Ябълка

В сравнение с други видове ябълката се нуждае от по-малко топлина и в периода на покой понася по-добре ниските температури.

Ябълката обаче е взискателна към почвата и влагата и трябва да се засажда на места с по-дълбоки почвени слоеве.

В миналото са били разпространени предимно местни ябълкови сортове, които са се развивали добре при планински условия. Те са родовити, плодовете им са с добри вкусови качества, с продължителна съхраняемост и с устойчивост на болести. Затова засаждането на такива сортове при създаване на нова овощни градина в планинските райони не бива да се подценява.

Сортовете, присадени на силнорастяща (семенна) подложка, са подходящи за овощни градини, плодовете от които ще се използват основно за преработка. Те са важна суровина за производството на сокове, пюрета, мармалади и други.

В последните години обаче се предпочитат нискорастящи сортове, тип палмета, тъй като се засаждат повече растения в декар. Освен това такива дървета се обгризват по-лесно, нуждаят се от по-малко резитба, плодовете са разположени по-ниско и се берат по-удобно.

Вишня

Овощният вид се смята за един от най-невзискателните, изключително подходящ е и за планинските и полупланинските райони на страната.

Вишнята проявява добра студоустойчивост, но при температури под минус 25 градуса частично могат да измръзнат плодните пъпки и отделни клонки. Тъй като видът цъфти по-късно, по-рядко се получават пролетни измръзвания.

Вишнята има добра сухоустойчивост. Доскоро вишневите градини се изграждаха без напояване, тъй като се разчиташе на раннозрелостта на вида, а също и на подложката. Въпреки това в съвременното овощарство е препоръчително независимо от овощния вид, да има осигурено напояване.

Вишнята не е взискателна и към почвата. Вирее успешно на почти всякакви почви - светлосиви, сиви и тъмносиви горски почви, излужени черноземи, разновидности на канеленогорските, песъчливо-глинести. За отглеждането на вишнята не са подходящи силно варовитите, оподзолените и заблатени почви.

Важно условие за доброто развитие и за максимално плододаване на вишнята, както и за удължаването живота на дърветата при засаждане върху почви с кисела реакция, е подложката да бъде дива череша или вишня, а не махалебка.

Съществено предимство на вишнята е, че не се напада от много болести и неприятели в сравнение с други овощни видове.

Слива

Сливата е овощен вид предпочитан за наклонените терени в районите на Троян, Тетевен, Севлиево, Дряново, Елена, Омуртаг, Берковица, както и в Средногорския район.

Сливата проявява добра студоустойчивост през фенофазата на дълбокия покой, като повечето от сортовете понасят температури до минус 30 градуса. По-големи по площ сливови градини може да се създадат на места с максимален наклон 12-15 градуса.

Трябва да се има предвид, че сливовите дръвета са чувствителни на късни пролетни мразове.

Смята се, че сливата е сухоустойчиво растение, но повечето сливовите сортове са най-чувствителни на засушаване след прецъфтяването, когато се формира костилката.

Сливата се развива сравнително добре на различни почви, стига да не съдържат големи количества вар.

При създаване на сливови насаждения е необходимо да се предпичитат сортове с добри стопански качества, устойчиви или толерантни на икономически най-важната болест шарка. При надморска височина над 600 метра не бива да се използват късно зреещи сортове.

Основна подложка за сливовите сортове е джанката. Тя се развива добре както на по-тежки и влажни, така и на по-леки песъчливи почви. Присадените сортове се срастват добре с нея, имат силен растеж и продължителност на живот.