Шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите пред в. "Български фермер": Държим занапред да се казват нещата така, както са.

Интервю на Диана Ванчева

Зърнопроизводството - реалност и възможности след 2020 година. Тази много важна, сложна и претенциозна тема избра НАЗ /Националната асоциация на зърнопроизводителите/ за своя авторитетен традиционен форум, който ще се проведе и тази година в края на ноември - с присъствие на високо национално и европейско равнище.

По този повод разговаряме с Костадин Костадинов, шеф на управителния съвет на организацията, за да разберем къде е според него днес мястото на родното производство на зърно и къде производителите го виждат в близкото бъдеще - след 2020 година.

А и какви претенции имат към вътрешната, и отчасти европейска аграрна политика.

. Господин Костадинов, какво означава избраната от вашата организация тема и какво залагате да решите с нея?

- В живата реалност и днешната ни аграрна практика трябва най-накрая да се види и открои за следващия период на ОСП къде сме ние като сектор в България и в ЕС

Да се отчете колко сме конкурентни спрямо производителите от другите страни и съседите, и какво искаме.

Държим да си кажем в България кой какво постига и кой носи другите на гръб.

Асоциацията ни от доста време участва в разработването на това, което ще предложим да влезе в стратегическия план. Работим във всички тематични групи в МЗХГ. Благодарни сме, че сме приети и канени там, защото не желаем всичко да се случва както доскоро - т.е. да се решава и пише на бюро без нас, без да знаем, и съответно да има разминавания в статистиката. Държим занапред да се казват нещата така, както са.

Например, очакваме да чуем и данните за обвързаната подкрепа

Там се говори за 50% нарушения, така ли е?, Щом има производство, трябва и да те контролират.

. Зърнопроизводителите у нас в какво са водещи?

- Никой не ни е питал какви практики използваме, с какви технологии и машини. Дори и науката ни не познава добре реалността в зърнените ниви.

Например за минималните обработки, които наши колеги прилагат, бяхме канени в други държави. Запознахме земеделската камара в Чехия, където харесаха и взеха опита ни, за да го разработят за стратегическия си план за след 2020 година.

С практиките, които прилагаме, могат да се похвалят само една-две държави в ЕС.

. Ако говорим за отиващата си стопанска година, тя е почти приключена, или на 90%, каква е равносметката ви?

- Оценяваме я като трудна.

Беше неблагоприятна в климатично отношение година, което между другото продължава да е факт, макар че малко заваля.

По места от юли насам имахме най-много по 80 л дъжд на кв.метър, разбирате какво означава тази засуха за фермерите, които трябва и да сеят. Сега се надяваме на влага, но достатъчна.

. По принцип най-важните неща за земеделските производители се оказват пазарът и цените - как са нещата в това отношение сега?

- Засега зърнената реколта общо взето стои по складовете и има застой на пазара.

Цените са по-ниски от миналата година и допреди дни няма никакво движение на борсите.

В последните дни пшеницата малко се поотлепи от ценово дъно, но малко и пак реални сделки няма.

Голяма част от фермерите се чудят какво да правят с пшениченото зърно

на фона на липса на купувачи и продължаващ натиск върху цените.

. Тоест не е розово положението? А с кампанията за есенната сеитба пак ли е така?

- Може да се каже, че кампанията вече тече, но по места - различно. Пак зависи от времето, което е сухо и много по-трудно се обработват площите, и много по-често машините се трошат. Тоест очакваме и трудна сеитба

Добруджанската земя в момента е от най-сухите. Там колегите очакват също нова динамична година с много предизвикателства, като тези, които имаха през тази година.

А тя беше твърде пъстра и динамична и с големи различия по области, които определят и добивите, и финансовите резултати. Северозападна България може да се похвали с добра пшеница и царевица, рапицата беше разорана на много места.

. Започвате ли да говорите на националния си форум за нов модел на защита на доходите на фермерите у нас, ще пледирате ли за него, ще дадете ли предложения?

- Да. Имаме предвид различни модели - проучваме ги. В основните си разновидности биват американски и европейски, но изборът много зависи и от водената от държавата политика в аграрния сектор.

Преди години, именно ние от НАЗ, бяхме от първите, които воювахме за застраховки и защита на доходите по подобие на американските фермери.

Но тогва се оказа невъзможно за нас, защото голяма част от земеделските производители дори не подаваха данъчни декларации и не бяха регистрирани. А по евроизисквания трябваха 5 г. исторически подход - т.е. наличие на доходи и разходи, за да докажеш на тази база какво си изгубил в дадена година.

Не се получи, а това е добър вариант, който ти позволява при труден и провален сезон да не фалира стопанството ти.

По подобен модел се работи и във Франция, може да стане и у нас, но зависи от националната политика.

Трябва всички заети с агробизнес - и малки, и големи, да бъдат регистрирани земеделски производители - как иначе ще имат история и ще искат да получават помощи от държавата и ЕС, без да докажат какво са изкарвали.

. Друг начин за защита на доходите са застраховките, и там не потръгна? Защо?

- Защото колегите нямат доверие на застрахователните компании

По тази причина дори смятаме да предложим нещо малко по-революционно - да се прави нов тип застраховане на база на сателитни снимки.

Имаме намерение и да направим първото презентиране у нас за Източна Европа, на застрахователен модел, който лесно можем да усвоим. Той работи в Холандия и Германия.

. А защо българските производители получават субсидии, а в същото време не са длъжни да застраховат площите, редно ли е?

- Както казах, защото нямат доверие, а застраховането е 30% доверие.

У нас производителите, които получават субсидия не са длъжни да се застраховат и само който желае, го прави. Защото виждаме, че като стане белята, идват застрахователите и не се стремят обективно да преценят колко щети си понесъл, а ти казват: Ще се оправим в съда.

И влизаш в един кръг от юристи, дела, плащания, съдилища. Затова активно търсим модел да се избяга от българските застрахователи и субективният фактор да изчезне, и да потърсим европейските.

Нов мониторинг на зърнения пазар у нас

Нов проект за изменение на наредбата за мониторинг на пазара на зърно внесе зам.-министър Чавдар Маринов.

Промените са изработени от работна група в МЗХГ и произтичат от изменененията и допълненията на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти в ЕС.

Те предвиждат специализираната администрация в агроминистерството да води и поддържа, както и досега,

публичен електронен регистър на обектите за съхранение на зърно

Земеделските производители вече само веднъж годишно в определен срок ще подават декларация за произведеното количество зърно по видове, а не както досега на всеки 3 месеца.

Занапред ще се публикува на интернет страницата на Министерство на земеделието седмичен обзор за състоянието на зърнените пазари и движението на зърно в страната. Както и месечен оперативен баланс на зърнени и маслодайни в страната.

Ще има и месечен международен обзор на пазарите на зърнени и маслодайни култури, годишна информация за качеството на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и оризова арпа.

Декларации ще подават и предприятията за преработка на зърно

От тях ще се изискват тримесечни декларации за количествата, преработени по видове.

Ще се прави мониторинг и на пристанищата, от които се извършва износ, внос и вътрешнообщностни доставки - чрез ежеседмична информация по електронен път за направлението, вида и количеството изнесено и внесено зърно.