Устойчив е интересът към покупка на качествена и уедрена земя. Пазарът е стабилен и прогнозируем, казва Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя

Интервю на Алма Давидова

- Отново е време за годишната равносметка на пазара на земеделска земя, която традиционно прави Българската асоциация на собствениците на земеделска земя /БАССЗ/. Каква е сега конюнктурата и какви са тенденциите?

- През 2018 г. се потвърдиха очакванията на БАСЗЗ. Пазарът бе стабилен и прогнозируем. Постигна се минимален ръст на покупните цени от около 5%. Интересът за покупка на качествена и уедрена земеделска земя се затвърди като устойчив.

Съществува известна доза несигурност, свързана с неяснотите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС 2021 - 2027 г. и Многогодишната финансова рамка (МФР).

Прогнозите на БАСЗЗ за 2019 г. са пазарът да остане стабилен.

Темпът на поскъпване при цената на земеделската земя и рентата ще продължи да се забавя и очакваме да бъде в рамките до 5%.

Все по-важна роля има вторичният пазар на земеделска земя.

Положителен ефект за развитието на модерни поземлени отношения оказва и фактът, че все повече земеделски производители се убеждават в необходимостта от комплексни мерки, свързани с комасация и хидромелиорации (напояване, отводняване и превенция) в земеделието.

-Как се движат цените по райони и от какво зависят? Има ли промени в рентите - какви и къде?

- Върху цените на земеделската земя и рентите влияние оказват редица фактори.

Можем да ги групираме в няколко групи:

нормативна база; регионални фактори: такива са климата, релефа, източници за напояване и т.н.;

локални фактори: по важните от тях са: размерът на парцела; качеството на почвата; обработваема ли е; комасация; напояване; развитие на землището; ниво на конкуренция; рента; възможности за получаване на доплащания, субсидии и участие в програми на ЕС.

През 2018 г. се запазват тенденциите Североизточният район да е с най-високи цени при сделките и получаваните ренти. Сделки се сключваха в диапазона 1000 - 2000 лв./дка., докато рентите са между 50 и 120 лв./дка.

На обратния полюс през 2018 г. са Габрово, Смолян и Кърджали, където се сключват сделки от 400 до 700 лв./дка.

Трябва да отбележим раздвижването на пазара, увеличаването на конкуренцията и навлизането на нови участници в Северозападна България. Сключват се сделки между 850 и 1200 лв./дка. Рентите се повишиха до нива от 40 до 65 лв./дка.

- Каква е доходността от земята и в частност от рентата, спрямо цената на дребно на земята?

- Доходността от земеделската земя, като актив е двукомпонентна. От една страна собственикът печели от увеличението на нейната стойност, а от друга получава доход, ако я е отдал под аренда или наем. От графиките се вижда темпът на нарастването на цената на земята през годините. След резкия скок през първите години темпът на увеличение в цената на земята се забавя до 5% за 2018 г., подобни са очакванията ни и за 2019 г.

- Сега кой определя пазара купувачите или продавачите? Каква е конфигурацията на играчите?

- С развитието на поземлените отношения ще се засилва ролята на купувачите и на вторичния пазар. Все още има незадоволено, силно търсене на уедрени парцели с подходяща довеждаща инфраструктура и възможност за напояване. Импулс за пазара бе увеличаващата се роля на земеделските производители, които, развили своите стопанства и получили финансова стабилност, се убедиха в предимствата да обработват собствена земя. Намалява броят на публичните Акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които инвестират в земеделска земя.

- С вашите проекти за комасация дадохте пример. Как промени комасацията, проведена от БАССЗ, земеделския живот в съответните райони?

- Дълги години тези проблеми бяха неглижирани, което доведе до невъзможност за фермерите да бъдат конкурентоспособни на европейските си колеги. Проблемът се задълбочава допълнително и от огромните диспропорции между развитието и размера на подпомагането между старите и новите държави членки.

В стария програмен период бяха договорени 90 млн. за комасация и хидромелиорации, които не бяха използвани и се наложи да бъдат пренасочени.

В програмния период до 2020г. има предвидени 100 млн. за хидромелиорации. Очаква се по-голяма част от тях да бъдат изразходени от “Напоителни системи” за рехабилитация в конкретни райони.

Има вероятност малка част от средствата да останат за стари съоръжения в няколко сдружения за напояване. Инвестиции за проекти в комасирани имоти не са предвидени. Най -вероятно няма да остане и никакъв ресурс за проекти и строеж на нови съоръжения.

