Заклеймяван за плевел, а всъщност е ценна билка

Plantago major не е просто досаден плевел, за какъвто го смятат всички. Той е безценна билка, за чиито качества много рядко се замисляме. Все пак е редно да оценим борбата му за съществуване и да му отдадем нужното внимание. Най-вероятно го има във всеки двор и градина, край пътя, между плочките на тротоара и къде ли още не. Най-вероятно вие го унищожавате и хвърляте. А той може да ви потрябва.

И в този ред на мисли, не е ли редно да преосмислим разбиранията си за плевелите? Има защо!

Глухарчето е полезно, тученицата и солидагото също, а има и още. А сега ще се опитаме да ви убедим, че и живовлякът има място сред тях.

Може да хвърли десетки хиляди семена

Широколистният живовляк е толкова разпространен, че само у нас има доста имена, а да не говорим за чужбина. Жилавец, петложилка, бърда- у нас, а змийски плевел (от англ. Snakeweed, защото се смята, че неутрализира отровата на гърмяща змия, може би) и др.

Плантагото образува розетка от листа с характерна форма и добре изразено жилкуване. Коренището е късо, а съцветията могат да достигнат височина до и над 15 см. Цветчетата се опрашват с помощта на вятъра. Едно растение може да образува 20 000 семена с отлична кълняемост, което автоматично превръща живовляка в плевел за градинарите.

Растението е разпространено повсеместно в Европа, Азия и още много места по света.

Използва се цялото растение

Има широк спектър на действие при редица оплаквания

Билката се употребява предимно под формата на запарки и лапи. Използват се листата и корените, а също и семената. Листата могат да се консумират в свежо състояние, но имат горчив вкус и първо трябва да се махнат жилките.

Известно е, че жилавецът има утвърдено действие при редица здравословни проблеми. В него се съдържат вит. С, К, А, В и др., както и киселини, соли, полизахариди, дъбилни вещества. Действието му е широкоспектърно, като доказано повлиява добре проблеми с храносмилателната и дихателната система, заболявания на черния дроб и бъбреците, помага при химиотерапия, диабет, а не на последно място - при кожни проблеми- от обикновен сърбеж, до ухапвания от насекоми и мокреещи, трудно зарастващи рани. Изплакване на устната кухина с отвара от билката успокоява зъбобол, афти, възпалени венци. Има действие и върху кръвното налягане, болки в ушите, хемороиди.

Plantago major е познат на фармацията, козметиката и кулинарията. 

Отглеждането не е трудно

Може да се впише във всяка градина

Колкото и странно да изглежда, ще обсъдим и култивирането на плевела Plantago major. Ако го имате в двора си, знаете, че може да расте дори между фугите на плочките. Следователно не се изискват кой знае какви усилия, за да го отглеждате умишлено.

Мястото на живовляка е на слънце, а към почвата не е придирчив. Ако не искате да се разпространява сам из градината, просто почиствайте цветоносните стъбълца. Със семена можете да се сдобиете буквално от всякъде. За да покълнат им е необходим период на студ (стратификация).

Листата и корените могат да се използват почти през цялата година. Важно е да сте сигурни, че мястото от където ги берете е чисто (без достъп на животни, далеч от автомобилни пътища, не е третирано с химични препарати, като хербициди, например). Та, какво по-сигурно от това да си го отгледате сами.

Между другото, вече има сортове с пурпурни и двуцветни листа, които чудесно се вписват в декоративната градина.

И накрая, но не на последно място, при употреба на каквато и да е билка с цел лечение, задължително се консултирайте със специалист. Конкретно жилавецът не бива да се консумира от бременни жени и хора с проблеми с кръвта.

Плевелите могат да бъдат и полезни

А не на последно място и вкусни

Има огромен избор за това какво да отглеждаме, с какво да се храними как да го приготвяме. И все пак ето няколко нарочени растения, които унищожаваме без да знаем, че са дори по-хранителни от зеленчуците в магазина. Най-хубавото е, че са безплатни, или с други думи, постоянно са на промоция, без да има уловки.

Врабчови чревца (Stellaria media) е онази досадна, стелеща се трева с крехки стъбълца и бели цветчета. Изниква от нищото навсякъде и още преди да е достигнала сантиметър, цъфти и хвърля семена.

Е, не можем да не признаем, че ако се абстрахираме от натрапчивата ѝ природа е доста нежна и красива. Тя е отличен източник на вит. А, С и D, както и желязо, калций, калий, фосфор и цинк. На вкус е много подобна на спанака. Стръкчетата имат обезболяващ ефект при наранявания на кожата и лигавиците, помагат при ставни болки, действат противовъзпалително и антисептично, успокояват възпаления на дихателните, храносмилателните и пикочните пътища. Препоръчват се за лечение на подагра, ревматизъм, артрит. Билката се използва най-вече под формата на запарки, топли лапи, а в кулинарията намира място в супи, сандвичи и салати.

Синя жлъчка (Cichorium intybus) е многогодишно растение, чийто вретеновиден корен съдържа инулин.

Надземните ѝ части се употребяват рядко, но коренът е ценен. В някои части на Европа листата се консумират в свежо състояние, въпреки горчивия им вкус. В народната медицина коренът се използва при проблеми с перисталтиката, жлъчката, кръвообращението и кръвната захар, има слабителен ефект, подобрява обмяната на веществата и апетита, действа добре при главоболие, кожни проблеми и др. Синята жлъчка се среща повсеместно не само у нас. Особено в полските посеви е доста нежелана, но все пак цикорията е полезна.

Слез (Malva sylvestris) има редица положителни качества.

Тя е медосносно и лечебно растение, използва се в декоративното градинарство, но по една или друга причина се смята за плевел. Слезът у нас е познат с много имена, но най-често срещаното е молоха. Среща се повсеместно. Употребяемите части в народната медицина са листата, стъблата, цветовете и плодовете. От растението се извлича етерично масло. Листата са ядливи. Молохата се прилага при настинки, кашлица, проблеми с гърлото. Тя успокоява лигавиците, действа слабително, стимулира имунитета. Извлек от нея действа срещу някои растителни патогени.

Други нарочeни плевели с полезно и хранително действие, за които се сещаме на първо време са лапад, киселец, амарант (щир), лобода, някои детелини, тученицата, глухарчето. Та замислете се. Дали всичко, което смятаме за непотребно, всъщност не е точно обратното? Най-малкото, за да се направи компост от него.