9° C, облачно
Посевите в страната са в сравнително добро състояние, но се нуждаят от грижи, за да преодолеят негативите от климатично естество
Ваня Велинска
Априлски сняг, преди това и мартенски, студено време, ниски, на места дори отрицателни температури. Всички тези фактори няма как да не се отразят на културните растения. За овощните дървета вече няколко пъти писахме, че в отделни райони на страната положението е много сериозно, но не бива да подминаваме и есенниците.
На пръв поглед пшеницата, разбира се, това се отнася и за ечемика, са тревисти растения. Могат да понесат много неблагоприятни условия, да се възстановят и дори да дадат много добри производствени резултати. Но от друга страна, растенията продължително време са подложени на постоянен стрес и няма как това да не се отрази на правилния им растеж и развитие.
За това какво е състоянието на пшеницата потърсихме мнението на агроспециалисти от различните региони на страната.
Да започнем с Добруджа - житницата на България. Пшеницата е в много добро състояние, споделят и фермери, и агрономи. В момента фазата на развитие е формиране на първи възел.
За пшеницата в района няма опасност от измръзване, обяснява проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт. Растенията са във фаза, в която могат да издържат до минус 8 градуса.
Тук, за разлика от други райони в страната, проблемът е сушата.
В края на зимния период имаше много малко количество валежи, редуваха се кратки затопляния с резки понижения на температурите, а резултатът са големи дневни температурни амплитуди, а също и тежки слани, разяснява агроспециалист от района.
Това са причините за динамичната промяна на картината - различна степен на проява на хранителни дефицити, отпадане на листна маса и задържане на развитието. При прорастналите растения дори се наблюдава и полягане.
Заради топлото време има благоприятни условията за развитие на някои болести - на отделни полета са установени ръжда и мана, както и нападение от неприятели - листни въшки.
Съветът на специалистите е да се изчака по-трайно затопляне на времето, за да се направи внимателен оглед и да се прецени точно от какви третирания ще има нужда.
Има полета, които са пръскани срещу плевели, но смятам, че е рано, казва още проф. Киряков. Разбирам от производители, че има жълтеещи растения, което най-вероятно е следствие от стрес след хербицидното третиране. Моята преценка е фермерите да имат търпение, и да задържат малко влизането с пестициди в посевите.
В районите на Търговище, Попово, Разград, има посеви, които са добре развити, както и посеви, които сега братят, но навсякъде се наблюдават поражения от частично измръзване обобщава ситуацията местен агроном.
Добрата новина е, че при по-силно увредените растения сърцевината все още е запазена, и те имат шанс да се възстановят. Според специалиста, посевите с пшеница, които са поникнали по-късно и са подхранени само с азот, са видимо по-стресирани. За разлика от тях полета с пшеница, третирани с листни стимулатори, т. е. тук за растенията са положени повече грижи, са в много по-добро състояние. Ето защо тази практика не бива да се подценява, за да се подпомогне пшеницата да има по-добро развитие, а също и да е с по-малко увреждания в случай на стресови условия.
В района на Плевенско, както и на много места в Централна Северна България поникването на пшеницата се забави сериозно. Като цяло в региона в началото на ноември на повечето от засетите полета нямаше никакви признаци за развитие.
Заради меката зима обаче културата успя да поникне, дори да навакса в развитието си. За да подпомогнат растежа на младите растения, както и братенето, много земеделски производители направиха ранно третиране в края на февруари с биостимулатори. В момента подхранените посеви са в добро физиологично състояние - без проява на хлорози и увреждания, описват състоянието на посевите агрономите.
В Северозападна България голяма част от полетата са в добро състояние. Растенията са с добър хабитус - добре братили и с много листна маса
И тук агроспециалистите отчитат, че с по-добра гарнираност се отличават посевите, които през есента или рано напролет са стимулирани с комплексен листен тор.
Тук през март паднаха значителни валежи, земеделски производители са измерили валежи от 60-70 литра дъжд, както и обилен сняг - 15 см във Видинско и 30 см във Врачанско. В началото на април отново имаше снеговалеж.
За съжаление, тази снежна покривка има и негативен ефект, тъй като причини щети - превити листа, на места дори прекършени стъбла.
Това със сигурност ще доведе до частично засъхване на братя и разреждане на посевите, коментира агроном от Видинско. Какви ще са щетите обаче, ще се установява след нормализиране на обстановката.
Тогава ще се направят огледи и преценки, с какво да се влезе в посевите, защото много важно е да се подпомогнат стресираните растения.
Този сезон със сигурност в районите на Южна България, както и по Южното Черноморие пшеницата е в най-добро състоянието в страната. Това се дължи на валежите, които паднаха през есента. Още в края на периода растенията бяха в оптимална фаза на развитие - братили и с добре развита коренова система. А заради топлата зима в тези региони на страната вегетацията на културата почти не е спирала.
По принцип в Южна България стресът при пшеницата по-често е в резултат от засушаване или преовлажняване и много рядко от замръз.
През март обаче на някои по-усойни и високи места е имало температури до минус 6 градуса, които са причинили частично увреждане на листната маса, разяснява агроспециалист от региона.
И въпреки, че както казахме, в Южна България, пшеницата е в добро състояние, и тук има проблеми.
Агрономите отчитат нападение на мухи, чиито повреди може да доведат до прореждане на посевите. Въпреки че в Карнобатско, Ямболско и Бургаско културата влезе за презимуване във фаза братене, на по-късен етап заради недостатъчната влага вегетацията на растенията се забави.
Появиха се проблеми с развитието на кореновата система и недобро усвояване на хранителните елементи от почвата. Същото се отнася и за пшеницата в районите на Пловдив и Пазарджик.
Тук през ранната пролет растенията формираха допълнителни корени, но на много места едностранното торене доведе до проява на хлорози. Тези хранителни липси на много места се коригираха след третирането в края на февруари с листни стимулатори.
Времето през март, а и в началото на април, е доста проблемно за земеделските култури. Да, дъждът и снегът осигуриха така необходимата влага, която липсваше през есента и зимата. Това е положителната страна. За съжаление, има и негативна. А тя е стресът, на който са подложени посевите. А за да се намали вредното му действие, са необходими ефективни мерки.
Коментари