Светът не е подготвен за следващите спешни случаи в агробизнеса като епидемии и болести по растенията. Това алармират учени от лабораторията на компания Сейнсбърис, заедно с партньорите от Международния център за тропическо земеделие (CIAT), Колумбия, и Центъра John Innes във Великобритания.

В общ доклад учените предлагат създаването на глобална система за наблюдение Global Surveillance System (GSS), която да разшири и адаптира установените практики за биологична сигурност и мрежови съоръжения. Моделът GSS идва от поуките, извлечени от предишни случаи, като масовите изпепелени пшеничени посеви в Бангладеш през 2016 г. Или разпространението на бактерията Xylella fastidiosa, която унищожи маслиновите реколти в Испания през 2013 г.

Предложението идва от мултидисциплинарна академична група от експерти, изследователски центрове и финансиращи организации, които работят по въпроси, свързани с растителното и човешкото здраве, пише International Service for the Acquisition of Agri-biotech Applications (ISAAA).

Групата се надява, че рамката на GSS, която те предлагат, ще спечели голямо доверие през 2020 г., определена от ООН като Международна година на здравето на растенията. Системата ще даде приоритет на шест основни хранителни култури - царевица, картофи, маниока, ориз, боб и пшеница и други, които се търгуват на световно равнище. Освен използването на съвременни технологии за бърза диагностика на болестите, GSS ще се възползва и от комуникационните мрежи, включително социалните медии, с цел бързо споделяне на информация.

"Необходимо е много сътрудничество и обсъждане, за да се подобрят съществуващите системи, за да можем да избегнем огнища, които биха могли да повлияят отрицателно върху сигурността на храните и търговията", отбелязва Моника Карвахал, изследователка в CIAT и водещ автор на доклада.