. Първият вариант трябва да се изпрати в ЕК преди края на годината

Поставили сме си срок първият вариант на стратегическия ни план да бъде готов и изпратен на Европейската комисия (ЕК) най-късно в края на 2020 г. Това каза земеделският министър Десислава Танева по време на обсъждането  днес на третия SWOT анализ, изготвен от УНСС, засягащ социално-икономическото развитие на селските райони.

Министърът съобщи, че МЗХГ вече работи за определяне на потребностите и идентифициране на нуждите на държавата и секторите по първия представен SWOT анализ, който беше изготвен от Института по аграрна икономика и до пролетта ведомството смята, че ще е готово.

Що се отнася до втория SWOT анализ, който засяга проблемите на околната среда и климата, там все още върви активна комуникация с Министерството на околната среда и водите, защото има много проблеми за стиковане. А след това ще се започне и по него идентифициране на нуждите и потребностите на страната ни.

Представеният днес трети SWOT анализ от УНСС за социално-икономическото развитие на селските райони събра много публика и привлече интереса на голяма аудитория, но повече от експерти и научни работници и по-малко земеделци.

Той е доста обобщаващ, за да съдейства по-пълно за визуализиране на основните проблеми, констатираха специалисти от публиката. По-късно и по него предстои да се очертаят потребностите на селските райони в агроминистерството, но и в други ведомства като регионалното.

Преди дни се очерта, че агроминистерството в средата на 2020 г. ще започне обсъждането и изработването на стратегическия план на България, който в първия си вариант ще бъде изпратен в Еврокомисията до края на годината.

Министър Танева пак напомни, че не се знае на какъв аграрен бюджет ще може да разчита страната ни за следващия програмен период и това не би трябвало да се обсъжда, при положение, че няма определена Многогодишна финансова рамка, която се очаква на по-късен етап.

Според Мария Христова, координатор за ОСП в Министерството на земеделието

стратегическите планове ще започнат да действат в ЕС най-рано от 1.1. 2022 г.

Стана ясно, че не сме по-назад от другите държави членки, които се движат общо взето като нас със SWOT разработките си.
Засегнатата от ОСП публика в ЕС вече разбра, че

2021 г. ще е преходна година

а през настоящата се очаква най-сетне ЕП да излезе с окончателна позиция по доклада на ЕК за ОСП.

По мнение на Георги Ралчев от постоянното представителство на България в Брюксел е голямо старанието на стратезите на новата аграрна политика в Общността да сведат до минимум административната тежест за държавите и бенефициентите. Всеки се опитва да го обещава, но е видно, че ще е трудна задача за следващия период.

Иначе стана ясно, че всички държави членки засега са на едно мнение за задаващата се

нова зелена архитектура на ЕС

Всички искали тя да е хем атрактивна, хем постижима за земеделските производители.

Много интересен дебат би трябвало да се получи в нашата страна след прочитане на SWOT анализа и разбирането му. А именно - как ще изглежда балансът между социалните и икономическите оси - т.е. между хората и пазара. От това ще зивиси много какво земеделие искаме и какви да са селските ни райони, коментира за "Български фермер" присъстващата на представянето на анализа Валентина Васильовна от Федерацията на независимите синдикати в земеделието.

Това, което направи впечатление на екипа ни, е че засега браншовете от земеделието все още са леко апатични към този анализ на УНСС и социално икономическите изводи.

Донякъде е обяснимо - съюзите и асоциациите са силно прагматични и се интересуват от по-конкретни неща като чисти плащания и субсидии.

Но само донякъде. Защото ще трябва да разберат, че парите в много голяма степен ще зависят вече от доста повече фактори.

Повече за SWOT анализа, силните страни и заплахите за селските райони - в новия брой на в. "Български фермер" от 27 януари.