Има избор на модели за обвързана подкрепа

16 октомври 2019
Агробизнес
5634
Няма снимка
Според Мариана Милтенова първо у нас трябва да се разбере, че обвързаната подкрепа в сегашния си вид върши работа отчасти и води до изкривявания
1 2 3 4
 

Могат да се въведат при желание и у нас, стига МЗХГ да узрее за реформа срещу статуквото за новия програмен период, твърдят от сектор плодове и зеленчуци

Диана Ванчева

Отново започна битката за бюджетите на новата ОСП след 2020 г.

Обвързаната подкрепа на равнище европейски дебат е във вихъра на споровете, признаха от МЗХГ.

В четвъртък миналата седмица зам.-министър Вергиния Кръстева отиде в Брюксел, където представители на аграрни министерства защитават елементи от позициите на държавите си и вече се водят по-горещи разговори.

Както е известно повечето страни от Южна и Източна Европа са застъпници да продължи обвързаната подкрепа за уязвими интензивни производства.

Защото по силата на различни обективни причини, по-кратко членство в ЕС и по-малък опит, още не са успяли да укрепят някои производства и да ги направят конкурентоспособни. Чехия например е от яростните защитници на това подпомагане. Франция и Италия също са "за".

На другия край на везната са старите, опитни и укрепнали в аграрно отношение държави. Те смятат, че обвързаното подпомагане вече е за зачеркване, защото изкривява помощта за фермерите и конкуренцията между тях и между държавите.

Такава е една Германия, пригласят й и някои северни членки, чието мнение заедно тежи в ЕК и думата им там се чува по-силно.

За новия програмен период те изказват категорично негативно отношение към обвързаната с производството подкрепа.

Разбираемо е, че техните фермери не са в положението на източните, и на българските производители на плодове и зеленчуци, които от години са във видимо по-неизгодната позиция заради което настояват, че без обвързана помощ няма да оцелеят, но искат нов по-справедлив национален модел.

Досега се видя на практика у нас, че от 2014 г., когато беше въведено обвързаното подпомагане, негативите му се повтарят, и изкривяванията - също. Което говори, че е време за смяна на модела.

Сектор плодове и зеленчуци обаче дружно твърди, че трудно ще се пребори не толкова с МЗХГ и неговата визия, колкото с по-едрото лоби, което получавайки пари на площ, не страда от неговите проблеми.

За никого не е тайна, че плодовете, зеленчуците са боледуващите сектори на България.

Отделно са необлагодетелствани от конкуренцията на южни съседи с по-ранно производство и по-евтина продукция на нашия пазар.

Заради това, че при нас не се взимат адекватни пазарни мерки за защита на производителите ни, все повече стопанства са отчаяни и градинарите заявяват, че са склонни да свиват бизнеса си. И то предимно средни и дребни, за които уж е предназначена помощта.

Според Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите, която е опитен експерт, специализирал мениджмънт и маркетинг, обучавала се в Германия, и в Холандия, субсидирането на сектор плодове и зеленчуци е сбъркано

Това се повтаря от години, но не е донесло полза за промяна.

Според съюзите и асоциациите от техния бранш е време за по-справедлив модел за подкрепа и да се отчита себестойността

Защото от влизането ни в ЕС фермерите с директни плащания на площ с лекота и яснота получават парите си на декар, а при градинарите е вечна мъка. Те си го обясняват много просто с това, че не са от едрите земеделци и нямат силно влияние в МЗХГ.

В цифри: субсидията при зърно покрива около 28-30% от себестойността, при зеленчуците - едва 1-2%, при плодовете - около 4-5%. Но какво от това, казва Милтенова.

За в."Български фермер" Мариана Милтенова и колегите й заявиха, че според техните експертизи обвързаното подпомагане у нас решава само частично проблемите им, което е нещо като "половината истина".

Освен това този вид подкрепа доказа, че не може да бъде икономически и счетоводно овладян.

Не подлежи и на адекватен контрол, заради което почти всяка година предизвиква едно или друго изкривяване по култури, на което ставахме свидетели.

Така че битката, която ще се води на европейската сцена за доказване на нуждата на България от обвързана подкрепа, явно първо трябва да се изведе у нас.

Милтенова е на мнение, че има модели, сред които може да се избера и да се въведат с новата ОСП.

Но за целта в България трябва да се направи по-радикална реформа на плащанията.

И старите държави членки на ЕС, прилагащи базисно плащане на стопанство, могат да станат за пример в това отношение.

В 17 страни имат т.нар. базисна подкрепа, но при останалите като нас също може да има избор.

Нищо не пречи например да помислим върху модел, при който плащанията на фермерите да се разделят в 3-4 пилона дава пример Милтенова.

