Селската програма след 2021 г. няма да е същата

27 януари 2020
Агробизнес
34848
Няма снимка
И от така изглеждащи села трябва да се правят у нас умни и интелигентни села
1 2 3
 

Ако зависи от мащабния социално-икономически SWOT анализ, който показва, че земеделието ще се конкурира с много области, в които сме слаби и бедни и трябва да догонваме средноевропейски стандарти

Диана Ванчева

Всички мерки занапред в селските райони на България няма и не може да са същите както досега, както си представят аграрните браншове, както го очакват фермерските общности, както си го въобразявахме дори и ние.

Изводът се налага от самосебе си, ако се прегледа последния трети очакван с интерес и мащабен SWOT анализ, изработен от колектив на УНСС с най-важната цел - залагане на приоритети в стратегическия план на България до 2027 година.

Социално-икономическият анализ за развитието на селските райони е възлов проект, дори и да изглежда много подробен и сложен.

Първо, защото е най-обобщаващ досега и в него ЕС ще разчита да види, че държавата е анализирала, степенувала и вградила бъдещите стратегически мерки на ЕС, вече наричани от Брюксел визии за 2021-2027 г.

И второ, защото ще е белязан от новите евроиндикатори.

Разработката е на сериозен колектив, ръководен от проф.д.ик.н. Пламен Мишев, съставен от професионалисти със завидни и дългогодишни познания върху социалните и икономически проблеми на държавата. Те не са покрили нелицепритните данни.

Друг е въпросът как от този проект, разгърнат в рамките на цели 488 страници, с множество данни и сравнителни постановки, с доста корелации, в управляващия орган на МЗХГ ще могат да синтезират и извадят есенцията.

Защото от държавата ще се очаква да приотизира и защити по заложените социални и икономически показатели най-важните национални задачи.

Ако се задълбочим в анализа, което засегамалцина са направили, заради обема му, става видно, че социалното и икономическото така са излелзи на преден план и доминират (и така се нуждаят от много работа), че аграрната част явно ще е в средата или ще потъва по-надолу в този айсберг от проблеми. Което доказва, че селската програма (ПРСР) вече няма как да е същата.

Море от информация е SWOT-ът. Задачите, по които екипът е работил са обширно поле за обсъждане и размисъл. Информацията е обхваща всички области на икономиката и социални живот и е безбрежна.

Тя показва още нещо - ще трябва да се тръгне от ареала на поне няколко министерства - регионално, екологично, земеделско, за да се набележат визии.

Йерархично са структурирани по разни показатели селските общини, както и постиженията и неуспехите им, и усвоените от тях пари по ПРСР досега. Много съществена част е анализът на действащата дефиниция за селски райони

Експертите са предложили за избор от няколко възможни варианта.

Определението ще трябва да се промени у нас според изменените родни дадености. Ако в годините след влизането ни в ЕС селски район е отговарял на население от 30 000 души, днес става ясно, че трябва да е 20 000.

Един от най-трудните моменти за списване на новия стратегически план се очертава да бъде търсената координация и синергия на ПРСР с останалите оперативни програми

Селската програма няма как да е като досега - самостоятелна, работеща за себе си, даваща плащания на фермерски, туристически и др. дейности. В SWOT-а са обобощени всички позиции, с които трябва да се съобразява - от демографията на района до неговото развитие. И то на база БВП, доходи, промишленост, здравеопазване, култура, образование, туризъм, транспорт, услуги, раждаемост и т.н.Според евроиндикатори и дохода на населението в селските райони.

Затова в анализа екипът е наблегнал и на индикатора за малките и средни предприятия. Това все пак се доближава до нещата, които засягат и земеделието.

Но, когато става дума за приходи от дейността на предприятията, се посочва, че занапред ще трябва да се стъпи на секторните политики и икономиката на всички микро, малки и средни предприятия, а не само на аграрните.

Към задължителните евроиндикатори за селски райони, които ще трябва да се спазват, когато се пишат визиите за ПРСР, са и показателите с контекст за резултатите на ОСП за тези райони досега.

Ще трябва да се отчита по индикацията за брутен вътрешен продукт на човек от населението и индикатора за заетост.

Изглежда МЗХГ ще има много трудна задача, когато седне да оценява проблемите и да градира бъдещите мерки. Защото, освен споменатите неща, на следващ ред важни ще бъдат идводите от анализираните и осъществени досега мерки в ПРСР за периодите 2007-2013 и 2014-2020 г. А там строен анализ с изводи у нас така и не бе направен напълно.

В разработката четем данни за българските общини без проекти по селските мерки, за такива с малко инвестиции, както и такива, които са наситени с проекти. Това също тепърва предстои да се разгледа и да се отговори защо е станало така.

Трябва да се открие и по-тясната връзка между националните приоритети и основните цели на Общата селскостопанска политика за периода 2021-2027 г.

По много причини от анализа силно личи, че новият изгледна програмата няма как да не е доста различен.

Пак отговаряме защо е така. Той ще трябва да се интегрира с други програми по рецепта на Брюксел.

На база откроени слабости и постигнат напредък ще трябва да се посочат и българските приоритети, които да бъдат финансирани от ЕЗФРСР в рамките на ОСП. Правилата на ЕК ще го изискват.

Кои са силните страни и заплахите за стратегическия план за периода 2021-2027 г., както и препоръките на експертите?

