Не може държавата да не регулира процесите, както е по света, казва проф. Мартин Банов, председател на Селскостопанска академия

Диана Ванчева

- Проф. Банов, каква година изпраща Селскостопанска академия (ССА) и каква се надява да посрещне?

- ССА за поредна година доказа, че независимо от трудните условия, при които се работи, може да изпрати успешна година от гледна точка на това, че има своите позиции, проекти, международни програми.

По програма "Научни изследвания" учените от структурните звена на ССА работят по 26 проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" на МОН, от които 7 са по програма "Млади учени", и 3 национални научни програми с четиригодишен период на изпълнение (2018-2022). По националните програми са създадени екипи от учени от структурите на ССА, институти на БАН, Аграрния, Тракийския и Софийския университети.

Радва ни, че сме търсени. Но не крием, че проблемът е, че трудно работим с бизнеса

- Защо е така трудно? Възлова година настъпва и за иновативни намерения, и за мерки за климата и почвите.

- Предполагам, че една от причините е, че ние по-малко успяваме да се рекламираме. Иначе при засушаване, водни дефицити, нужда от нови адаптивни сортове има предложения на нашите институти и дори някои от тях стават по-атрактивни.

- Как и къде да ги чуе бизнесът от вас и да ви повярва и да ги поръчва?

- Ние търсим контакти с фермерите, те обаче търсят парите, и логично искат да спечелят веднага.

Например имаме сортове твърда пшеница, никой не може да каже, че не е атрактивна. България е мястото, в което тя има своите полезни и добивни качества, и позиции, и гарантиран пазар. Само че я произвеждат малко. Внасят се западни по-високодобивни сортове, които носят повече на фермерите - вярно, сред тях има добри, но и доста с невисоки хлебопекарни качества.

Това е другата причина - науката често предлага нещо, от което няма веднага да се спечели, а е перспективно.

- Искате да кажете, че държавата е много важна и трябва да се намесва, без нея не можете?

- Разбира се. Държавната политика е много важна и по цял свят така се подкрепя науката, защото тя сама за себе си няма как да работи и да се издържа. Често се разработват научни проекти, които може да се окажат недостатъчно ефективни, или да имат отрицателен резултат например, а са отнели години.

Другият важен въпрос от държавна компетентност са генните банки. Към Института в Садово имаме такава, която е централна. Когато поставим въпроса, че това е нещо, за което държавата трябва да се грижи, казват ни "имате бюджет". Е, не можем, защото нямаме бюджет точно за това и едвам успяваме.

Проблемът на земеделската ни наука е, че в момента тя оцелява, а не създава принаден продукт, така тя не може да търси и най-новото.

- Публично-частното партньорство, което обещавахте, как ще го започнете с фермерите? Кога ще ги поканите поне за стартов диалог? Те не ви ли търсят?

- Търсят ни някои производители, познават ни. Но и тук е важна държавната намеса. Да се задължи и бизнесът да търси науката. В подобни на нас държави се прави така - има важни задачи, които категорично се дават само на научните институти.

Ние чак сега можем да отбележим малък пробив

Например по мярка 16,1 за иновации, това ще става. Но МЗХГ отсече нормативно: в тази мярка задължително водещи са научните институти. Имаше и недоволство, но държавата го наложи.

- Не са толкова много парите по тази мярка.

- Не са, но това е нещо. И вече започнаха непрекъснато да ни звънят, търсят ни асоциации, консултанти, други. По моя информация засега има десетина-дванадесет проекта, които ще бъдат заявени. Тук едно от трудните неща ще бъде, че седем-осем земеделски производители трябва да се обединят, за да съберат повече точки, а как се обединяват у нас. Е, ще може научен екип и с един фермер, но шансовете ще са по-малки.

- Ясно ли е какво е иновация?

- Ще е въпрос на проекта, да го докаже. Там могат да ползват и наши идеи, които не сме имали възможност да реализираме в практиката - например работим по мелиориране на кисели почви, ще навлиза оптимално или дозирано торене, в зависимост от културите и от запасеността на почвите с хранителни вещества.

- Мерките срещу климатичните промени как ви се струват вече като задание от ЕК? Какви ще трябва и у нас да се вземат?

- Трябва да се докаже, че и у нас са толкова сериозни, и то по-конкретно.

Това е въпрос на комплексна технология. Има един научен принцип, че процесът на опазване на околната среда не трябва да е ограничен само в рамките на конкретно действие. Не трябва паника и залитане.

Какво имам предвид? Да вземем машините - трябва да бъдат с по-малко отделяне на вредни газове, казва се да се ползват електромобили. Но се пита, за да ги произведеш какво влагаш - една батерия, която след това не може да се рециклира и е много вредна.

А електроенергията, която се влага за производството на този автомобил, как се произвежда, колко емисии се отделят за нея. И модерните соларни панели са нерециклируеми и замърсяващи силно. Т.е. модерният свят започва да гледа процеса от момента, в който даденото средство се използва.

