Има избор на модели за обвързана подкрепа

Могат да се въведат при желание и у нас, стига МЗХГ да узрее за реформа срещу статуквото за новия програмен период, твърдят от сектор плодове и зеленчуци

Диана Ванчева

Отново започна битката за бюджетите на новата ОСП след 2020 г.

Обвързаната подкрепа на равнище европейски дебат е във вихъра на споровете, признаха от МЗХГ.

В четвъртък миналата седмица зам.-министър Вергиния Кръстева отиде в Брюксел, където представители на аграрни министерства защитават елементи от позициите на държавите си и вече се водят по-горещи разговори.

Както е известно повечето страни от Южна и Източна Европа са застъпници да продължи обвързаната подкрепа за уязвими интензивни производства.

Защото по силата на различни обективни причини, по-кратко членство в ЕС и по-малък опит, още не са успяли да укрепят някои производства и да ги направят конкурентоспособни. Чехия например е от яростните защитници на това подпомагане. Франция и Италия също са "за".

На другия край на везната са старите, опитни и укрепнали в аграрно отношение държави. Те смятат, че обвързаното подпомагане вече е за зачеркване, защото изкривява помощта за фермерите и конкуренцията между тях и между държавите.

Такава е една Германия, пригласят й и някои северни членки, чието мнение заедно тежи в ЕК и думата им там се чува по-силно.

За новия програмен период те изказват категорично негативно отношение към обвързаната с производството подкрепа.

Разбираемо е, че техните фермери не са в положението на източните, и на българските производители на плодове и зеленчуци, които от години са във видимо по-неизгодната позиция заради което настояват, че без обвързана помощ няма да оцелеят, но искат нов по-справедлив национален модел.

Досега се видя на практика у нас, че от 2014 г., когато беше въведено обвързаното подпомагане, негативите му се повтарят, и изкривяванията - също. Което говори, че е време за смяна на модела.

Сектор плодове и зеленчуци обаче дружно твърди, че трудно ще се пребори не толкова с МЗХГ и неговата визия, колкото с по-едрото лоби, което получавайки пари на площ, не страда от неговите проблеми.

За никого не е тайна, че плодовете, зеленчуците са боледуващите сектори на България.

Отделно са необлагодетелствани от конкуренцията на южни съседи с по-ранно производство и по-евтина продукция на нашия пазар.

Заради това, че при нас не се взимат адекватни пазарни мерки за защита на производителите ни, все повече стопанства са отчаяни и градинарите заявяват, че са склонни да свиват бизнеса си. И то предимно средни и дребни, за които уж е предназначена помощта.

Според Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите, която е опитен експерт, специализирал мениджмънт и маркетинг, обучавала се в Германия, и в Холандия, субсидирането на сектор плодове и зеленчуци е сбъркано

Това се повтаря от години, но не е донесло полза за промяна.

Според съюзите и асоциациите от техния бранш е време за по-справедлив модел за подкрепа и да се отчита себестойността

Защото от влизането ни в ЕС фермерите с директни плащания на площ с лекота и яснота получават парите си на декар, а при градинарите е вечна мъка. Те си го обясняват много просто с това, че не са от едрите земеделци и нямат силно влияние в МЗХГ.

В цифри: субсидията при зърно покрива около 28-30% от себестойността, при зеленчуците - едва 1-2%, при плодовете - около 4-5%. Но какво от това, казва Милтенова.

За в."Български фермер" Мариана Милтенова и колегите й заявиха, че според техните експертизи обвързаното подпомагане у нас решава само частично проблемите им, което е нещо като "половината истина".

Освен това този вид подкрепа доказа, че не може да бъде икономически и счетоводно овладян.

Не подлежи и на адекватен контрол, заради което почти всяка година предизвиква едно или друго изкривяване по култури, на което ставахме свидетели.

Така че битката, която ще се води на европейската сцена за доказване на нуждата на България от обвързана подкрепа, явно първо трябва да се изведе у нас.

Милтенова е на мнение, че има модели, сред които може да се избера и да се въведат с новата ОСП.

Но за целта в България трябва да се направи по-радикална реформа на плащанията.

И старите държави членки на ЕС, прилагащи базисно плащане на стопанство, могат да станат за пример в това отношение.

В 17 страни имат т.нар. базисна подкрепа, но при останалите като нас също може да има избор.

Нищо не пречи например да помислим върху модел, при който плащанията на фермерите да се разделят в 3-4 пилона дава пример Милтенова.

Един - за зърнени и технически култури, друг - за плодове и зеленчуци, трети - за друга група култури, четвърти - за животновъдството.

И бюджетът за подпомагане да се разпредели между тези т.нар. пилони на база отглеждани площи във всяко стопанство.

Това е начин, при който подпомагането много ще се изясни и изчисти и няма да води до небалансираност и засягане на интересите на слабите сектори. А и ще възтържествува по-голяма справедливост при субсидирането.

Има и други модели, върху, които можем да помислим, и които ние градинарите предлагаме поне за един програмен период, за да се видят на практика резултатите, но според нея някои не искат да изпуснат кокала.

Производители на зеленчуци наскоро написаха писмо до в."Български фермер", в което казват, че също искат като зърнените стопани така лесно и просто да получават подкрепата си - на декар.

Докато твърдят, че бъркотията при тяхната обвързана подкрепа, им е дошла до гуша, заради десетки условности, които освен това се сменят с годините.

При доказването на продукция за реализация все някои намират вратички, представят документи и доказват продажби. И не е имало година, в която при отделни видове култури да не е имало злоупотреби, писаха ни от Новозагорско.

България е малка и всичко това се вижда, казаха и от средите на преработвателите. Но засега ефект няма, потвърдиха и от техния съюз.

Между другото преди 1-2 г. зърнени фермери се опитаха да отглеждат и плодове и зеленчуци. Но бързичко се отказаха заради многото изисквания и ниското подпомагане, споделиха някои и пред нас.

Така че досегашният български модел на обвързана подкрепа се оказа една "запазена марка"у нас, която няма аналог в други държави, подобни на нашата. По този начин той сам доказа немалката си доза несъстоятелност и това, че може да бъде изкривяван.

Въпреки немалко анализи, досегашните аграрни министри не събраха кураж да го променят. Това днес се пада на Десислава Танева.