Както вече споменахме, в SWOT -а става дума и за определяне на нов обхват на селските територии, за които има много запитвания от браншовете.

Отговорът е, че там наново ще се отчетат настъпилите демографски промени, административния, функционален и икономически профил на база на статистиката от последния програмен период.

Иновациите трябва да присъстват в този контекст. ЕК говори за иновативни предприятия и нововъзникващи сектори - като биоикономика и кръгова икономика. Неща уж познати, но всъщност далечни от по-малките и средни фирми в селата.

Ясно става, че силно ще се разчита на ВОМР като инструмент, доказал досега и у нас, че може да работи с интегрирани инвестиции по много програми. Защото ще се търсят идеи, идващи отдолу нагоре и предлагани от местните общности.

Според декларациите на ЕС, ОСП (и в частност ПРСР) ще продължава да бъде най-важната политика за селските райони.

Ще дава както пряка подкрепа, така и за пазарни политики, и за общностите, но погледнати от съвсем нов ъгъл, както става ясно.

В това време не бива да забравяме кои са основните цели на бъдещата ОСП и да ги заложим.

А те вече са: насърчаване на интелигентен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, който да гарантира продоволствена сигурност, подкрепа на действията за опазване на околната среда и климата, укрепване на социално-икономическата структура на селските райони, икономическа устойчивост и растеж.

Трябва да отговорим и на визираните 9 специфични цели на ОСП до 2027 г. И на хоризонталните цели, които също вече изглеждат различно: смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация, устойчива енергия, насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух.

ЕК казва, че те ще предопределят как и кои ресурсно-ефективни икономически дейности да се подкрепят финансово.

Наистина много сложна задача. Към нея трябва да добавим и начертаните нови концепции - изграждане на интелигентни села с фокус върху подпомагането на техните общности

Разписани са нови възможности и услуги, подобрени, чрез цифрови, телекомуникационни технологии, иновации и използване на знанията.

Още - дигитални технологии и иновации на базата на интегриран териториален подход. Ново изискване е да се ликвидират “белите петна” в ПРСР

Кои са те?

Ще се спазват с цел разделителна линия между ЕФРР, фокусиращ финансиране на градски територии, и ЕЗФРСР- на селските.

Държавата трябва да представя тепърва обективни критерии за допустимостта да се финансират селските територии.

Още от Агробизнес
0

Собствениците на земи, които са служебно разпределени за обработване от арендатори, имат 10 години, за да получат рентите, плащани в дирекциите "Земеделие" по местонахождение на имота

0

Започнаха плащанията по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Държавен фонд „Земеделие“ преведе 25 940 506 млн

0

Сериозни предизвикателства и трудности пред биопроизводителите отминаха през изминалата година. Въпреки това, те не могат още да отдъхнат, защото продължават не малко проблеми

0

Директните продажби са алтернатива за всички малки стопани Радина Иванова След дълги години съществуване като идея, първият фермерски пазар в България, макар и като социален експеримент

0

Предимства на Секатор POWER • Секатор Power e новото технологично решение от Байер срещу всички трудни за контрол широколистни плевели като великденче, мак, здравец и др

Последни новини
0

Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) отваря от днес, 24 февруари, приема по новата Национална програма по пчеларство, която ще се прилага в тригодишния период до 2022 г

0

Паниран праз Продукти: 6-7 стръка праз, 2 яйца, олио, галета, брашно черен пипер, сол Приготвяне: Нарежете праза на парчета с дължина около 8 см. Пуснете ги във вряща

0

Покрити рано - на 1,5 г., не изхранват добре кончетата Половата зрялост при повечето кобили настъпва на 16-18 месеца. Но на тази възраст бременността води до недоразвиване на организма на кобилата и

0

Жълт код за силен вятър е в сила за цялата страна за 24 февруари, сочи справка на сайта на НИМХ. Във всички области около и след обяд ще духа силен и бурен северозападен вятър с пориви от 20 м/с до

0

Поленът е изключително богата храна. Състои се главно от протеини и аминокиселини, мазнини и въглехидрати (захари). Освен това е с богато разнообразие от минерали, витамини и микроелементи

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:На някои от директните сортове листата също стават червени, но мноо често е от климатични промени и дефицит или излишък на елементи.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Американският режисьор Куентин Тарантино стана баща за първи път, след като съпругата му, израелската певица и модел Даниела Пик, го дари със син, съобщиха ЮПИ и БТА. Първото отроче на 56-годишния Тарантино и 36-годишната Пик се е появило на бял свят в събота в Тел Авив, Израел. Представител на режисьора е потвърдил радостната вест за И!Нюз и TMZ

Глобалното затопляне и окисляването на водата в океаните могат да унищожат всички коралови рифове до 2100-ата г., съобщава в. "Дейли мейл". Учени от Хавайския университет в Маноа установиха, че климатичните промени, предизвикани от дължащите се на човешката дейност парникови газове, са на път да унищожат между 70 и 90 на сто от кораловите рифове

"Факт е, че според данните на НСИ - Национален статистически институт броят на българите, завърнали се от чужбина, расте около четири пъти. Вярно е, че все още има много българи, които заминават, но пък има и много, които се прибират у дома. Докато преди посоката беше само една, сега немалък брой хора отиват да научат нещо ново