Затова ми се струва, че е дошло време в Европа и у нас да не говорим само за един сегмент, когато ще ограничаваме дадено действие, с което замърсяваме, а да видим процеса в цялата му продължителност.

- Ние каква национална климатична визия ще имаме?

- Да, ние имаме система, която също наблюдава климата у нас - НИХМ, редно е и те да ни кажат какви изменения наблюдаваме у нас, но данните им се плащат. Работа на държавата е да го регулира и да ги ползваме за общото благо.

- А за навлизащите директни обработки какво ще кажете, правят се на някои места у нас, знае ли се при тежки или леки почви са полезни, кой да каже? Това не трябва ли вашите институти да го правят?

- Това изисква много сериозна финансова и друга подкрепа и техника, каквато нямаме, за да отговорим на такива изисквания и да поддържаме такова опитно поле.

Ние работим със стара база. Например в Институт "Н.Пушкаров" е националната лаборатория, акредитирана по агроекология, референтна за България със заповед на министъра на земеделието. Само че апаратурата там е от 1974 г. и, когато поставим въпроса да се купят апарати, всички вдигат рамене. Как да си конкурентен?

Търсят ни, когато се наложи и се появи спешно ново изискване, по отношение на необлагодетелстваните райони например. Сега в Институт "Пушкаров" колегите разработват за МЗХГ такава методика, или по-скоро  адаптират изискванията на Европа към нашите условия

И се появиха интересни полемики кое е приложимо у нас - ето това сега го прави науката по поръчка.

- Какво очаквате за новата ОСП?

- Надяваме се да има приоритети в областта на науката, земеделието и иновациите в Европа и да се отделят средства, които да стигнат и до нас. За да правим наши научни изследвания на наш терен, пак повтарям, че за целта трябват целеви поръчки.

- Проекти имате немалко, споменете ги.

- Работим по спечелени проекти на фонд "Научни изследвания".

Наши звена работят по технология за механизирано събиране на розов цвят.

Гордеем се с твърдата пшеница с много високо качество - търсят се семена от чужбина.

Добър пример е розата. Има търсене на посадъчен материал и у нас, и по света.

Атрактивни много са българския памук с къс вегетационен период, розовият домат. Зелето Кьосе и Балкан все повече се налагат.

За съжаление при пипера нямаме успехи.

- Селекционерите отидоха в частния бизнес.

- Да, за съжаление. Там взимат пари.

- А какви са възнагражденията в ССА?

- 980 лв. получава професор като стартова заплата, от 700 до 980 лв. тези под него. Това, което сега се опитваме да направим, е да въведем правила, които бяха размити. Хората, които работят и изкарват, да са сигурни, че ще получат изработеното. Добре е, че парите, които изкарваме, все пак ще можем ние да ги изразходваме.

- Има ли упреци към вас?

- Да един от тях, че не използваме добре ресурса, които ни е предоставен - земя и сгради. Сградите отдавна не са това, което бяха, но нямаме средства да ги поддържаме.

- Земите ги обработвате, сградите ви тежат?

- Точно така е, но и за земята се иска техника, а тя е морално и материално остаряла, за да може да се работи модерно и да се доказват резултати на полето.

2020 г.: Срещи за партньорство

За аграрния бизнес ССА възнамерява през 2020 г. да направи голям форум - среща с бизнес асоциациите и съюзите, които желаят.

За да се чуят двете страни и да предвидят мерки за истинско делово партньорство.

Ще организират и конференция за климатичните промени, където да се оформят поне няколко платформи, по които да се работи.

ССА предлага да се чуят и предложенията на държавата в лицето на МЗХГ за разработване на програма за борба с климатичните изменения.

ССА ще настоява да се чуе от държавата и обществото какво и как ще може да се прави съвместно, а науката да заяви за какво има сили и за какво очаква целеви поръчки.

Сътрудничи с учени от над 30 държави

Научноизследователските институти и центрове на ССА осъществяват международно сътрудничество с учени от повече от 30 страни.

Институтите имат 73 международни договорености, от които 25 на двустранна основа. Изпълняват се 8 проекта, финансирани и подпомагани от различни международни институции.

Работи се по проекти по Програма за изследвания и технологично развитие на ЕС и програмите за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, България и Гърция, Програма "Здравеопазване и потребители" с Европейската служба за безопасност на храните (EFSA).

Учени от ССА са национални координатори или участници в 7 проекта по програма за европейско коопериране в науката и технологиите на европейския Сьюз (COST) - 7 броя, в областите "Храни и Земеделие" и "Науки за земята и околната среда".

В официалната сортова листа на страната до момента са вписани 340 сорта, притежание на академията и нейните структурни звена.

Научните продукти, сертифицирани от Патентното ведомство през 2018 и 2019 г. са за 28 броя сортове, хибриди и линии.