10° C, предимно облачно
Можем ли да се възползваме от предимствата на пазара, въпреки че сме сред най-дребните вносители на пресни плодове в ЕС?
Радина Иванова
Потреблението на плодове както в Европа, така и по света ще продължава да расте, сочат пазарните прогнози.
Причините са променящите се тенденции в консумацията и насоката към диетична и здравословна храна. Това обаче отваря благоприятна перспектива за някои производители, още повече, че като географско-зависим пазарен ресурс плодовете не могат да бъдат произвеждани навсякъде по света.
България има прекрасни условия за овощарство и потенциал за експорт в близки и далечни страни. Все още обаче е почти незначителен делът на износа спрямо общото производство - 1-2%, а половината от изнесените пресни плодове отиват при вносители от Източна Европа, които не могат да си позволят да плащат високи цени, вместо при платежоспособния ЕС. Особено пък за прясна консумация.
Но трябват и големи и много добре обмислени инвестиции за значителни по площ масиви, които да могат да отговорят на изискванията на европейския и световния пазар за сериозни количества и качество.
Освен черешите, които са топ изнасяните ни плодове през последните години, други овощни производства, на които разчитаме за експорт, са сливите и кайсиите.
По данни от специализирания анализ, изработен от Фондация ИнтелиАгро по поръчка на Банка ДСК и Експресбанк, предоставен на участниците във форума "ИнтелиФреш 2020", тенденциите на световния пазар както при кайсиите, така и при сливите са, че през следващите пет години търсенето им ще нараства плавно.
Но цените ще се задържат тъй като предлагането ще го балансира.
В Европа пък най-големият консуматор на сливи и кайсии - Германия, все още е много по-напред спрямо други вносители на континента.
В последните пет години Германия заедно с Обединеното Кралство и Нидерландия формират 50% от вноса на сливи в ЕС.
Докато в Германия основното търсене е през август-септември, то на Острова и в Нидерландия е извънсезонно. Германия и Великобритания изкупуват приблизително за 1,20 евро/кг, докато Нидерландия е сред страните с най-високи цени за внос - 1,60 евро/кг. След нея най-скъпо плащат за сливите Гърция (1,65 евро/кг) и Люксембург (1,83 евро/кг).
Белгия, Испания и Италия са също страни, които формират значително високи цени - около 1,30-1,50 евро/кг.
България е страната, която купува сливи на най-ниски вносни цени в ЕС - 0,30 евро/кг и поема значително малко количества на година.
Водещ доставчик в съюза е Испания, която прави 1/4 от доставките, или над 60 000 тона годишно. ЮАР е вторият най-голям доставчик в ЕС. Тя доставя на високи цени - 1,7 евро/кг, но за сметка на това продукцията е ранна или извън сезонна и с високо качество.
България доставя едва 0,3% от плода в страните от Евросъюза при средни цени за вносител от 0,50 евро/кг.
Къде отиват българските сливи?
Изнасят се предимно за преработка и се реализират основно в Централна Европа - Чехия (20%) и Унгария (15%).
Сходен е германският и италианският пазар, които събират 1/5 от българския износ на средни цени от 0,70 евро/кг.
Според доклада износът е силно ограничен и се активира единствено при производствени кризи в други държави.
Франция се очертава най-атрактивна, изкупува българска слива по 1,5 евро/кг, но е и сред най-трудно достъпните за родните износители.
При средни цени от близо 1,60 евро/кг Германия е и най-големият вносител на кайсии в Европа с 60 000 тона годишно. Франция и Австрия са следващите атрактивни пазари по отношение обем-цени. Белгия и Великобритания са със сравнително малък внос - под 10 хил. т, но предлагат цени от близо 2 евро на килограм. Ирландия изкупува на цени от 2,60 евро, но в много минимални количества.
Както при сливите, така и при кайсиите Испания е водещ доставчик за ЕС със средни годишни доставки над 80 000 тона и цени от 1,40 евро/кг.
Заедно с Франция и Италия заемат близо 40% от пазара.
България не реализира потенциала си за износ и се нарежда до страни като Чехия и Португалия. Изнасяме приблизително 650 тона при цени от 1,1 евро/кг .
Къде отиват българските кайсии?
Най-големите пазари за български кайсии през последните пет години са Германия, Румъния, Чехия, Австрия и Беларус, като първите две формират над 2/3 от количествата.
Огромна е обаче разликата в цените между двата най-големи пазара. Докато в Румъния изкупуват кайсиите ни по 0,60 евро/кг, то Германия дава два пъти повече.
Потенциален пазар за кайсии може да е Австрия, която приема големи количества на значително високи цени от близо 1,80 евро. Там обаче търсят предимно биологична продукция.
Търговски изисквания
Ако искаме да продаваме кайсии и сливи на европейския пазар, трябва да сме готови да отговаряме на изискванията. Сертификатът Global G.A.P. е задължителен. Допълнителни са BRC Food, IFS Food, SMETA, Fair for Life, BSCI и други.
За сливите изискванията са да са с хомогенен цвят, да имат влага <35%, твърдост 1-2 psi, захарност 14 - 17% и TSS 25-35%.
Експортната продукция може да бъде върната, ако открият повече от 12% отклонение от цвета, 8% наранявания, мухъл и вредители.
Опаковките могат да са от 125, 250, 500 г или от 1 кг, 1,5 кг и отгоре с обозначение за големина. "Гигант" отговарят на по-малко на брой сливи в опаковка от 500 г, много голяма са от 44 до 55 бр., голяма - 55-66 бр., средна - 66-77 бр. и малка - 77-99 броя.
Минималните изисквания за кайсиите са да бъдат размер 30 мм, чисти, без вредители, без необичайна външна влага, без чужди миризми и вкус и да издържат. Те трябва да бъдат с обозначена категория: клас II, клас I или екстра клас. Изискванията за последния са да бъдат с хомогенен цвят, характерни за сорта, идеално твърди, без дефекти и с еднакъв размер (до 5 мм разлика). Толерансът, за да отговарят на екстра клас, е до 5% отклонение, но трябва да отговарят на клас I и не повече от 0,5% на клас II.
За клас I допустими са леки дефекти в развитието, слаби следи от натиск - не по-големи от 1 кв. см от общата повърхност; до 10% от повърхността да е червеникаво-кафява. Еднакъв размер с до 10 мм разлика. Толеранс се дава за до 10% отклонение към клас II.
За втори клас допустими са дефекти във формата, в развитието, включително раздвоени костилки, натъртвания - до 1 кв. см от общата повърхност; повърхностни белези до 2 см дължина и до 15% червено-кафяв цвят. Ако има повече от 10% отклонение от изискванията или над 2% да са засегнати от гниене, разцепване на плода или костилките, тогава стоката отпада и от този клас.
Коментари