Един - за зърнени и технически култури, друг - за плодове и зеленчуци, трети - за друга група култури, четвърти - за животновъдството.

И бюджетът за подпомагане да се разпредели между тези т.нар. пилони на база отглеждани площи във всяко стопанство.

Това е начин, при който подпомагането много ще се изясни и изчисти и няма да води до небалансираност и засягане на интересите на слабите сектори. А и ще възтържествува по-голяма справедливост при субсидирането.

Има и други модели, върху, които можем да помислим, и които ние градинарите предлагаме поне за един програмен период, за да се видят на практика резултатите, но според нея някои не искат да изпуснат кокала.

Производители на зеленчуци наскоро написаха писмо до в."Български фермер", в което казват, че също искат като зърнените стопани така лесно и просто да получават подкрепата си - на декар.

Докато твърдят, че бъркотията при тяхната обвързана подкрепа, им е дошла до гуша, заради десетки условности, които освен това се сменят с годините.

При доказването на продукция за реализация все някои намират вратички, представят документи и доказват продажби. И не е имало година, в която при отделни видове култури да не е имало злоупотреби, писаха ни от Новозагорско.

България е малка и всичко това се вижда, казаха и от средите на преработвателите. Но засега ефект няма, потвърдиха и от техния съюз.

Между другото преди 1-2 г. зърнени фермери се опитаха да отглеждат и плодове и зеленчуци. Но бързичко се отказаха заради многото изисквания и ниското подпомагане, споделиха някои и пред нас.

Така че досегашният български модел на обвързана подкрепа се оказа една "запазена марка"у нас, която няма аналог в други държави, подобни на нашата. По този начин той сам доказа немалката си доза несъстоятелност и това, че може да бъде изкривяван.

Въпреки немалко анализи, досегашните аграрни министри не събраха кураж да го променят. Това днес се пада на Десислава Танева.

Още от Агробизнес
0

ДФ „Земеделие“ преведе близо 2,7 млн. лева (2 668 295 лв.) на 247 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., съобщиха от фонда

0

Сеитбата на маслодаен слънчоглед и царевица за зърно продължава да се движи с по-бързи темпове спрямо предходната година. Към края на май 2020 г. засетите площи с двете пролетни култури са съответно

0

ДФ „Земеделие“ преведе над 74 млн. лв. (74 270 138 лв.) по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидии получиха 56 595 земеделски стопани, съобщиха от фонда

0

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) отвори приеми на проектни предложения по три извънредни мерки от Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 г. на стойност 17 млн

0

Като цяло вносът на органични селскостопански и хранителни продукти остава стабилен в периода между 2018 г. и 2019. По отношение на продуктите през 2019 г

Последни новини
0

През следващото денонощие със слаб до умерен, в Източна България и северно от планините с умерен до силен вятър от юг-югозапад, ще се пренася топъл въздух

0

Пържено пиле, маринован червен лук и сос от таратор Продукти: 2 листа тънък арменски хляб (лаваш), кисели (мариновани) краставици, натурално кисело мляко, пилешко филе на скара

0

Много засищащ и лесен за приготвяне Продукти: 500 г агнешка кайма, 500 мл бульон, 2 суп. лъж. брашно, морков, 130 мл прясна мляко, 50 г масло, 700 г картофи, 2 суп. лъж. доматена паста, 1 суп. лъж

0

21 кланици, изкупили 40 845 животни от местни фермери, заявиха участие в схемата de minimis за реализация на българско агнешко месо в търговската мрежа на страната през 2020 г

0

Държавен фонд „Земеделие“ преведе над 74 млн. лв. по Схемата за единно плащане на площ. Субсидии получиха 56 595 земеделски стопани. Окончателното плащане е направено след актуализация на данните в

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Ако почерняват, трудно ще ги спасите. Късните мразове са опасни за картофите. Ако са само оклюмали, опитайте бързо да ги подхраните с листен тор.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

“Февруари” - четвъртата пълнометражна лента на режисьора Камен Калев, влезе в официалната селекция на филмовия фестивал в Кан. Макар той да не се провежда тази година заради пандемията, организаторите на престижния форум решиха да посочат лентите, спечелили вниманието им, и така да проправят пътя им към други фестивали и да улеснят

Седем души решават кога какво да се печата и в какъв тираж На 4 юни българският лев стана на 140 години. Той е определен за национална валута с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България на 4 юни 1880 г. Тогава е приравнен към златния френски франк. Още близо 6 години обаче разплащанията у нас се правят с турски

“Да дойдат в дъжд, в кал, да легнат до мен на брусфора и да ги видим колко са добри.” Така, леко обиден, министърът на отбраната Красимир Каракачанов коментира най-новата серия от колажи с образа му, които обикалят интернет в последните дни, след като той се включи в стрелби на полигона край шуменското село Марково