След като публикувахме статията "Пречат ли любителите пчелари на професионалистите", днес ще обсъдим какви са резултатите от нея. Още в началото на материала заявихме, че нямаме за цел да разделяме сектора и да създаваме излишно напрежение. В хода на разговора дори стана ясно, че причината за проблемите не са хоби пчеларите. Уточнихме, че те са важен фактор. Въпреки това, в социалните мрежи се изписа много по темата. Коментарите поеха в различни посоки и очертаха различни позиции, които далеч не бяха само на два полюса. Темата се изкриви, като различни хора припознаха себе си в различни роли. Те сами си измисляха дефиниции за любители и професионални пчелари. Измисляха си различни критерии, по които ги групираха и разделиха, макар в нашия материал изобщо да нямаше такива критерии за разграничаване, уточняват от savetivzemedelieto.bg.

Едни ги групираха на база умения, други на база стаж, трети според броя отглеждани пчелни семейства. Впечатление направи дискусия, която се разви в една от пчеларските групи. В нея един от членовете й постави въпроса, манипулирайки темата, като умишлено насочи внимание срещу пенсионерите. Нещо, което никога не сме споменавали. Въпреки това, човекът умишлено подклаждаше недоволството, провокирайки останалите през няколко коментара и отново насочвайки ги срещу пенсионерите.

Затова продължаваме оттам, от където спряхме. Продължаваме дискусията си с Калоян Кисов в опит да внесем повече яснота върху проблема и да обсъдим защо пчеларите се манипулират и злословят един срещу друг.

– Г-н Кисов, предната дискусия завършихте с думите, че пчеларите трябва да намерят общ език помежду си, за да разрешат проблемите си. Смятате ли, че това е възможно?

- По принцип съм разделен на две. Смятам, че е възможно и невъзможно. Така или иначе проблемите, които имат едните, ще ги имат и другите. Да се надяваме, че с времето ще узреят и ще осъзнаят, че проблеми могат да се решат. За жалост, за да се случи това, всеки трябва да превъзмогне себе си и да чуе думите на другия, за да може да оцени доколко се припокриват с неговите. Най-важно е, че всеки трябва да заеме една позиция – позицията на пчеларите.

– В много от коментарите присъстваха две думи – „злоба“ и „завист“. Защо пчеларите се нахвърлят така помежду си?

- Злобата и завистта в сектор пчеларство са изключително големи. Колкото и обществото да твърди, че пчеларите са едни културни, мили хора, в последните години се наблюдава следното: българският пчелар е щастлив когато се събуди сутрин и има кого да мрази. А това е изключително негативно. Лошото е, че заради всички тези проблеми, които има в пчеларството, независимо в каква насока са, пчеларите винаги обвиняват някой друг. Никой никога не търси проблема в себе си. Но преди да злобееш и да завиждаш трябва да се огледаш и да се замислиш какво ти си направил, за да промениш ситуацията, в която се намираш и с какво си помогнал на другите. След това можеш да се замислиш дали е разумно да злобееш и да завиждаш.

– След като коментирахме пречат ли любителите пчелари на професионалистите, много хора казаха за Вас, че визирайки себе си като професионалист, Вие също обвинявате другите пчелари за проблемите в сектора и за ниската изкупна цена. Разяснете все пак как разделихте пчеларите на професионалисти и хоби пчелари?

- По принцип разделението на пчеларите на професионалисти и хоби е реално. Под определението „професионалист" имам предвид човек с професия. Човек, който се занимава само с това. Това за мен означава, че този човек се издържа от пчеларство. Тези хора, които се занимават само с пчеларството за жалост са малко. Тези хора се издържат на 100 % само от пчеларство. Не искам да звучи банално, но животът им е отдаден на пчеларството. Това за мен това са професионалисти. А много от колегите упражняват пчеларството като хоби. Хобито е за събота и за неделя, понякога и в отпуската.

– Много от хората прочетоха „хоби пчелар“ като некомпетентен пчелар, като човек, който не разбира от пчеларство. Това ли имахте предвид?

- Никога не съм използвал терминологията, за да нарека някой некомпетентен пчелар. Това ако е извадено от контекста на мои думи или нечии други е изключително грубо. Ако някой се е припознал в такива думи, това не е мой проблем. Аз никога не съм използвал персонално това нещо и тази реплика.

– А какъв ви е проблемът с пенсионерите и възрастните пчелари?

- Аз нямам никакъв проблем с пенсионерите и възрастните пчелари. Имам доста приятели, възрастни хора, които се занимават с пчеларство като професионалисти и като хоби. На мен не са ми проблем. Ако на някой са му проблем и иска да ескалира напрежение между тях и между другите е абсолютно нелогично. Много голям процент от хората, които се занимават с пчеларство са възрастни хора, дори и хора, които са в пенсия. Те на кого пречат? Ако някой създава напрежение, това е негова отговорност, не моя.

– В една от дискусиите предложиха замяна на „професионален пчелар“ с „програмаджия“. Съгласен ли сте и бихте ли ги заменил?

