Недохранени или прехранени, все приличат на болни

Как да разпознавате тези лози от ранна пролет, защо стават червени листата, питат читатели

Не е далеч пролетта, според оптимистите, когато лозите ще излязат от зимния си покой. Ей, го къде е март, когато ще трябва като ги погледнем и да знаем след резитбата какво им липсва и какво не.

Лозите често страдат от недостиг или излишък на хранителни елементи!

Много от стопаните им не взимат предвид това, не го знаят, не разпознават признаците и грешат.

Сега, през януари, малко по-рано, ще се опитаме да бъдем полезни със знания и информация за хоби лозарите.

Трябва да знаят, че много често признаците от недохранване или прехранване на лозата приличат на заболявания което и ги обърква, за да реагират адекватно.

Говорим за елементите, които са много важни.

Да започнем с един от основните - азот.

При липсата му лозата се развива слабо още от началото на пролетта, а по-късно плододаването й намалява.

Признаците се изразяват в пожълтяване на листата от долните и средните етажи, тъй като при недостиг елементът се придвижва от старите към по-младите листа.

Фосфор

При недостига му в почвата краищата на листата придобиват червен цвят.

При при по-силен недостиг цветът е по-наситен. По-късно те прегарят и опадват. Ако пък има излишък на фосфор в почвата, листата на лозата придобиват хлоротичен /жълтеникав/ цвят.

Калий

При недостига му листата на лозата също почервеняват, но не само по периферията, а и в междужилковите пространства.

Желязо

Недостигът на желязо най-често се проявява, там където лозите се отглеждат на варовити почви. Той се изразява в пожълтяване първо на най-връхните листа, като зелена остава само тяхната нерватура.

При силно изразен недостиг листата стават дори бледожълти до кремави и започват за изсъхват и опадват преждевременно. Такива лози нямат нормален растеж и плододаване и често измръзват през зимата.

Магнезий

Недостигът също предизвиква хлороза, последвана от пожълтяване и изсъхване на листата по долните и средни етажи на лозата. Зелени остават само тъканите около жилките на листата.

Бор

При липса на бор рядко се наблюдават промени по листата и леторастите, но изресяването на чепките се дължи именно на борен недостиг.

Храненето е важно

За нормалния хранителен режим на лозата е необходимо наличието на опредени количества от тези елементи в почвата.

Една част от тях могат да се подадат на растенията и по листен път. Но най-точно за количествата от тези елементи, които трябва да се внесат може да разберете, ако направите агрохимичен анализ на почвата.

Периодът до пролетта е достатъчно дълъг и има време да занесете почвени проби в регионалните центрове за съвети в земеделието. Това ще е най-вярната стъпка, а не да разчитате само на визуалната си преценка. Правете го поне веднъж на няколко години.

Недостиг на желязо след зимуването

Симптомите на дефицита и вирусна инфекция трудно се различават, но специалист ги вижда

Качеството на лозите и плодовете се влияе от доста неща - метеорологичните условия, сорта, отглеждането, дори условията на зимуване. Да не говорим за баланса на микроелементите в почвата.

Затова си струва да се обърне внимание на най-малките проблеми по време на вегетацията.

Състоянието на недостига на желязо се нарича хлороза и е уж от по-невинните, то и коварни дефицити.

Има два вида: първият се дължи на липсата на микроелемента поради недостига му почвата /или блокирането му там/ и недостатъчно торене.

Вторият може да е провокиран от инфекция, но тогава става дума за опасната инфекциозна хлороза. Тя е вирусно заболяване и не се лекува.

За да се разграничи дефицит на желязо от опасната инфекция, за която говорим, трябва да се обърне внимание на процеса на пожълтяване.

Основните симптоми при конвенционалната хлороза са в това, че листата пожълтяват от краищата към вътрешността по жилките или обратно. Петурите стават сухи, чупливи. По-късно плодът намалява. В по-тежки случаи дори върховете на леторастите побеляват и падат.

Важно:

Ако започва в посока към периферията на на листата, по-често става дума за инфекциозна хлороза и се взимат различни мерки от тези за конвенционалната хлороза - противно на грешното мнение, пръскането не помага при инфекциозната хлороза.

При конвенционалната обаче баналният дефицит се преодолява като се вземат мерки за изхранване и за възстановяване на баланса на хранителните вещества в лозовите растения.

Например според науката на листата помага железен хелат, на корена - железен сулфат, допълнително подхранване е редно да се прави с манган, калий, цинк, магнезий и бор.

Днес има листни торове, които вършат чудесна работа. За тях пишем отделно.

Листното подхранване е доказано при лозите

Елиминира дефицит на желязо и укрепва растенията

Първо, като стана дума за хлорозата, да кажем, че е незаразно заболяване и се причинява се от недостиг на желязо в почвата. Всъщност там желязо може да има и в излишък, но то да е в неусвоима форма, което е много характерно за варовитите почви.

Листата дължат зеления си цвят на хлорофила, който пък се дължи на желязото. Ето защо болестта видимо се изразява в това, че листата стават бледожълти, а понякога и съвсем избледняват.

Други сиптоми

Поразените лози имат по-малко реса, гроздовете и зърната са по-дребни.

И леторастите не успяват да се запасят добре, не узряват достатъчно и стават по-податливи на измръзване.

Химическата борба се състои в осигуряването на желязо във форма, в която може да се усвои от растенията.

Днес се предлагат много микроторове, които може да се внасят като листно подхранване през вегетацията.

Какви са предимствата на листното торене при лозята

И защо да го прилагаме?

С него нуждата на растенията от хранителни вещества би могла най-бързо да се компенсира или допълни с комплексните торове.

Стефка Иванова от Пловдив наскоро ни зададе въпроса за приложението на Лактофол и колко пъти в годината.

Изпробвайте през 2020 листното хранене, ще останете доволни

Отговаряме:

Технологията на приложението му може да е следната: Първо предцъфтежно пръскане 400 мл/дка с Лактофол, второ следцъфежно пръскане с 400 мл/дка Лактофол, трето - при фаза грахово зърно 600 мл/дка, четвърто - при прошарване на зърното 600 мл/дка.

Установе е, че след третиране лозите стават и по-устойчиви на неблагоприятни климатични условия и заболявания. В резултат на използването на листните торове се повишава и въздействието на използваните фунгициди.

Екстра: За превантивна борба с мана и профилактика на оидиума се препоръчва комбинираният препарат Лактофол Купро - фунгицид със свойствата на специализиран тор. Едновременно лекува и храни лозите и асмите. Има и други плюсове, които ще обясним друг път.