И техните белези и качества

Най-напред директните сортове са били разпространени в Америка - такива са т.нар. стари директни сортове, като Отело, Ноа, Изабела и др.

По-късно в Европа от тях се създават по изкуствен начин /чрез кръстосване/ голям брой от т.нар нови директни сортове.

За тях по последни данни се смята, че допреди няколко години в Европа заемат около 3% от общата площ на лозята.

Във Франция, Унгария, Сърбия, Румъния и др. ги има и днес в отделни райони. У нас са разпространени в стари лозя и по дворовете.

Отело е къснозреещ. За да го отличите - младите листа са силно мъхнати, отдолу бели. Пръчката е червеникавокафява. Гроздът е полусбит. Зърното е средно едро, слабо продълговато. Ципата е синьочерна. Вкусът е слизест, с особен дъх. Главината е силно растяща. Пръчките се вкореняват лесно и развиват мощна коренова система. Полученото вино е доста силно на алкохол, с добра киселинност и е обагрено.

Ноа е родовит къснозреещ. Младите листа отгоре са жълторъждиви, отдолу мъхести, пръчката е червенокафява. Гроздът е малък цилиндричен, сбит. Зърното е средно едро, валчесто, обагрено зеленикаво. То е слизесто, месесто, с особен вкус. Расте буйно, вирее без присаждане. Устойчив е на студ, мана и оидиум. От него правят вино и ракия.

Кераца е средно зреещ и много родовит. Листът отгоре е гол, а отдолу като четина. Гроздът е малък, коничен, рехав. Зърното е дребно, валчесто, с тъмно синя ципа. Месото е плътно с тревист вкус. Мана и оидиум го засягат слабо.

Натрупва висок процент захарност. От гроздето му се получава силно, тежко, плътно, интензивно обагрено червено вино със слаб лисичи вкус.

Златен лъч е средно зреещ сорт. Листът е малък, прилича на черничев. Гроздът е сбит, средно голям до малък, цилиндричен, често с крила.

Зърното е слизесто, с не особено приятен вкус.

Ципата е обагрена жълтозелено. Много е родовит - 2000 кг грозде от декар. Бялото вино от него има добър състав, но вкусът не е много приятен. Иначе се прави доброкачествен гроздов сок.