Кои са всъщност "Умните селища" (smart villages)?

И как в крайна сметка трябва да е умна системата им на финансиране, за да действат реално като такива, обяснява Едина Осако, основателна Е40 - консултантска фирма развитие на селските райони, работила за ЛИДЕР+ във Великобритания, както и в Европейската мрежа за развитие на селските райони.

Понятието ‘Smart Villages’ произлезе от членове на Европейския парламент и бързо се разпространи сред политическия речник в ЕС. Но кога всъщност едно село е "смарт", все още не е изцяло ясно, включително и на тези, които така често използват този термин. В същото време след редицата дискусии и ръководства, се откриха още повече въпроси относно дефиницията му.

Нашият опит, казва Осако, е, че местните общности са силно заинтересовани от новото движение „Умни селища" и нямат търпение да го използват за развитието на селището си. Но все още липсва яснота и сред тях за това кое е различното от това, което вече правят. За местните групи Лидер в Европа е особено трудно да разберат как подходът „Умни селища“ добавя стойност към техния бизнес. Най-важното е, че както засегнатите села, така и националните политици желаят практически съвети и конкретни предложения за това какво трябва да направят по по-различен начин.

Работната група на Европейската мрежа за развитие на селските райони - ЕМРСР през последните години е систематизирала серия от съвети относно какво да се избягва при дефиницията на "умните селища". Например свръхдефиниране (поставяне на прекалено много условия), както и поставянето на цифровите технологии като условие или дублиране на съществуващи стратегии и структури.

Успоредно с това, мрежата "Smart Village Network", която се създаде през 2018 г. (мрежа от "умните села", селски общности и местни асоциации), също предлагат подобни препоръки. Според тях, ние се нуждаем от дефиниция, която позволява на всички селища да могат да станат умни, т.е. доколко е "смарт" много зависи от спецификата на населено място в социален, икономически и екологичен контекст. Те твърдят, че „интелигентността“ не трябва да бъде свързана с цифрови предпоставки, за да могат да бъдат включени и селища, които биха могли да имат и други иновативни, подходящи на своите проблеми, решения. Определенията трябва да бъдат приобщаващи и гъвкави, казват те.

Същото мнение споделят и ЕМРСР: "Тъй като интелигентността е свързана именно с намирането на алтернативни решения, би било ограничително да се опитаме да ги определим предварително. Вместо да спорим за по-точното определение на равнище ЕС, по-добре е да използваме гъвкавостта, предлагана в новите стратегически планове на ОСП и да разработим критерии, адаптирани към различни национални и местни обстоятелства."

Все пак, след тези "какво да не използваме", не съществува ръководство, което да ни задоволи и да обясни как концепцията добавя стойност към съществуващите вече политически инструменти, и как да избегнем тая да стане толкова обща, че да стане безсмислена.

Засега твърде генерални остават твърденията, че "Умно селище" означава, че добавя стойност чрез разработване на стратегии, които се базират на местна визия за структурна промяна; или че се подкрепят колективни действия за конкретен локален проблем или възможност; или че предоставя по-бърза и гъвкава подкрепа на селските общности за колективни иновации; а още повече, че е сътрудничество между гражданското общество и публичното и частното партньорство.

Мнозина биха казали, че подобни концепции изобщо не са нови в развитието на селските райони (например същите управляват в продължение на много години ЛИДЕР, МИГ или ЕПИ- АГРИ - Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост). И трябва да бъдем по-конкретни за това как трябва да се правят селищата "умни" и как да се планират и прилагат в бъдещите политики за развитие на селските райони.

Какво да се подобри

Според мрежата на селата Smart Village Netwok „умните селища“ са уникална възможност в политиката, която можем да използваме само ако можем да излезем от зоната си на комфорт, да разгледаме критично опита си и да предоставим практически препоръки, които ни помагат да вървим напред. А те по опита на Осако са следните:

1. Представителите на местната общност трябва да бъдат много по-ангажирани в проектирането на политики за интелигентни села на ЕС и на национално ниво.

Даването на глас на малките населени места при разработването на политики, както и да се даде възможност за обмен между тях (включително използване на иновативни цифрови платформи) са основни мисии на мрежата Smart Village от самото начало. Повишаването на осведомеността сред селата относно новите възможности е ограничено и селата не са били достатъчно ангажирани в процеса. Освен това, добри примери от проекти на ЕМРСР или най-добри практики, разработени от проучването на Smart Eco-social Villages, все още не са достатъчно достъпниза тези, за които ще са най-много от полза.

2. Многофинансиран подход

Ключът към успеха на прилагането на "умните селища" ще бъде тогава, когато стратегиите за развитие на селските райони се подкрепят от множество фондове. Въпреки че ЛИДЕР е важен инструмент, финансирането му само по себе си не е достатъчно, за да постигне истински пробив в справянето с настоящите предизвикателства. Основната добавена стойност на концепцията „Умни селища“ се състои в потенциала й да мобилизира множество източници на финансиране за интегрирано развитие на селските райони.

3. Управляващите органи на различни фондове и програми трябва да се съберат възможно най-скоро (например под формата на работни групи) и да започнат да координират помежду си проектирането на подкрепяща политическа среда. Както и ЕМРСР предлага, засилването на връзките на селските общности с градското и регионалното развитие, трябва да се засили. Съответните заинтересовани страни, представляващи тези сектори и съответните инструменти на политиката, също трябва да бъдат ангажирани в дискусиите относно политиките за интелигентни селски райони, за да се гарантира интегриран подход.

В съответствие с принципа на партньорството, селата, селските групи (включително МИГ), сдруженията и местни представители трябва да бъдат пряко ангажирани в процеса на разработване на бъдещи програми и политики. Европейската комисия трябва да изпълни своето обещание и да ръководи и подкрепи всяка държава-членка, която е готова да експериментира с истинска многофинансирана рамка за подкрепа на интелигентни села.

4. Финансирането на умните селища трябва да се влее в едно място, така че бенефициентите да не трябва да мислят за кой фонд кандидатстват.

В идеалния случай части от различни фондове трябва да бъдат специално отделени за стратегии като "Умните селища". Това може да стане чрез пилотен подход, като се отдели сравнително малка част от съответните средства по експериментален начин. Това пилотно финансиране трябва да се "излее" в едно място, така че бенефициентите да не трябва да мислят за кой фонд да кандидатстват и какви правила да прилагат. Разграничаването и координирането на средствата не трябва да е грижа за селищата, а трябва да бъде осигурено чрез ефективна координация на управляващите органи (или посредническите органи) при администрирането на касата на интелигентните селски фондове.

Мрежата Smart Village Network вече е започнала да разработва съвместни инициативи със своите членове, за да допринесе за създаването на практически рамки на политиката за "Умно селище" в специфични местни и национални условия. Идеята е съветите от "опитните" села да бъдат разпространени пред по-широка публика.

Източник: arc2020.eu