Сериозен е проблемът, че широката публика не разбира какво стои зад термини като комасация и хидромелиорация.

Комасацията е термин, който представлява системен подход към земеделската земя, целящ да установи собствениците, препроектиране на землището, изграждане на инфраструктурата, напояване, уедряване на парцелите и т.н. След приключването на подобен проект цената на земята се увеличава в пъти, а рентабилността на производството нараства значително и то става конкурентоспособно.

Хидромелиоративните съоръжения пък се изграждат за напояване, отводняване и за защита от бедствия.

- Проектозаконът за поземлените отношения отново е зациклил. Има ли шанс “гласът на бранша” да бъде чут?

- За съжаление България изгуби много време и изоставането ни се задълбочи. Страната ни все още е с най-разпокъсаната земеделска земя в Европа.

От съществувалите някога съоръжения за напояване, отводняване и превенция са запазени между 10 и 15%, като повечето са в незадоволително състояние. Огромен проблем е собствеността и управлението на тази инфраструктура.

Стъпка в правилната посока е създадената работна група със заповед на министъра на земеделието, храните и горите за изготвяне на “Проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването". Асоциацията участва със свои представители.

Що се отнася до въпроса дали “гласът на бранша” ще бъде чут, отговорът е прост.

Ако всички неправителствени организации в сектор земеделие седнат на една маса и се обединят около серия от мерки за развитието на икономически ефективно, рентабилно и конкурентноспособно земеделие, то те ще бъдат незаобиколим фактор, с който всеки ще трябва да се съобразява.

В тази връзка нашето очакване е всички политически партии и коалиции, излъчващи листи с кандидати за депутати в Европейския парламент за предстоящите избори, да изразят категорично своята позиция за новата ОСП на ЕС след 2020 г. и МФР.

Моето лично мнение и на представляваната от мен БАСЗЗ, е че трябва да бъдат договорени и осигурени средства през новия програмен период, които да позволят реализирането (проектиране, изграждане и т.н.) на комасационни и хидромелиоративни (напояване, отводняване и превенция) проекти в земеделието.

- Казвате, че в България е една от най-хубавата земя в Европа. Какъв е начинът да я опазим?

- България е райска градина с плодородна земя, умерен климат, четири сезона и традиции в земеделието.

Българинът е дълбоко свързан със своята земя. Последните години забелязваме тенденция хората да се връщат от градовете по родните си места, за да бъдат по-близо до корените си.

Природата, климатът и плодородната земя са национално богатство, дадено ни от Бога.

При правилно управление на земеползването, възстановяване и изграждане на нови съоръжения за напояване, отводняване и превенция, работеща нормативна база, с правилна политика и подходящия контрол не мисля, че съществува пречка за опазването на този природен ресурс.

- С какво ще помогне членството ви в Eвропейската организация на собствениците на земя?

- БАСЗЗ се разви и съзря. Следващата ни логична стъпка бе да започнем да си партнираме с организации споделящи нашата мисия, цел и ценностна система на европейско ниво. Изборът ни се спря на Еuropean Landowners Organization (ELO).

Членството в ELO ни позволява да се издигнем на качествено ново ниво, развивайки модерни поземлени отношения и защитавайки интересите на всички собственици на земеделска земя в България. Използвайки административния и експертен капацитет на ELO ние имаме възможност да се възползваме от огромен опит и знания. Не на последно място и да защитим българския интерес на ниво Европейски съюз, Европейска комисия и Европейски парламент.

- Кои са най-големите спънки в бизнеса със земя?

- Повечето проблеми вече бяха маркирани. Продължава да стои като основен проблем състоянието на нормативната база, която е променяна многократно. Все още липсват и дългосрочни политики и приемственост в бранша.

Независимо от това аз съм оптимист. Бъдещето на България и българите е свързано с леката промишленост и в частност земеделието и българската земя, където имаме огромни традиции.

Очакват ни още по-хубави дни. Наближават светли празници. Искам да пожелая на всички българи да бъдат здрави, да бъдат оптимисти и да вярват в себе си.

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи организира на 12 и 13 април семинар в Боровец. Присъстващите гости ще имат възможност да се запознаят и чуят от първа ръка актуални данни за развитието на пазара на земеделска земя, перспективите и очакваните тенденции за 2019 г., мнението на асоциацията за новата ОСП 2021 - 2027 г. на ЕС и МФР.