9° C, предимно облачно
Най-добро е състоянието на растенията в Южна България, фермерите от Северозапада може да се наложи да разорават полетата с маслодайната култура
Ваня Велинска
Равносметка, която може да направим още отсега е, че посевите с рапица през тази година ще бъдат силно редуцирани, предвид тежката суша, която вече продължава месеци наред. Това е поредна неблагоприятна година за маслодайната култура, през която ще се наложи голяма част от рапичните полета да бъдат разорани и заместени от пролетници.
Продължителната суша през лятото и есента на миналата година още тогава даде индикации, че положението и по-късно никак няма да е леко. На местата, където рапицата не поникна през есента, стана ясно, че няма надежда. Все пак остана такава за другите посеви, които макар и в недотам добро състояние, все още не бяха за отписване.
Какво е положението в средата на зимата (едва ли е подходящо да се използва тази дума), т. е. в края на януари - началото на февруари?
Като цяло площите с рапица в Североизточна България през последните години падат драстично, коментира Петър Недков, агроспециалист. И основната причина за това са резките климатичните промени, в частност сушата, която лимитира най-вече поникването на рапицата
В района още през есента имаше полета, където растенията не успяха да поникнат. На други - това стана доста по-късно, на трети - посевите са доста разредени.
Вследствие на сушата се оказва, че по-късните посеви в района, не само през есента, но и към момента се развиват много по-добре. Което пък дава индикации, че препоръките за оптималните срокове за засяване - от 15 август до 15 септември на маслодайната култура, в условията на силно засушаване не винаги вършат работа.
В източните райони, където на места е имало превалявания, естествено, състоянието на рапицата е по-добро, разяснява специалистът. За съжаление обаче като цяло ситуацията е критична. Ориентировъчно около 30-40% от посевите ще са компрометирани. Някои фермери споделят, че ще оставят част от полетата, но това е на собствен риск и те трябва да знаят, че от тях няма да получат добри резултати. Говорим за добиви около 200 кг/дка, които са незадоволителни за маслодайната култура.
В момента масово се обследват полета, за да се прецени каква ще е съдбата им, коментира още специалистът. Посевите, които встъпиха в началото на зимата във фазите 3-4-и до 6-и лист най-много, са доста рискови. За растенията имаше опасност от измръзване, както и от изтегляне на кореновата шийка, в периодите, когато бяха подложени на ниски температури и без сняг. Дори и на пръв поглед сравнително добре развитите растения имат слаба коренова система, което също ще създаде проблеми. Така че положението наистина никак не е добро и трябва да се направи обоснована преценка дали дадено поле да се запази или не. Препоръката е при установяване под 10-15 бройки на квадратен метър, неравномерно поникнали посеви, които са провокирани от шарена влага през есента, да се развалят, тъй като от тях няма как да се получат добри добиви.
Фермерите, които са сключили застраховка, която се предлага от някои от семенарските компании, могат да са спокойни, тъй като ще бъдат компенсирани.
Със сигурност най-засегната ще е рапицата в Северозападна България. Там почти няма поникнали посеви. А растенията, които са поникнали, са в много ранна фаза. Прогнозите как ще продължат да се развиват са различни и ще зависят от времето. Ако има нови застудявания, може да измръзнат, продължи ли засушаването - да изсъхнат, а прогнозираните високи температури, могат да провокират вегетацията, а и при липсата на достатъчно влага, също да се стигне до изсъхване. Така че най-вероятно рапичните полета в Северозапада масово ще се разорат и не се знае дали въобще ще останат някакви.
Надеждата, както казахме, остава основноза посевите в Южна България, и за част от Североизточна. Съпоставяйки с останалите райони на страната, там състоянието на рапицата е най-добро.
Въпреки че и в южните райони имаше проблеми с поникването на културата, падналите валежи впоследствие промениха картината на полетата. Растенията бързо напреднаха в развитието си и достигнаха оптимална фаза на зимуване. Макар че в момента на пръв поглед посевите не изглеждат много добре - с жълтеещи и съхнещи стари листа, с признаци на дефицити, това е нормално състояние на растенията за периода.
Предварителните прогнози на специалистите са, че рапица в Южна България ще има, и макар че е рано да се коментират добивите, засега прогнозите са за сравнително добри резултати
Така че фермерите, които са заложили на маслодайната култура, трябва да положат добри грижи за нея при възобновяване на вегетацията, за да си гарантират възможно най-високи добиви.
И да се върнем с една препоръка към останалите райони, където състоянието на рапичните полета, както нееднократно казахме, не е никак добро. А именно - отглеждане на пролетна рапица. Реколтирането й в нашата страна не е много популярно, но това е една добра алтернатива.
Пролетната рапица е много подходяща за полета, където има частични поражения, за подсяване, коментира Петър Недков. Фирма Еуралис предлага такъв хибрид - Аксана, така че той е много удачен избор за фермерите, които искат да запазят рапицата в полетата си, дали от гледна точка на правилния сеитбооборт или от друга.
Пролетната рапица се засява когато почвата достигне температура минимум 6 градуса на дълбочина 4 см.
При проблемни условия сеитбата може да продължи до първата деседневка на април, дават съвет специалистите. Основен момент в технологията е гъстотата на засяване, защото пролетната рапица залага основния брой шушулки на основното стъбло.
Пролетната рапица е с вегетационен период 150 дни, което означава, че може да се жъне в края на август. При добри грижи, които включват оптимално торене при засяване и качествени грижи по време на вегетацията, дори при по-късно засяване, може да се постигне добив от 250 кг/дка, което е един задоволителен резултат.
Коментари