9° C, предимно ясно
Ако зависи от мащабния социално-икономически SWOT анализ, който показва, че земеделието ще се конкурира с много области, в които сме слаби и бедни и трябва да догонваме средноевропейски стандарти
Диана Ванчева
Всички мерки занапред в селските райони на България няма и не може да са същите както досега, както си представят аграрните браншове, както го очакват фермерските общности, както си го въобразявахме дори и ние.
Изводът се налага от самосебе си, ако се прегледа последния трети очакван с интерес и мащабен SWOT анализ, изработен от колектив на УНСС с най-важната цел - залагане на приоритети в стратегическия план на България до 2027 година.
Социално-икономическият анализ за развитието на селските райони е възлов проект, дори и да изглежда много подробен и сложен.
Първо, защото е най-обобщаващ досега и в него ЕС ще разчита да види, че държавата е анализирала, степенувала и вградила бъдещите стратегически мерки на ЕС, вече наричани от Брюксел визии за 2021-2027 г.
И второ, защото ще е белязан от новите евроиндикатори.
Разработката е на сериозен колектив, ръководен от проф.д.ик.н. Пламен Мишев, съставен от професионалисти със завидни и дългогодишни познания върху социалните и икономически проблеми на държавата. Те не са покрили нелицепритните данни.
Друг е въпросът как от този проект, разгърнат в рамките на цели 488 страници, с множество данни и сравнителни постановки, с доста корелации, в управляващия орган на МЗХГ ще могат да синтезират и извадят есенцията.
Защото от държавата ще се очаква да приотизира и защити по заложените социални и икономически показатели най-важните национални задачи.
Ако се задълбочим в анализа, което засегамалцина са направили, заради обема му, става видно, че социалното и икономическото така са излелзи на преден план и доминират (и така се нуждаят от много работа), че аграрната част явно ще е в средата или ще потъва по-надолу в този айсберг от проблеми. Което доказва, че селската програма (ПРСР) вече няма как да е същата.
Море от информация е SWOT-ът. Задачите, по които екипът е работил са обширно поле за обсъждане и размисъл. Информацията е обхваща всички области на икономиката и социални живот и е безбрежна.
Тя показва още нещо - ще трябва да се тръгне от ареала на поне няколко министерства - регионално, екологично, земеделско, за да се набележат визии.
Йерархично са структурирани по разни показатели селските общини, както и постиженията и неуспехите им, и усвоените от тях пари по ПРСР досега. Много съществена част е анализът на действащата дефиниция за селски райони
Експертите са предложили за избор от няколко възможни варианта.
Определението ще трябва да се промени у нас според изменените родни дадености. Ако в годините след влизането ни в ЕС селски район е отговарял на население от 30 000 души, днес става ясно, че трябва да е 20 000.
Един от най-трудните моменти за списване на новия стратегически план се очертава да бъде търсената координация и синергия на ПРСР с останалите оперативни програми
Селската програма няма как да е като досега - самостоятелна, работеща за себе си, даваща плащания на фермерски, туристически и др. дейности. В SWOT-а са обобощени всички позиции, с които трябва да се съобразява - от демографията на района до неговото развитие. И то на база БВП, доходи, промишленост, здравеопазване, култура, образование, туризъм, транспорт, услуги, раждаемост и т.н.Според евроиндикатори и дохода на населението в селските райони.
Затова в анализа екипът е наблегнал и на индикатора за малките и средни предприятия. Това все пак се доближава до нещата, които засягат и земеделието.
Но, когато става дума за приходи от дейността на предприятията, се посочва, че занапред ще трябва да се стъпи на секторните политики и икономиката на всички микро, малки и средни предприятия, а не само на аграрните.
Към задължителните евроиндикатори за селски райони, които ще трябва да се спазват, когато се пишат визиите за ПРСР, са и показателите с контекст за резултатите на ОСП за тези райони досега.
Ще трябва да се отчита по индикацията за брутен вътрешен продукт на човек от населението и индикатора за заетост.
Изглежда МЗХГ ще има много трудна задача, когато седне да оценява проблемите и да градира бъдещите мерки. Защото, освен споменатите неща, на следващ ред важни ще бъдат идводите от анализираните и осъществени досега мерки в ПРСР за периодите 2007-2013 и 2014-2020 г. А там строен анализ с изводи у нас така и не бе направен напълно.
В разработката четем данни за българските общини без проекти по селските мерки, за такива с малко инвестиции, както и такива, които са наситени с проекти. Това също тепърва предстои да се разгледа и да се отговори защо е станало така.
Трябва да се открие и по-тясната връзка между националните приоритети и основните цели на Общата селскостопанска политика за периода 2021-2027 г.
По много причини от анализа силно личи, че новият изгледна програмата няма как да не е доста различен.
Пак отговаряме защо е така. Той ще трябва да се интегрира с други програми по рецепта на Брюксел.
На база откроени слабости и постигнат напредък ще трябва да се посочат и българските приоритети, които да бъдат финансирани от ЕЗФРСР в рамките на ОСП. Правилата на ЕК ще го изискват.
Кои са силните страни и заплахите за стратегическия план за периода 2021-2027 г., както и препоръките на експертите?
Както вече споменахме, в SWOT -а става дума и за определяне на нов обхват на селските територии, за които има много запитвания от браншовете.
Отговорът е, че там наново ще се отчетат настъпилите демографски промени, административния, функционален и икономически профил на база на статистиката от последния програмен период.
Иновациите трябва да присъстват в този контекст. ЕК говори за иновативни предприятия и нововъзникващи сектори - като биоикономика и кръгова икономика. Неща уж познати, но всъщност далечни от по-малките и средни фирми в селата.
Ясно става, че силно ще се разчита на ВОМР като инструмент, доказал досега и у нас, че може да работи с интегрирани инвестиции по много програми. Защото ще се търсят идеи, идващи отдолу нагоре и предлагани от местните общности.
Според декларациите на ЕС, ОСП (и в частност ПРСР) ще продължава да бъде най-важната политика за селските райони.
Ще дава както пряка подкрепа, така и за пазарни политики, и за общностите, но погледнати от съвсем нов ъгъл, както става ясно.
В това време не бива да забравяме кои са основните цели на бъдещата ОСП и да ги заложим.
А те вече са: насърчаване на интелигентен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, който да гарантира продоволствена сигурност, подкрепа на действията за опазване на околната среда и климата, укрепване на социално-икономическата структура на селските райони, икономическа устойчивост и растеж.
Трябва да отговорим и на визираните 9 специфични цели на ОСП до 2027 г. И на хоризонталните цели, които също вече изглеждат различно: смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация, устойчива енергия, насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух.
ЕК казва, че те ще предопределят как и кои ресурсно-ефективни икономически дейности да се подкрепят финансово.
Наистина много сложна задача. Към нея трябва да добавим и начертаните нови концепции - изграждане на интелигентни села с фокус върху подпомагането на техните общности
Разписани са нови възможности и услуги, подобрени, чрез цифрови, телекомуникационни технологии, иновации и използване на знанията.
Още - дигитални технологии и иновации на базата на интегриран териториален подход. Ново изискване е да се ликвидират “белите петна” в ПРСР
Кои са те?
Ще се спазват с цел разделителна линия между ЕФРР, фокусиращ финансиране на градски територии, и ЕЗФРСР- на селските.
Държавата трябва да представя тепърва обективни критерии за допустимостта да се финансират селските територии.
Коментари