11° C, разкъсана облачност
Как се подобрява биосигурността чрез реорганизация на маршрута на животновозите
Кармен Алонсо, Тим Снайдер Университет на Минесота - САЩ
Анализът на движението на животновозите може да намали генерално риска от кръстосано заразяване в свинефермата, като по този начин се намалят проблемите със заболяванията.
Ако не се смята попадането в стадото на заразени с вируса на АЧС животни (т.е. предаване от свиня на свиня) внасянето на болести чрез микроби на фомити (механични, неживи или пасивни вектори), т.е. кръстосаното заразяване (крос-контаминация), се смята за един от най-големите рискове за проникване на смъртоносното за свине заболяване във фермата.
Животновозите (превозващи живи и мъртви свине), ремонтните бригади, снабдяването - всичко това се налага да се мести от една производствена площадка на друга и от едно помещение в друго.
Животновозите са най-големите и най-мръсни фомити. Ако се пренебрегне обеззаразяването след предполагащи висока степен на риск събития като посещение на свиневъдните помещения с нисък ветеринарен статус, места за складиране и утилизация на трупове на животни и/или кланици, то опасността от попадане на зараза в животновъдното помещение нараства съществено.
И въпреки че свиневъдният отрасъл все повече инвестира в усъвършенствани системи за измиване и дезинфекция на транспортните средства (включващи сушене и обеззаразяване с висока температура), постигането всички транспортни средства на свинефермата да бъдат "чисти" все още е проблемно.
Анализът и реорганизацията на маршрутите на движение на животновозите могат значително да намалят риска от пренос на заболявания, свързани с тяхното движение.
Ще ви разкажем как в свинекомплекс в Североизточна Испания анализирахме маршрута на движение на животновозите и като това помогна за реорганизацията му и за внасяне на други промени в системата за биобезопасност.
Свинекомплексът извършва опрасване и угояване на обща територия (сн. 1). Свинете се преместват на 3 отделни производствени етапа - опрасване-отбиване, подрастващи и угояване. За преместването на животните се използват животновози: собствени - вътрешни, и наемани - външни.
Анализирахме биобезопасността на свинекомплекса с помощта на спътникови снимки. Акцентирахме на следните аспекти:
1. План на фермата (предназначение на всяка сграда; разположение на фуражните силози; местата на влизане на снабдяващия транспорт; входве/изходи за персонала; точки на товарене/разтоварване на животните).
2. Маршрути на транспортните средства (коли на работници/посетители; наети/собствени животновози, фуражовози, снабдяване, сервизни служби). Тук се се спрем на маршрута на животновозите.
3. Конструкция и използване на товарните рампи (товарене, разтоварване или двата вида движение на едно и също място).
Веднага видяхме, че схемата на движение на външния и на вътрешния транспорт за преместване на животните се наслагват, като при това се използват едни и същи рампи. Стандартът от гледна точка на биобезопасността е използването на два типа рампи
Как ще се използват зависи от типа на пренатоварваните животни и от степента на чистота на животновозите. Те се делят на:
рампа за вътрешния поток животни: предназначени изключително за товаране/разтоварване на животни (например прасета - от опрасването към подрастването, от подрастването към угояването, за отгледаните във фермата ремонтни подрастващи животни в помещението за адаптация) или за постъпващите ремонтни животни с висок здравословен статус (произвеждани във фермата), като достъп до тях трябва да имат само вътрешните животновози, които не се използват извън границите на фермата;
рампа за разтоварване на животни за навън: разположена далеч от предната рампа, за да не се допусне кръстосано заразяване; трябва да се използва само за разтоварване на реализирани стокови и бракувани животни, като контакт с тях трябва да имат само наети животновози.
Предложихме нов маршрут на движение на животновозите, както и много важната за биосигурността промяна - изграждането на 4 нови коридора, за да може ясно да се отделят вътрешните от външните транспортни потоци (сн. 4 и 5).
Предложеното решение включваше няколко платформи (сн.4), в които за насочване на потока свине към старата рампа (за вътрешни премествания) или към новите рампи (за разтоварване за навън) се използваха врати. Такава платформа помогна пространствено да се разделят маршрутите на животновозите и намали значително риска от кръстосано заразяване.
Друга важна промяна беше изграждането на допълнителна ограда и врати, които биха предотвратили неправилното използване на различни пътища вътре и около фермата.
Въпреки че рискът от кръстосано заразяване беше намален (сн. 7), оградата в някои места не осигуряваше пълно предотвратяване на движението между чистата и мръсната зона. В новата схема някои силози бяха преместени по-близо до оградата, за може на фуражовозите да не им се налага на навлизат в периметъра.
Тук показахме само промяната при преместване на животните и предлаганите подобрения. На практика беше направен анализ на целия трафик, като бяха дадени препоръки и за персонала, снабдяването и бригадите за техническо обслужване.
Коментари