба, с дневна надница около 30 лева.

Но бизнесът продължава да е все по-печеливш у нас, не само за производителя, но и за страната, тъй като внася от налози и акцизи върху тютюневите изделия, по данни на Министерството на финансите за 2019 г., 2, 501 млрд. лева в националния бюджет. Приносът му е и с това, че дава препитание в специфични необлагодетелствани райони в страната – планински, полупланински и погранични, където отглеждането на алтернативни култури често е без успех. Почвите са плитки, теренът е наклонен и ако се полива, се развива ерозия. И затова често тютюн и картофи са производствата, които спасяват тези райони от обезлюдяване.

Питаме председателя на браншовата национална и европейска организация за новини от Брюксел, защото именно подпомагането на малките стопанства ще е основен приоритет в ОСП след 2021 г., каквито често са тютюнопроизводителите, макар досега селскостопанската политика на ЕС да не е финансирала сектора:
„Все още нищо не се споменава от Европарламента, Еврокомисията и Съвета на ЕС. Страх ги е да кажат „тютюн“, там все още тази дума е сатанизирана, както бе преди години у нас. На фона на мълчанието обаче се случи нещо хубаво с помощта на Атидже Алиева - Вели, член на комисията по земеделие в ЕП, както и на министър Десислава Танева. България беше инициатор на заседание на Съвета на министрите с предложение да се запазят двете финансови пера - обвързаната подкрепа, както и преходната национална помощ, която подпомага сектор тютюн и от която към момента се ползват 5 европейски държави. Предложението ни се подкрепи от мнозинството с решението държавите сами да изберат дали да ползват помощта за следващите 2 години, казва той.

Въпреки че за програмния период на ОСП 2014-2020 отглеждането на тютюн е без финансиране, България е една от малкото държави в ЕС, която го подпомага от 2011 г. насам от държавния бюджет. И делът за тютюн от преходната помощ, която в по-голямата си част подпомага животновъдството, за 2019 г. е 76 млн. лева. И за тези 76 млн. лева не малко европейски държави дори ни завиждат, разкрива Филев.
Като членове на УНИТАБ, обединени в идеята за общия интерес, се стремим за равнопоставеност на останалите земеделски сектори в бъдещата ОСП. Готови мерки за след 2021 г. все още няма. Дебатът тече и правим всичко възможно да продължим финансовата схема в преходната национална помощ, допълва още председателят на НАТ. Но при ново условие, което все още се обсъжда на ниво работни групи към министерството на земеделието. Целта на промените е

средствата да бъдат насочени към активните тютюнопроизводители.

Защото сега с референтия период може без да отглеждаш тютюн, да получаваш помощ, в същото време всеки с нови площи, нямащ референтно количество от минали години, изпада от помощта.
42 хиляди са бенефициентите по преходната национална помощ, отдавна отказали се от тютюн, но получили споменатите 76 млн. лева 10 поредни години. В същото време за 2020 г. земеделските производители на тютюн вече са 3100, посочени в регистъра на бранша. Той обаче показва и нещо друго - земеделските производители на тютюн намаляват, като за 2019 г. на национално ниво са били с около 40% повече от тази година – 5000. Тенденцията, обяснява Филев, е че все по-малко от младото поколение продължават семейния бизнес. Въпреки все по-добрите реколти от последните години и добрите цени атрактивността на сектора не може да пребори тежестта на ръчния труд, който не може да бъде заменен от машини.

Но спадът в броя на производителите има и положителна страна. Секторът се изчиства от нетрадиционните, които не по наследство са продължили бизнеса, а надграждат някой свой друг, обяснява Филев. Те не успявали да постигнат най-добро качество, заради което преди време се породило негативно мнение и у търговските оператори. Точно тази група като че ли е отпаднала и са останали основните.
„На тях дължим добрия имидж и търсенето в страната и на външния пазар, на фона на немалката конкуренция основно от ориенталски сортове от Турция, Гърция и Македония. Това се постига с екстра качество“, казва Цветан Филев. Гордост е, че в последните години е единственият земеделски бранш, който поддържа възходящ тренд по отношение на експорта, който за 2016 г. беше е 60%, а за 2019 г. достига 80%, допълва той.

И не спира дотук: „Освен, че имаме положителен принос в икономиката на страната, освен, че си намираме пазари навън без да замесваме държавата, освен, че си самоосигуряваме работни места, сме успели да постигнем и промени в нормативната уредба, чрез Закона за тютюна и тютюневите изделия. Този закон промени за добро сектора от 2016 г. насам. Тогава 28% бе делът на контрабандите изделия у нас. Четири години от ефекта на този закон, чрез чиито регистър държавата знае площи, добиви, производители, преработка, купувачи и експорт, днес контрабандните изделия са само 3 %. В сравнение с други европейски държави, като Франция, където те стигат до около 45%“.