- Аз лично не бих ги заменил в никакъв случай. Има доста хора, които са използвали програмата за пчеларство. Използвали са еврофондове, за да създават стопанства и да развиват пчеларството в различни аспекти. Този израз е изключително неграмотен. В крайна сметка всеки преценява как да използва средствата си и еврофинансирането. Това, че някой не се е възползвал от финансиране означава, че не е имал нужда или не е имал възможност. Никой не му е виновен, че някой друг се е възползвал. Всеки си носи персонална отговорност за правилната употребата и насочване на средства. Затова си има и органи, които контролират това. Ако някой се е възползвал от финансиране и не е успял да се реализира като пчелар, това означава, че е достатъчно некадърен, за да се провали. Да наричаш някой пчелар „програмаджия“ е изключително глупаво и създава сериозно социално напрежение.

– Покрай коментарите за професионалисти и хоби, много от пчеларите се засегнаха и започнаха да твърдят, че хоби пчеларите произвеждат в пъти по качествен мед от този на професионалистите. На кого медът е по-хубав?

- Това може да е така, може и да не е така. Много е лесно да говорим колко ти е хубав медът. Всеки може да каже, че неговото е най-хубаво. На село има приказка, че нашето прасе в нашата кочина е най-хубаво, на комшията е хилаво. Само че, ние пчеларите произвеждаме хранителен продукт, който от питата през центрофугата влиза в тенекията. От тенекията може да постъпи директно в устата на потребителя. Смея да твърдя, че хигиената при добиване и складиране на продукция при някои от пчеларите е под всякаква критика.

– Защо мислите така?

- Най-малко заради обикновените хигиенни условия. Извинявам се, но дори едно ходене до тоалетна трябва да бъде съпроводено с измиване на ръцете и дезинфекция. Грубо звучи, но е факт. Много често има снимки на центрофуги, които са боядисани с блажна боя. Прекрасно колеги, но ние сме в 21-ви век и иноксовите съдове не са толкова скъпи. Много често се засича да се продава пчелен мед в буркани с етикети и капачки от кисели краставички. Един буркан в България струва 27 стотинки на едро, 35 стотинки на дребно. Една капачка е от 7 стотинки на едро до 15 стотинки на дребно. Не е толкова трудно да се използват чисти съдове, не е толкова трудно да се използват иноксови центрофуги. Не е толкова трудно да се използват хубави, чисти пластмасови съдове за хранително-вкусовата промишленост или чисто нови тенекии. Всеки един човек, който се занимава професионално с пчеларство, трябва се старае да създава модерни и хигиенни условия за добиване и съхранение на меда, за разлика от някои от по-малките стопанства. Реално спорен е въпросът, но 90 % от хората, които се занимават професионално с пчеларство разполагат със сертификати за качество и контролират хигиената в помещенията си.

– Обвиниха ви, че с подобни изказвания целите да разедините сектора. Каква всъщност е целта на коментарите ви до момента?

- Никога не съм имал за цел да разединявам сектора или да създавам социално напрежение. Ни най-малко. Имам за цел точно обратното – секторът да бъде спокоен. За да стане това обаче реших да възбудя дискусия, мислене, за да се огледаме час по-скоро какви са ни проблеми на нас, самите пчелари. Това, че някой се е припознал в конкретен образ, който аз съм изрисувал с думи – това не е мой проблем. Това си е изцяло негов проблем. Щом една личност се припознава в проблематичен образ, това означава, че точно там има проблем. Ето тук е мястото да се върнем в началото на разговора, че всички трябва да се огледаме какво сме направили и как сме го направили, за да разберем къде са ни проблемите. Аз нямам интерес да разединявам и да унищожавам сектора, както се коментираше. Това е изключително грозно. Все пак съм потомствен пчелар и се занимавам професионално с пчеларство от над 20 години, израснал съм между пчели. Аз не искам да унищожавам сектора, но искам секторът да стане по-добър за нас, пчеларите, да имаме по-добри изкупни цени, да имаме по-добри условия на труд. Не само да мрънкаме и да пишем, че нашата продукция била евтина, а всичко останало било скъпо. Ние сме си го направили така.

– В същото време обаче твърдите, че очаквате секторът да се сгромоляса.

- Все още го очаквам. Самите хора в сектора не мислят какви са им проблемите. В повечето случаи хората, които с лека ръка ще излязат от сектора, няма да са тези, които ще се борят за него. За сектора ще се борят хора като мен, които прекалено дълго са се занимавали с пчеларство, потомствени пчелари и хора, които са с достатъчно големи инвестиции, които искат да ги защитят.

– Борбата ще е доста трудна, не мислите ли?

- Няма да е лесно. Реално обаче всеки има право на избор дали да продължи да инвестира в този сектор, да се бори за него и да го направи по-добър. Всеки сам ще реши дали и как да си реши проблемите и да спи спокойно. Никой няма да го задължи. Въпросът е, че ние, пчеларите, в момента не искаме да застанем пред себе си и да признаем, че сме сгрешили, че сме безотговорни. Безотговорни сме, защото не сме единни. Ако бяхме единни, тези проблеми нямаше да ги има. Ако бяхме единни, никойнямаше да може да ни пипне с пръст.

– Ще се откажете ли? 

- Не, няма да се откажа. Това съм работил и това ще работя. Въпросът, който стои пред мен, е дали ще оставя това на сина си. Затова всеки трябва да се замисли какво ще остави след себе си.