Как да я направим и за кои растения е необходима?

Зимата наближава независимо дали ни се иска, или не. Само от мисълта за минусови температури, ни става студено и обмисляме как най-евтино и ефективно да се отопляваме.

А какво става с растенията в градината? Те не могат да избягат от студа. Затова всеки градинар трябва да помисли за зимна защина на чувствителните видове, докато времето още е хубаво. Не бива да се отлагат и предзимните резитби на декоративните храсти.

Защитата може да бъде проста или много сложна.

Материали има, и то разнообразни

От простичките мерки за защита, като загребването и мулчирането с клонки и слама, до сложните индивидуални структури около растенията с полиетилен или агрил разликата е голяма.

Факт е обаче, че всичко зависи от студоустойчивостта на конкретните видове и способността им да се възстановяват напролет.

Палмите например имат нужда от собствена зимна къщурка, а някои дори и от отопление. Няма шанс да оцелеят с едно просто мулчиране. Студоустойчивият банан пък има отлична възстановителна способност, но надземната маса отмира през студените месеци. При него мулчирането и загръщането на стъблото с растителни остатъци дават отлични резултати.

Влажната почва предпазва корените

Не забравяйте да полеете преди да замръзне

За да сработи защитата, трябва да вземат предвид много фактори.

Мулчирането и загръщането на стъблата с органична материя трябва да осигурява не само топлина, но и добра циркулация на въздуха, защото в противен случай може да се стигне до гниене. Полиетиленовите укрития също са колкото полезни, толкова и опасни в това отношение.

Важно условие за успешно презимуване е почвата да е мокра преди да замръзне. Влажната почва предпазва корените, защото задържа повече топлина от сухата.

Слънцето може да бъде опасно през зимата. Особено за вечнозелените или тези, които са засадени наскоро. Защитен екран ще реши проблема.От полза е и на ветровити места.

Мерки за розите

Присадката е най-чувствителна

Всички градинари знаят, че преди зимата розите се подрязват високо и се загребват. Това са мерките за защита при тях. А в някои райони дори не са наложителни.

В студените райони и високопланинските места се препоръчва заграбването да става не само с почва, но и с листа и клонки от иглолистни растения. Присадката трябва да бъде защитена от минусовите температури. Внимавайте какви листа използвате. Те не бива да са болни. Вземете почва за купчинката от друго място, за да не оголите млади коренчета.

Какво става обаче с щамбовите рози?

Присадката им е високо над почвата и няма как да бъде затрупана, а загребването в основата не е от кой знае каква полза.

Слабото им място е зоната на срастване между присадника и подложката.

Все пак има решения. Едно от тях е цялото растение да бъде наведено до нивото на почвата и да се затрупа с листа и почва. Голяма е опасността от пречупване на стъблото или събуждане на спящи пъпки от подложката.

Вторият вариант е загръщане на стъблото и короната със зебло или друга защитна материя. Около розовото мини дръвче може да се изгради цилиндър, който да се напълни с листа. Те ще послужат за изолация.

Независимо от всичко, с предпазните мерки не бива да се бърза, защото топлината може да подлъже растенията. Розите имат сравнително нестабилен покой. От друга страна не бива и да се закъснява. Навременното отстраняване на зимната защита напролет също е от голямо значение.

Сега се реже високо

За розите това правило важи с пълна сила

Предзимните резитби на декоративните храсти и дървета не са задължителни, но са препоръчителни.

Процедурата е повече с цел запазване или създаване на формата, почистване на преплетени и повредени клонки и поддържане на фитосанитарен порядък.

За чувствителните на мраз видове и тези с нестабилен покой резитбата се прави високо. Оставя се аванс. По този начин, дори някои стъбла или части от тях да измръзнат, остават резерви, от които напролет ще се развият нови клонки. За розите това правило важи с пълна сила, те се режат високо.

От известно време в света на градинарите тази резитба се избягва или се прилага само, ако се налага. Защо ли?

Някои храсти (и дървета) наесен хвърлят листата си, но запазват плодовете. Смята се, че щом плодовете узреят, растението насочва силите и хранителните вещества в обратна посока - към корените. Премахването на плодчетата би объркало посоката, то ще провокира нова вегетация.

От друга страна много от плодчетата и семенцата на декоративните служат за храна на птиците и дивите животни през зимата. Ако искаме в двора ни да кипи живот, ще оставим храна за малките приятелчета.